Радан Иванов, Емил Ойнаков, Ирена Александрова, Мария Попова, Йордан Милков – ОЦЕНКА НА ОСНОВНАТА ЧЕСТОТА И ЗАТИХВАНЕ НА МОНОЛИТНА СТОМАНОБЕТОННА СГРАДА ОТ АНАЛИЗ НА ОКОЛНИЯ ШУМ

DOI: 10.35101/prg-2023.1-2.1

Изследването на реакцията на конструкцията при земетресение и изчисляването на вътрешните сили в конструктивните елементи са най-важните теми при проектирането на земетръсно устойчиви конструкции. Преобладаващата честота и съотношение то на затихване на конструкцията са основни динамични параметри в тези изследвания. Изчисляването на преобладаващата честота на структура може да бъде много важно при изследванията на резонансни явления. За предотвратяване на резонансните явления, преобладаващата честота на почвата и конструкцията трябва да бъде изчислена и сравнена особено при реконструирани конструкции след модернизиране. Могат да се използват различни методи за изчисляване на преобладаващата честота на структура, като моделиране на структурата в софтуер или извършване на различни тестове, такива като свободна и принудителна вибрация на структурата. Един от ефективните фактори за динамичното поведение на конструкцията е загубата на енергия на осцилираща система, което се нарича затихване. Много механизми имат ефект върху затихването в реална конструкция като: триене в стоманени връзки, отваряне и затваряне на микроскопични пукнатини, триене между конструктивни и неструктурни елементи, прегради и др. Способността на структурата да разсейва енергията може да се разглежда чрез съотношението на затихване. От друга страна, определянето на коефициента на затихване, който е най-важната структурна и почвена динамична характеристика при земетресения, не е възможно чрез използване на директни методи, такива като моделиране в софтуери, както и поради трудности при оценката на този параметър чрез обикновени експериментални методи, и затова тя се приема като постоянна стойност в много изчисления. Измерванията на микросеизмичен шум и използването на метода на спектралното съотношение H/V за обработката им е най-простият и най-надеждният метод за определяне на динамичните характеристики на почвата и структурата (преобладаваща честота и коефициент на затихване). Характеристиките на материалите, както и конструктивните детайли, в много съществуващи и исторически сгради не са достъпни и моделирането на тези структури чрез софтуер за крайни елементи е почти невъзможно, но и използването на измервания на микротремор е много приложимо за изследване на техните динамични характеристики. Настоящото изследването е извършено в сградата на Националния институт по геофизика геодезия и география (НИГГГ), към Българска академия на науките. Измерванията са направени в точки, разположени на етажите една под друга, във вертикален профил (по 6 точки на профил), като по този начин са създадени условия за анализ на отделни „лъчи” на сеизмична вълна, разпространяваща се вертикално. Чрез измерване в 10 точки на етаж на почти цялата вътрешна повърхност на сградата е осигурено добро хоризонтално покритие. В резултат на това се формира „семейство“ от вертикални профили. Отклонението на профила от нормалата към повърхността не надвишава 2-3 m, което позволява да се наблюдава промяната в естеството на сеизмичния сигнал от долните етажи към горните. Всички измервания са изпълнени с помощта на четири мобилни акселерометъра ETNA 2 с честота на записване 100 отчета за секунда, времето на записа във всяка точка – 20 минути. Изчислени са коефициентите на затихване чрез използване на RDM (Random Decrement Method). Преди обработката с RDM е използван лентов филтър. Параметрите на филтъра са подредени според преобладаващата честота, получена от метода FSR (Floor Spectral Ratio). Измерването, извършено в сградата, потвърждава, че околният шум е ефективен инструмент за идентифициране на основната динамична характеристика (честота и съотношение на затихване) и преносна функция (честота, усилване, индекс на уязвимост) на сградата. За всички измервания е възможно да се идентифицират тези параметри за направления X и Y. Коефициентът на затихване, получен от RDM анализа, е достатъчно точен. Следователно коефициентът на уязвимост, получен по метода на FSR, също е точен, и може да се използва за изчисляване на среден индекс на уязвимост на сграда. В този случай можем да използваме връзката между основните честоти и индекса на уязвимост с коефициентите на затихване. Тези съотношения позволяват да се намерят параметрите, използвани за оценка на здравината на конструкцията на сградата и вероятното взаимодействие на конструкцията и почвата по време на земетресение, само с оценка на естествените честоти на почвата и структурния модел на сградата. Изследвана е връзката между собствената честота и коефициента на затихване. Моделът на тази връзка е оценен с помощта на надеждна регресия със стойност на R² 0,55 за направление X и 0,75 за направление Y. По отношение на кривите на апроксимиация може да се каже: Коефициентът на затихване намалява с увеличаване на основната честота по нелинеен начин. За системата на взаимодействие етаж -1 и 0 с естествен период T<0.33 s коефициентът на затихване се колебае в диапазона 1,15–7,54 %, което е в границите на пределните 1–10 %. Освен това сравнението на тези и резултатите на авторите е равностойно при характеристика на нелинейността на връзката между основната честота и коефициентите на затихване. Всички тези отношения показват, че собствената честота има значителен ефект върху коефициента на затихване на системата, особено за висока честота, стойността на диапазона на тези резултати е различна, тъй като типът, възрастта и свойствата на материала на структурите обикновено се различават. Въз основа на експерименталните данни е обсъждан диапазонът на вариация и тенденцията на коефициентите на затихване на системата почва–сграда. При по-ниски периоди измерените коефициенти на затихване варират в широк диапазон, което показва по-големи стойности от оценените при традиционното сеизмично проектиране. По-високите периоди попадат в тесен диапазон и са близки до проектните стойности. Нелинейният статистически анализ показва, че коефициентите на затихване на монолитната сграда не са постоянни. Колкото по-висок е основният период на системата, толкова по-ниско е нивото на затихване. Данните от H/V спектралното отношение за някои от профилите (3, 5 и 7) показват повишено затихване на вълновата енергия поради нелинейното поведение на отделни части на конструкцията. Това може да свидетелства за намаляване свързаността на отделните елементи от конструкцията поради повишена нееднородност на физико-механичните свойства на отделните елементи, възможно повишено влияние на междуструктурни празнини между етажи и помещения или някои недостатъци в конструкцията, които започват да се проявяват в хода на продължителна експлоатация под въздействието на външни и вътрешни техногенни фактори.

