Вилиян Кръстев – ПРОСТРАНСТВЕНО ПРОЯВЛЕНИЕ НА СИЛАТА В СЪВРЕМЕННАТА ГЕОПОЛИТИКА

DOI: 10.7546/PG.1-2.2024.01
Статията е посветена на обяснението в съвременната геополитика като материя на познанието. Разгледани са основни концептуални и предметни на геополитическия анализ категории като пространство, власт и сила; факторите за акумулиране на власт със създаване на полета на силата, поляризиращи пространството; субектите на геополитиката и произтичащите от тях процеси на съперничество, експанзия и доминация. Сред измеренията на силата, изразяващи „тежестта“ на геополитическите актьори, специално отношение се отдава на „меката сила“ в контекста на критичната геополитика. В семантичен план „меката сила“ носи черти на символно и образно значение, представляваща основен нематериален капитал на субектите за постигане на доминация и конкурентоспособност. Отстоява се тезата, че геополитиката като познание е насочена към пространствено идентифициране на формите на власт и сила от различни субекти (териториално-политически, икономически, институционални) с относителна континуалност във времето. Тази особеност е обусловена от проследяване на тенденции в поведението на геополитическите актьори и закономерности при проявление на факторите за постигане на сила.

Ключови думи: геополитика, власт, сила, пространство, експанзия

Красимир Асенов – МЕТАФИЗИКА НА ГРАДА. УРБАНОГЕНЕЗА И МИТОЛОГИЯ (ПЪРВА ЧАСТ)

DOI: 10.7546/PG.1-2.2024.02
Независимо че ортодоксалната наука разполага с достоверно изградени теории относно урбаногенезата на настоящата цивилизация, липсата на универсална дефиниция на феномена град и причините за неговото зараждане, развитие, възход и упадък продължават да занимават изследователите и в постмодерната епоха. Доколко са релевантни наложените в научните среди теории, свързани с хронотопа и причините за формирането на първите човешки поселища и урбанизирани структури? Как се случва градът? Kакво се крие отвъд стените на материалния град? Защо всеки град се обживява благодарение на своето метафизично ядро – божествен произход, митове и митични герои, легенди, градски истории и фолклор? Доколко десакрализацията на града и градските пространства отдалечава човека от неговата изначална екзистенция, разрушавайки връзката между човек–природа–Бог? Настоящата статия (съставена от две части) е опит да се даде отговор на тези въпроси посредством оптиката на културната антропология и на други гранични научни дисциплини.

Ключови думи: урбаногенеза, древни градове, метафизика на града, митология, градски сакрални топоси, богове покровители

Калина Тилко – ВЪЗПРИЯТИЯ НА МЕСТНОТО НАСЕЛЕНИЕ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПОЛЗИТЕ ОТ ИНИЦИАТИВАТА ЕВРОПЕЙСКА СТОЛИЦА НА КУЛТУРАТА ПЛОВДИВ 2019 И ОСОБЕНОСТИ НА ЛИЧНОТО ПРЕЖИВЯВАНЕ

DOI: 10.7546/PG.1-2.2024.03
Статията представя резултати от проучване на възприятията на жителите на град Пловдив относно ползите от провеждането на Европейска столица на културата 2019 г. и преживяването им във връзка с домакинството. Проучването е проведено под формата на анкета с 444 респонденти. Разкрити са разлики във възприятията на базата на социално-демографския профил на респондентите и са осъществени сравнения с проучвания на влиянията на инициативата в други дестинации, където това е възможно.

Ключови думи: Европейска столица на културата, влияния на туризма, възприятия, местно население, Пловдив

Милена Стефанова – ДИФЕРЕНЦИАЦИЯ И ПРОСТРАНСТВЕНО МОДЕЛИРАНЕ НА ЛАНДШАФТНОТО РАЗНООБРАЗИЕ НА СУХОБЛАТСКАТА СИСТЕМА ОТ ВЛАЖНИ ЗОНИ

DOI: 10.7546/PG.1-2.2024.04
В настоящото изследване се прави геопространствен анализ на качеството на атмосферния въздух и концентрацията на ФПЧ10 в гр. София за периода 2020–2023 г. Използвани са данни от два източника на измерване: ИАОС и пилотен проект „AirThings“, реализиран от Столична община.

