– „СЪВРЕМЕННИ ТЕНДЕНЦИИ В НАУКАТА“ 14–18.06.2017, Благоевград, БЪЛГАРИЯ

Международната научна конференция „Съвременни тенденции в науката“ (FMNS-2017), организирана за седми пореден път от Природо-математическия факултет (ПМФ) на Югозападния университет „Неофит Рилски“, се проведе в Университетския център „Бачиново“ под патронажа на Ректора на ЮЗУ доц. д-р Борислав Юруков.

Иван Дреновски – ОТНОСНО ИНДЕКСА (КОЕФИЦИЕНТА) НА КОНТИНЕНТАЛНОСТ НА ВАЛЕЖИТЕ В БЪЛГАРИЯ

България попада на границата между субтропичния и умереноконтиненталния климатичен пояс в Европа. Повечето изследователи, работили по въпросите на климатичното райониране в нашата страна, отделят две или три климатични области. Един от основните критерии за тяхното разграничаване е свързан с разпределението на валежите през годината. За целта в българската климатология се използва т.нар. „индекс на континенталност“ на валежите. С цел по-пълното отчитане на различията в умере ноконтиненталния и средиземноморския тип валежен режим се предлага нова формула за изчисляване на показателя и неговото преименуване в „коефициент на континенталност“. Сравнени са стойностите на стария и новия показател за редица станции в страната за различни периоди. На тази база са направени изводи за целесъобразността на използване на показателите и адекватността им при отчитане особеностите на двата основни типа валежен режим в България.

Ключови думи: умереноконтинентален и средиземноморски валежен режим, индекс и коефициент на континенталност, топло и студено полугодие

Цанко Цанков, Светла Станкова, Росен Илиев, Илия Митков, Татяна Алексиева – СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ МЕЖДУ РОДОПСКИЯ ПЛАНИНСКИ МАСИВ И РИЛО-ПИРИНСКАТА ПЛАНИНСКА РЕДИЦА (ЮЖНА БЪЛГАРИЯ, СЕВЕРОИЗТОЧНА ГЪРЦИЯ)

Проведените регионални изследвания в мащаб 1:250 000 показват някои важни морфоструктурни различия между Родопския планински масив и Рило-Пиринската планинска редица в Южна България и Североизточна Гърция. Родопският планински масив представлява морфоструктурна зона с почти овална, слабо удължена в ЗСЗ-ИЮИ посока. Рило-Пиринската планинска редица се простира в посока ССЗ-ИЮИ и се състои от кулисообразно подредени морфоструктурни райони с различна форма и големина. Двете разглеждани морфоструктурни единици показват голяма разлика в абсолютната си височина (над 700 m). Рило-Пиринската планинска редица има компактен високо до среднопланински релеф. Разнообразният планински до хълмисто-планински
релеф на Родопската морфоструктурна зона е изпъстрен с негативни морфоединици. Тези и някои други важни морфоструктурни различия между релефа на Родопския планински масив и Рило-Пиринската планинска редица се дължат на дълбоки земекорни
кватернерни геодинамични процеси във връзка с междуконтиненталната колизия между съответните части на Гондвана и Неоевропа в източната част на Балканския полуостров.

Ключови думи: планинска редица, морфоструктурна зона, морфоединици

Светослав Николов, Иван Дреновски – ИКОНОМИЧЕСКА ОЦЕНКА НА НЯКОИ ЕКОСИСТЕМНИ УСЛУГИ В БЪЛГАРСКАТА ЧАСТ НА ВЛАХИНА ПЛАНИНА

В статията е направена икономическа оценка на материалната екосистемна услуга суровини, базирана на паричното остойностяване на общия запас на дървесина и годишното потребление на дървен материал и дърва за огрев в българската част на Влахина. Изходните данни за горските ресурси са получени от Регионалните поделения на Изпълнителната агенция по горите в гр. Благоевград и гр. Кюстендил. В процеса на оценяване е приложен методът на пазарната цена. Резултатите показват висок икономически потенциал на екосистемната услуга суровини в изследвания район.