Ключови думи: основна честота, структурно затихване, околна вибрация, коефициент на затихване

Емил Ойнаков, Ирена Александрова, Мария Попова – ПРОСТРАНСТВЕНА И ВРЕМЕВА ВАРИАЦИЯ НА СЕИЗМИЧНОСТТА В БЪЛГАРИЯ НА ОСНОВАТА НА КАТАЛОГА НА ЗЕМЕТРЕСЕНИЯТА (1981–2019)

DOI: 10.35101/prg-2023.1-2.2

В това проучване статистически е анализиран каталогът на земетресенията за периода 1981–2019 г. (Solakov et al, 2020). Каталогът се състои от земетресения, локализирани на територията на България и околностите (41°–44,6°N, 220–30°E; 1024 събития). Настоящите данни са изследвани в два аспекта – зависими от времевите вариации и пространствено разпределение на събитията. За регионa са използвани оригинални данни без промяна; изчислени са: b- стойности, a- стойности, магнитуд на пълнота (Mc). За изчисляване на b- стойностите е избрана фокусна дълбочина h=0–60 km. Резултати, получени от каталог с присъстващи зависими събития, нямат статистическа значимост. За това зависимите събития са премахнати с помощта на предложената техника за деклъстеризация в софтуера Zmap (Wiemer, Wyss, 2000). Магнитудната пълнота Mc се изчислява, като се използва методът на максималната кривина (Wiemer, Wyss, 2000). Остатъчният каталог, получен след деклъстериране, включващ 625 събития с Mw ≥ 3,2, се използва за оценка на различни параметри, характеризиращи времевата и пространствената сеизмична активност в пространствения обхват на каталога (b-стойност, а- стойност и др.).

Ключови думи: максимална ентропия, MaxEnt, хвост, замърсяване на почвите, заливна речна тераса

Мариан Върбанов, Кристина Гърциянова, Атанас Китев, Стефан Генчев – ОЦЕНКА НА КАЧЕСТВОТО НА РЕЧНИТЕ ВОДИ ЧРЕЗ КОМБИНИРАНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА РАЗЛИЧНИ ИНДЕКСИ (на примера на реките Тополница и Луда Яна)

DOI: 10.35101/prg-2023.1-2.3

В статията са представени възможностите за комбинирано прилагане на разнородни индекси за оценка на качеството/замърсяването на речните води. За целите на изследването са използвани т.нар. „отворени“, „частично отворени“ и „затворени“ индекси, които са различни по своята конструкция, алгоритъм и съдържание, и включват за оценяване най-малко 10 физико-химични показателя. Тества се тяхната чувствителност спрямо разнородно антропогенно въздействие – промишлено, битово и селскостопанско. Получените резултати свидетелстват, че приложените в статията оценъчни индекси по различен начин реагират на отделни видове антропогенен натиск и в конкретни случаи изборът само на един индекс би могъл да даде неверни резултати. Най-чувствителен е канадският индекс за качеството на водите (WQI), а в значителна степен и индекса за замърсяване на водите (WPI; ИЗВ). Баварският индекс за замърсяване е по-подходящ за проверка на преди всичко „битово“ замърсяване, което ограничава неговото самостоятелно използване. На следващо място, резултатите от изследването дават възможност да се разкрият конкретно пространствено-времевите характеристики, форми и мащаби на натиска върху повърхностните води в поречията на реките Тополница и Луда Яна, в които се извършват различни стопански дейности в продължение на много години.