Ключови думи: качество на въздуха; ФПЧ10; ГИС; замърсяване; качество на атмосферния въздух; геопространствен анализ; ИАОС, „AirThings“

Милена Миленова, Иван Дреновски, Драгана Джорджевич – РУДОДОБИВЪТ КАТО АНТРОПОГЕНЕН ИЗТОЧНИК НА ЗАМЪРСЯВАНЕ В ОБЩИНА БОСИЛЕГРАД, РЕПУБЛИКА СЪРБИЯ

DOI: 10.7546/PG.1-2.2024.05
Целта на статията е да обобщи наличната информация за състоянието на водите и почвите в района на община Босилеград в Западните покрайнини (Р. Сърбия). Територията е силно повлияна от дългогодишния рудодобив и флотация. Рудните находища са с високи концентрации на Zn, Pb и други тежки метали, каквито се откриват и в хвоста от мините „Грот“ и рудно поле „Караманица“. За някои тежки метали се установяват концентрации над пределно допустимите в почвите в близост до хвостохранилищата, както и във водите на реките, в които се заустват тези хвостохранилища, поради което те не могат да се използват нито за питейни нужди, нито за напояване. Налице са условия за трансгранично замърсяване на р. Струма на територията на България.

Ключови думи: рудодобив, тежки метали, хвостохранилища, трансгранично замърсяване

Петя Захариева, Радослава Захариева, Диана Кирин – ВИДОВО РАЗНООБРАЗИЕ НА ИХТИОФАУНАТА НА РЕКА СТРЯМА

DOI: 10.7546/PG.1-2.2024.06
Целта на настоящото изследване е да се предоставят нови данни за видовото pазнообразие и числеността на рибната фауна на р. Стряма (ляв приток на р. Марица), както и за някои индекси, отнасящи се до видовото разнообразие и състоянието на рибните комплекси. Статията разширява знанието за ихтиофауната и за състоянието на реката. Посетени са три биотопа по течението на р. Стряма, намиращи се в околностите на селата Песнопой, Ръжево Конаре и Стряма. Уловени са общо 256 екземпляра от 9 вида риби – слънчева риба, Lepomis gibbosus (Linnaeus,1758) (семейство Centrarchidae); струмски щипок, Cobitis strumicae Karaman, 1955 (семейство Cobitidae); уклей, Alburnus alburnus (Linnaeus, 1758); маришка мряна, Barbus cyclolepis Heckel, 1837; вардарски скобар, Chondrostoma vardarense Karaman, 1928; европейска горчивка, Rhodeus amarus (Bloch, 1782); егейски речен кефал, Squalius orpheus Kottelat & Economidis, 2006; маришки морунаш, Vimba melanops (Heckel, 1837) (семейство Cyprinidae) и речен костур, Perca fluviatilis Linnaeus, 1758 (семейство Percidae). С най-голям брой екземпляри са представени три вида риби от сем. Cyprinidae (B. cyclolepis; Alb. alburnus; Sq. orpheus). Разгледан е природозащитният статус на уловените видове риби. Пет вида риби (C. strumicae; B. cyclolepis; Ch. vardarense; Sq. orpheus; V. melanops) са ендемити за Европа; един вид (C. strumicae) е ендемит за Балканския полуостров; един вид (B. cyclolepis) – за басейна на р. Марица и три вида (Ch. vardarense; Sq. orpheus; V. melanops) – за егейския водосборен басейн. За целта на изследването са изчислени и дискутирани индексът на видово богатство по общо видово разнообразие на Margalef (Dmg), индексът на разнообразие на Brillouin (HB), индексът за изравненост на Pielou (E), индексът на доминиране на Simpson (C) и фактор за състоянието на Фултън (K). Установенитe при това изследване индекс на общото видово разнообразие (индекс на Margalef) и индекс на разнообразие на Brillouin са ниски. Индексът на изравненост на Pielou показва умерено състояние на изследваната ценоза. Състоянието на изследваните видове риби е изследвано чрез използването на фактора за състоянието на Фултън.

Ключови думи: екологични индекси за биологично разнообразие, река Стряма, сладководни видове риби, фактор за състоянието на Фултън

Димитър Пърличев, Атанас Василев, Орлин Димитров, Георги Пърличев – КРАТКОСРОЧНА ПРОГНОЗА НА ЗЕМЕТРЕСЕНИЯ И ЦУНАМИ И ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА МЕТАНА ЧРЕЗ УСТРОЙСТВА ЗА КАПТИРАНЕ НА ГАЗОВИ ИЗВОРИ В МОРЕТО И НА СУШАТА

DOI: 10.7546/PG.1-2.2024.07
Статията представлява кратко описание на устройствата, създадени през последните десетилетия в България, с цел краткосрочното прогнозиране на земетресения и цунами в морето и на сушата и експлоатацията на метана от газовите извори като екологичен ресурс и за да не попада в атмосферата. Същевременно е дадена обща представа за ситуацията у нас и в чужбина относно досегашните неуспехи на усилията на сеизмолозите за осъществяване на краткосрочното прогнозиране на земетресенията като основна цел на съвременната сеизмология.

Ключови думи: земетресение, цунами, газови извори, краткосрочно прогнозиране на земетресения, експлоатация на метан.