Мелинда Хайду-Шмахо, Тамаш Харди, Богларка Хорватни Барши, Адам Пати, Надежда Илиева, Десислава Вараджакова, Десислава Полеганова, Борис Казаков, Марина Райкова, Александра Равначка – СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ НА МАЛКИТЕ ГРАДОВЕ В БЪЛГАРИЯ И УНГАРИЯ – ТЕОРЕТИЧНА РАМКА

DOI: 10.7546/PG.3-4.2024.01
Дефинициите за малки градове са различни в отделните страни от Европейския съюз, в които обикновено се прилагат морфологичният и функционалният подход с използване на определени критерии – единият се основава на броя на населението, а другият – на мястото на тези селища в градската йерархия според функциите им. Често тези два подхода се прилагат заедно, въпреки че повечето учени са на мнение, че малките градове се описват най-добре във функционален смисъл. Изследователският проект (TOWN), изпълнен по програмата ESPON на Европейския съюз, препоръчва прилагането на интегриран подход, съчетаващ морфологични и функционални критерии, за по-добро описание и концептуална яснота при разграничаването на малки и средни градове. Настоящото изследване има за цел да разработи теоретична рамка за сравнителен анализ на малките градове в България и Унгария, като представи критичен преглед на теоретичния дебат относно дефиницията и същността на малките градове в европейски контекст; задълбочено разглеждане на теоретичния дебат, свързан с концепцията и отличителните характеристики на малките градове в Унгария; и цялостен анализ на научния дискурс, който е в основата на представите и специфичните характеристики на малките градове в България. Понастоящем малките градове в Унгария се определят въз основа на демографски, административни и функционални критерии. Обикновено те обхващат население между 2000 и 30 000 души, имат статут на град и предлагат градски начин на живот, но имат само местно влияние. Днес те се борят с многобройни проблеми поради демографския спад, застаряването на населението и миграцията на младите хора към по-големите градски центрове. Голяма част от тях разчитат на културното и природното си наследство за устойчиво развитие и разгръщане на туристическия си потенциал. След 1990 г. интензивните процеси на обезлюдяване и пространствена демографска и икономическа поляризация в България променят обхвата, структурата и стабилността не само на селата, но и на градската мрежа, и разликите между големите и малките градове нарастват значително. Малките градове имат решаващо значение в периферните и селските региони и служат като микрорегионални центрове, като играят ключова роля в регионалното и градското развитие. Въпреки че малките градове са от съществено значение за постигане на устойчиво и балансирано пространствено развитие, те много рядко са обект на цялостно географско изследване в България.

Ключови думи: селищна мрежа, сравнителен анализ, теоретична рамка, България, Унгария, малки градове