Ключови думи: качество на водите, индекси за оценка, замърсяване на водите, показатели за качество на водите

Румен Пенин, Димитър Желев, Атанас Китев, Таня Стоилкова – ГЕОХИМИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ТЕЖКИ МЕТАЛИ В ЛАНДШАФТИТЕ НА МИЛЕВСКА И ЧУДИНСКА ПЛАНИНА

DOI: 10.35101/prg-2023.1-2.4

Основната цел на изследването е установяване на общото съдържание на асоциация от микроелементи (Cu, Pb, Zn, Ni, Mn, Co, Cr) в почвите от ландшафтите на Милевска и Чудинска планина, разположени в Краищенската природногеографска област. Проведени са полеви и лабораторни изследвания на събраните почвени проби от различни хоризонти на кафяви (Cambisols) и планинско-ливадни почви (Umbrosols), както и интегрална проба от мравуняк. Получените геохимични резултати са анализирани и интерпретирани с геохимични спектри, като са направени сравнения със съдържанието на микроелементи в почвите от други обекти от света, Европа и няколко планини в Западна България. Установени са относително повишени концентрации на микроелементите Zn (149,6 mg/kg), и в известна степен на Pb (19,16 mg/kg) в сравнение с други почви от различни района на света и планински територии от Югозападна България. Асоциацията от микроелементите Cu, Ni, Mn, Co, Cr се отличава с относително ниски средни съдържания в изследваните почви, които потвърждават фоновия характер на изследваните райони в двете планини. Това се отнася както за кафявите горски (Cambisols), така и за планинско-ливадните почви (Umbrosols). Установена е слаба до средна степен на връзка между почвообразуващата скала и почвената покривка. Получените резултати могат да бъдат основа при изграждането на комплексен екологичен мониторинг в района на двете планини.

Ключови думи: тежки метали, почви, ландшафти, мониторинг на природната среда

Надежда Илиева, Тамаш Харди, Стефан Генчев, Александра Равначка, Десислава Полеганова, Силард Рач, Борис Казаков – СУБУРБАНИЗАЦИОННИ ПРОЦЕСИ В ГРАДОВЕТЕ ОТ ВТОРО НИВО В БЪЛГАРИЯ – ДЕМОГРАФСКА, СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКА И ПРОСТРАНСТВЕНА ТРАНСФОРМАЦИЯ НА АГЛОМЕРАЦИОННИТЕ АРЕАЛИ (НА ПРИМЕРА НА ПЛОВДИВ И БУРГАС)

DOI: 10.35101/prg-2023.1-2.5

Основната цел на изследването е анализ на процеса на субурбанизация през призмата на динамиката на населението, социално-икономическата и пространствената трансформация в агломерационните райони на градовете от второ ниво (според класификацията на ESPON) Пловдив и Бургас в България. В зависимост от тенденциите в изменението на броя на населението (положителни и отрицателни) и въздействието на двата основни компонента (естествен и миграционен прираст) е направена типология на селищата по методологията на Webb (1963) за 2001–2011 г. и 2011–2021 г. Въз основа на избрани социални и икономически показатели са очертани промените в градската трансформация на Бургас и Пловдив. Най-ценните източници за анализ на пространствените изменения на дадена територия са геопространствените бази данни, получени чрез декодиране на сателитни изображения, позволяващи изследване на типовете земно покритие и тяхната промяна. Налични са различни източници на информация, но по отношение на европейските страни, базата данни създадена и координирана от Европейската комисия по програма Коперник, се счита за най-подходяща (слоевете, съдържащи информация за запечатаност на територията), както и данните от JICA. Агломерациите Бургас и Пловдив се различават по вида и интензивността на промените в земното покритие през периода 2006–2018 г. През целия изследван период Пловдивската агломерация показва стабилно преобладаване на новото земно покритие в периферията, за сметка на агломерационното ядро (за разлика от Бургаската агломерация). В Пловдив промените в периферията на агломерацията настъпват над два пъти по-бързо от тези в агломерационното ядро. В Бургаската агломерация, от друга страна, относителният дял на новите типове земно покритие преобладава в периферията през определени времеви периоди (2006–2009 г. и 2012–2015 г.), за сметка на размера на същия клас земно покритие в ядрото на агломерацията.