Ключови думи: екосистемни услуги, Влахина планина, икономическа оценка, суровини

Стефан Петров, Владимир Караджов – СЪВРЕМЕННИ ДЕПОПУЛАЦИОННИ ПРОЦЕСИ ВЪВ ВИДИНСКА ОБЛАСТ

Съвременното демографско развитие на България се характеризира с влошени характеристики по редица основни демографски показатели. Страната е на едно от последните места в света по естествен прираст и на едно от първите места в света по
смъртност и темп на намаляване на населението (според ООН, Световната банка и др.). Отрицателният механичен прираст на населението допълнително утежнява ситуацията. Една от най-засегнатите в това отношение територии е Видинска област, в Северозападната част на страната. Настоящото изследване има за цел да проследи темповете на депопулация в областта в периода 2000–2015 г. Установени са 2 заличени села и постоянен темп на намаляване на населението.

Ключови думи: депопулация, селища, демографска криза, население, България,
Европа

Гергана Николова, Емилия Патарчанова – СОЦИАЛНАТА СФЕРА И СОЦИАЛНИЯТ КАПИТАЛ –
ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНИТЕ В ОБЛАСТ КЮСТЕНДИЛ

Хората са най-важният и ценен ресурс на България. Те имат право на достойно съществуване и пълноценно участие в обществото, на добро здраве и продуктивен живот. Политиката за демографско развитие на населението е интегрална част от цялостната политика за икономическо, културно и социално развитие на страната. Устойчивото развитие е средство за осигуряване на благосъстоянието на българските граждани – както на живеещите днес, така и на бъдещите поколения. Гаранциите за устойчиво развитие се създават с разумно и балансирано управление на населението, ресурсите и околната среда.

Ключови думи: социална сфера, устойчиво развитие, социален капитал

Валентин Илиев – ЛИВАН – РЕГИОНАЛНИ ПОСЛЕДИЦИ ОТ ТЕРИТОРИАЛНОТО РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА БЕЖАНСКИТЕ ЛАГЕРИ

Политикогеографски аспекти на дифузията на съществуващи установени многовековни етно-религиозни отношения в условията на нови миграционни потоци, предизвикани от конфликтите в Близкия Изток, – това е примерът на Ливан за преплитането
на пространствените и времевите измерения на минали и настоящи бежански вълни. Предизвикателствата пред териториалния интегритет и националната сигурност, породени от демографските промени, са представени като резултати в настоящата разработка. Казусът е интересен с оглед дискусиите, възникнали между страните членки в ЕС, относно налагането на бежански квоти при разселване на хора, търсещи убежище от конфликтни държави.

Ключови думи: Ливан, бежанци, национална сигурност

Емил Гачев, Бригите Магори, Флавиус-Сорин Сърбу, Красимир Стоянов, Мирослав Иванов – ТЕРЕННИ НАБЛЮДЕНИЯ НА КАМЕННИ ЛЕДНИЦИ В ПЛАНИНИТЕ НА БЪЛГАРИЯ

В статията се представят резултатите от първи теренни описания на каменни ледници в Рила и Пирин. Представят се хипотези за условията на образуване на каменните ледници, правят се описания на морфологията на избрани от тях. За три каменни ледника в Рила за първи път е приложено относително опробване на степента на физично изветряне с Шмид хамър (склерометър). Резултатите от извършените 782 теста показват увеличаване на здравината на скалните блокове от долната към горната част на наслагите, което сочи за последователното им отлагане във времето.

Ключови думи: каменни ледници, Рила, Пирин, Шмид хамър, климат

Стефани Нешева, Иван Дреновски – РАЗРАБОТВАНЕ НА ПРИМЕРНИ МАРШРУТИ ЗА УЧЕНИЧЕСКИ ЕКСКУРЗИИ В ОКОЛНОСТИТЕ НА СОФИЯ

Целта на еднодневните пътувания e да запалят любовта на децата към природата, да ги откъснат от света на големия град и технологиите, които ги поглъщат, и оформят представите им за детство. Ученическите екскурзии са метод за обучение чрез преживявания и приключения сред природното и историческото наследство. Пътуванията са допълнение към уроците по география, биология, история и др. Децата се запознават на практика с това, което са учили на теория. В програмата на пътуването поднасянето на темите е съвсем различно и далеч по-атрактивно и приятно от стандартния урок в класната стая. За целта са подбрани редица обекти на природното и културното наследство и са предложени три примерни маршрута в околностите на София.

Ключови думи: пътуване, културно-историческо и природно наследство, опозна-
ване на родния край, учене чрез преживяване