Георги Железов – РЪКОПИСЪТ НА ПРОФ. Д-Р ИВАН БАТАКЛИЕВ“ГЕОГРАФСКИ ПРЕГЛЕД ПО ЛАНДШАФТИ НА БЪЛГАРИЯ И ПРЕГЛЕД НА РАЗВИТИЕТО НА НАСЕЛЕНИЕТО“

DOI: 10.35101/prg-2022.3-4.1

Статията има за цел да представи пред българската географска и научна общност един непубликуван ръкопис на проф. д-р Иван Батаклиев със заглавие „Географски преглед по ландшафти на България и преглед на развитието на населението“. научната разработка на проф. Батаклиев представлява задълбочена характеристика и анализ на ландшафтите и развитието на населението на „Стара България и новоосвободемите земи“, като по категоричен начин се аргументира и отстоява националната българската доктрина.

Ключови думи: проф. Иван Батаклиев, ландшафт, население

Цветан Коцев, Велимира Стоянова – ВЕРОЯТНОСТНО МОДЕЛИРАНЕ НА ОБХВАТА НА ПОЧВИ, ЗАМЪРСЕНИ С АРСЕН В ДОЛИНАТА НА РЕКА ОГОСТА МЕЖДУ СЕЛАТА БЕЛИ БРОД И МАНАСТИРИЩЕВ СЕВЕРОЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ

DOI: 10.35101/prg-2022.3-4.2

Настоящото изследване има за цел да определи обхвата на почви със съдържание на арсен в интервалите (0-25] mg/kg, (25-90] mg/kg и > 90 mg/kg в участък от долината на р. Огоста, замърсен с отпадък от флотацията на железни, оловно-сребърни и златоносни руди. Извършено е вероятностно моделиране със софтуерния продукт MaxEnt, който използва алгоритъм за самообучение и прилага метода на максималната ентропия. Оценката на получените модели въз основа на показателя AUC_test варира от задоволителна до добра. Най-значими предиктори за моделите са отстоянието от реката, относителното превишение на терена над речното легло и наклонът на склона. Установява се, че почвите с концентрация на арсен под пределно допустимия праг от 25 mg/kg обхващат над 19% от долинното дъно на изследвания участък, а почвите със съдържание над интервенционната стойност от 90 mg/kg заемат близо 8 % от моделираната територия.

Ключови думи: максимална ентропия, MaxEnt, хвост, замърсяване на почвите, заливна речна тераса

Маринела Агаларева – КЛИМАТИЧНИ КОЛЕБАНИЯ И МЕТОДОЛОГИЧНИ ПОДХОДИ ПРИ ОЦЕНКАНА ОПАСНОСТТА И УЯЗВИМОСТТА ОТ НАВОДНЕНИЯ В ЦЕНТРАЛНИЯ СЕГМЕНТ НА ПРЕДБАЛКАНА

DOI: 10.35101/prg-2022.3-4.3

В статията на основата на задълбочен структурно-геоморфоложки анализ върху симетрията на надлъжната и напречната диференциация на геоморфоложкото пространство на централния нископланински сегмент на Предбалкана се реализира генетична типизация на разседните структури, литолого-стратиграфските и фациалните различия във вертикалните разрези на транселувиално-делувиално-пролувиалния ли тодинамичен поток. На основа на детайлен гранулометрично-седиментоложки анализ на кватернерните наслаги се разкриват преките и косвените пространствени и динамични връзки между размаха на контрастните кватернерни деформации на земната кора и оценка на опасността, уязвимостта от екстремни морфодинамични процеси и явления – екстремни наводнения (eрозия), гравитация и акумулация.

Ключови думи: морфодинамични процеси, опасност и уязвимост от ерозия, акумулация, наводнения, мултириск

Юлиан Тютюнник – РУИНЫ И ЛАНДШАФТ

DOI: 10.35101/prg-2022.3-4.4

Машины, сооружения, транспортные коммуникации являются техногенными ком- понентами ландшафта, формируют техногенный покров. техногенный покров, прекра- тивший своё функционирование, разрушается и превращается в руины. При концентрации руин на ограниченной площади (бывшие населённые пункты, промышленные площадки, дороги и др.), формируются посттехногенные, руинные ландшафты. Причины их образования разнообразны – стихийные бедствия и экологические катастрофы, экономические депрессии и демографические кризисы, войны и эпидемии и др. Отношение к руинам и руинным ландшафтам в культуре амбивалентное – и негативное, и позитивное (нем. Ruinenlust). Основные установки и принципы отношения человека к руинам и руинным ландшафтам утвердились в эпоху ренессанса. В период от барокко до модерна они дополнялись и трансформировались. В наше время в контексте транс- и постгуманизма, руины и руинный ландшафт приобрели новые качества. В частности руинный ландшафт может быть рассмотрен как специфическая среда жизни, формируемая негативными процессами эволюции географической оболочки.