Ключови думи: агломерация, център-периферия, субурбанизация, запечатаност натериторията, земно покритие

Милен Великов – АСПЕКТИ И ЕВОЛЮЦИЯ НА МОТИВАЦИЯТА И УДОВЛЕТВОРЕНОСТТА НА РАБОТЕЩИТЕ В БЪЛГАРИЯ ЗА ПЕРИОДА 2011–2021 Г.

DOI: 10.35101/prg-2023.1-2.6

Изследователската част, цитирана в статията, се базира на серия авторски анкетни проучвания и изследвания, проведени през периода 2018–2021 г. Тя е формулирана по начин, по който да бъдe от полза както на работодателите, различните трудови посредници, експертите по „Човешки ресурси“ и наемане на персонал, така и на икономически активите лица в България. Резултатите от тези проучвания и анализът от тях ще дадат възможност на работодателите да ревизират и надградят по-добре своите процеси по наемане, управление и задържане на кадрите, тяхното развитие и оценка, мотивация и ангажираност.

Ключови думи: мотивация, нагласи, очаквания, развитие, удовлетвореност, човешки капитал, изследвания, подбор, Пазар на труда

Велимира Стоянова, Боян Кулов, Биляна Борисова, Николай Рачев – ПРИРОДНИ БЕДСТВИЯ И ПОЛИТИКИ ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА ПРЕЗ XXI ВЕК

DOI: 10.35101/prg-2023.1-2.7

В статията е изяснена същността на понятията опасност и бедствие, направен е преглед на природните бедствия, политиките за опазване на околната среда от началото на XXI в. и са представени резултатите по Националната научна програма „Опазване на околната среда и намаляване на риска от неблагоприятни явления и природни бедствия“ за периода 2019–2022 г. Наблюдава се увеличаване на честотата и загубите при проява на неблагоприятни природни явления в глобален мащаб. В Стокхолм, Швеция, през 1972 г. е приета Декларацията за околна среда – първият международен договор за екологични защита на Земята. Основни предизвикателства за България при изпълнението на политиката и законодателството на ЕС в областта на околната среда са: подобряване на качеството на въздуха; осигуряване на правилното събиране и пречистване на градските отпадъчни води; приемане на всеобхватна програма относно политиката в областта на кръговата икономика, опазване, съхранение и увеличаване на природния капитал, правилно изпълнение на законодателството за опазване на природата и мн. др.

Ключови думи: изменение на климата, земетресения, наводнения, COVID 19

Юлиан Тютюнник – РАДИКАЛЬНАЯ ГЕОГРАФИЯ, ИСТОРИЯ И СОВРЕМЕННОСТЬ (IІ)

DOI: 10.35101/prg-2023.1-2.8

Понятие радикальной географии появилось в конце 1960-х и в 1970-х гг. стало очень популярным в Америке и Европе. «Радикальная география» – это проблемноориентированная исследовательская тематика географической науки, объединяемая «концептом социальной справедливости» (Д. Харвей). Она имеет такие отличительные черты: а) своеобразие самой тематики, определяемой пространственными и экологическими проблем, которые порождаются насилием человека над человеком и человека над природой; б) признаки «научного андеграунда» (В.М. Котляков – В.С. Преображенский); в) «левую» политическую ориентацию теории и методологии. Радикально-географические интенции в культуре и науке присутствовали всегда. В статье прослежена их эволюция, начиная с древнегреческой античности и заканчивая 1970-ми годами. Высказывается и обосновывается точка зрения, что на историческом этапе «современность» трансформация радикально-географических идей обусловливается а) историческим исчерпанием марксизма, как проекта будущего общества, б) возникновением новейшего эгалитарно-антиэтатисткого учения «постанархизм», в) кардинальными трансформациями исторического процесса, связанными с утверждением в современном обществе принципов сети (в широком понимании) и эсхатологическими ожиданиями экологической катастрофы. Современная география не может не быть радикальной.

Ключевые слова: радикальная география, права человека, социальная справедливость, сеть, мультикультурализм, постанархизм, экологическая катастрофа, эсхатология

Димитър Желев – ГЕОГРАФИЯТА КАТО ЖИТЕЙСКА МИСИЯ – ПРОФ. Д-Р РУМЕН ЛЮБЕНОВ ПЕНИН НА 65 ГОДИНИ

DOI: 10.35101/prg-2023.1-2.9

На 27 май 2023 г. уважаваният български учен географ проф. д-р Румен Пенин навърши 65 години. Той е роден в гр. Септември (1958 г.), където завършва основното и средното си образование. В периода 1978–1983 г. е студент в специалност „География“ на Геолого-географски факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, като същевременнопридобива втора специалност „История“. От 1983–1985 г. е учител по география в 7 СУ „Св. Седмочисленици“, а от 1985–1989 г. е редовен аспирант (докторант) в Катедра „Геохимия на ландшафтите и география на почвите“ в Географския факултет на Московския държавен университет „М. В. Ломоносов“.