Ключови думи: техногенный покров, посттехногенный ландшафт, руина, руинный ландшафт, Ruinenlust, постгуманизм

Юрий Шуйский, Галина Выхованец, Алексей Давыдов – ПРОБЛЕМЫ ФОРМИРОВАНИЯ И ФУНКЦИОНИРОВАНИЯ ИСКУССТВЕННЫХ ПЕСЧАНЫХ ПЛЯЖЕЙ НА БЕРЕГАХ ЧЕРНОГО И АЗОВСКОГО МОРЕЙ

DOI: 10.35101/prg-2022.3-4.5

Представленная публикация посвящена очень важной теоретической и практической проблеме: созданию и функционированию искусственных пляжей, используемых для защиты абразионных морских берегов. В статье изложены материалы многолетних исследований в береговой зоне неприливных морей. По результатам исследований было обосновано и подтверждено правило создания устойчивых искусственных песчаных пляжей. В основе этого правила положена идея о перераспределении волновой энергии с абразионного на аккумулятивный режим, именно поэтому, в условиях песчаных берегов Черного моря нужно использовать комплекс пляжевой отсыпки, в пределах гидротехнических сооружений, индивидуально для каждого участка береговой зоны, согласно закону географической локальности.

Ключови думи: абразионный берег, не приливное море, песчаный пляж, искусственный пляж, берегозащита.

Надежда Илиева – ВЪТРЕШНИ ФАКТОРИ ЗА ФОРМИРАНЕ НА ПРОСТРАНСТВЕНАТА СЕГРЕГАЦИЯ НА РОМИТЕ (НА ПРИМЕРА НА ХАРМАН МАХАЛА, ГР. ПЛОВДИВ)

DOI: 10.35101/prg-2022.3-4.6

В настоящото изследване се изяснява същността на вътрешните фактори, които оказват влияние върху процесите на пространствена сегрегация. Те са свързани основ но с доброволната пространствена сегрегация, наречена още автосегрегация. Направен е анализ, на примера на Харман махала, гр. Пловдив, на влиянието на психологическите, етнокултурните фактори, формираните стереотипи, предразсъдъци, социални и пространствени дистанции върху решението на ромската етническа група да се обособи в дадено градско пространство.

Кристина Петрова-Христова – ЕВРОПЕЙСКИ ОПИТ В ОБЛАСТТА НА ИНТЕГРАЦИЯТА НА РОМИТЕ И УСПЕШНОТО ПРИЛАГАНЕ НА ИСЛАНДСКИЯ МОДЕЛ В БЪЛГАРИЯ

DOI: 10.35101/prg-2022.3-4.7

Интеграцията на малцинствените групи е въпрос, който засяга всяка една държава и през последните години става все по-актуален. Ромите са регистрирани в редица страни, като България не прави изключение. Според данни от преброяването през 2011 г. техният брой възлиза на 4,9 %, но според експертните оценки на илиева и Бърдаров (2019) той е по-висок. Основният проблем е свързан с ниския образователен статус, който имат – най-нисък дял на хора, завършили висше образование, и най-висок дял при отпадналите от училище. Това представлява сериозно предизвикателство пред социалната и пенсионната система в страната и е причина за недостига на кадри със задоволителна професионална подготовка и висококвалифицирана работна ръка. Тези факти са предпоставка за създаването на редица мерки и политики, които да интегрират ромския етнос в обществото. В редица европейски държави може да се намерят примери за успешни модели за интеграция на малцинствените групи. Основната цел на публикацията е да се проследят и анализират политиките, които се провеждат в унгария, испания и Финландия. В България също са налице положителни примери за успешното интегриране на ромите, като се акцентира върху иновативния исландски модел, прилаган в общ. Стралджа.

Ключови думи: малцинствена група, ромска етническа група, образование, политики, исландски модел

Десислава Вараджакова, Кристина Гърциянова – ОЦЕНКА НА ВЪТРЕШНОРЕГИОНАЛНИТЕ РАЗЛИЧИЯ В ТУРИЗМА В СЕВЕРЕН ЦЕНТРАЛЕН РЕГИОН

DOI: 10.35101/prg-2022.3-4.8

Туризмът генерира значителен дял от брутния вътрешен продукт на България. Наличието на разнообразни антропогенни и природни туристически ресурси, гъвкавата туристическа политика и реклама са предпоставка за позиционирането на страната на международния туристически пазар и развиване на вътрешния туризъм. Независимо от туристическия потенциал в някои региони приходите от туризъм могат да бъдат увеличени. В настоящата статия са разгледани вътрешнорегионалните различия в развитието на туризма в Северен централен регион. Направен е сравнителен анализ по области на
наличието на туристически ресурси, на транспортната достъпност като фактор за развитието на туризма и проучване на дейността на местата за настаняване – техния брой, капацитет, заетост, категория, посещения на български и чуждестранни граждани, приходи. Резултатите могат да бъдат полезни при изготвянето на стратегически документи за регионално развитие и преодоляване на последиците от пандемията и други кризи.

Ключови думи: Северен централен регион, туризъм, вътрешнорегионални различия