Георги Железов, Велимира Стоянова – ПРОСТРАНСТВЕНИ ИЗМЕРЕНИЯ НА МИСИЯТА НА АПОСТОЛА НА СВОБОДАТА ВАСИЛ ЛЕВСКИ В БЪЛГАРСКОТО ЗЕМЛИЩЕ (БЪЛГАРСКО ГЕОГРАФСКО ПРОСТРАНСТВО)

DOI: 10.35101/prg-2022.1-2.1

Целта на настоящото изследване е да се направи опит за географски анализ на мисията на Апостола на свободата Васил Левски в българското землище (българско географско пространство), като се проследят главните направления на неговите пет обиколки и се характеризират основните пунктове, формиращи ядрата на революционните комитети. Друг аспект на разработката е да се очертае географското пространство, което покрива дейността на Апостола в рамките на тогавашната Османска империя, съседни васални територии и каква част от Българското землище обхваща.

Ключови думи: Васил Левски, Апостол, свобода, мисия.

Николай Цеков – ВЛИЯНИЕ НА ДЕМОГРАФСКАТА ПРОМЯНА ВЪРХУ ФОРМИРАНЕТО НА РЕГИОНАЛНИЯ ЧОВЕШКИ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ В НАЧАЛОТО НА ХХІ ВЕК

DOI: 10.35101/prg-2022.1-2.2

Демографското и социално-икономическото развитие на България през първите две десетилетия на ХХІ век е белязано от нарастване на социалните и икономическите неравенства и задълбочаване на негативните тенденции в условията за възпроизводство на населението и трудовите ресурси и на национално, и особено на регионално равнище. Увеличението, а в някои региони и ескалацията, в темповете на застаряване и депопулация наред с емиграцията не е единствената причина за влошаването на условията за формиране на човешкия капитал. Цел на настоящата разработка е да се обособят регионите с най-сериозно изоставяне в областта на човешкото развитие и възпроизводството на населението и трудовите ресурси през периода 2001-2020 г. На базата на достъпната статистическа информация за демографското, геодемографското и социално-икономическото развитие на съществуващите през всички години на изследвания период 262 общини е направен опит за тяхната подредба (класификация) по степен на благоприятност на условията за възпроизводството и формирането на трудовите ресурси и човешкия капитал. За изпълнение на поставената задача е използван т.нар. метод на Хелвиг за еталона на развитие на приципа на многомерния статистически анализ. На базата на изчислените евклидови разстояния между еталона и отделните обекти (общини) са обособени пет големи групи общини, диференцирани според дистанцията им от благоприятния еталон на човешкото развитие. С помощта на методите на корелационнно-регресионния анализ пък са разкрити и част от основните фактори за пространствената диференциация на българските общини през първите две десетилетия на ХХІ век, които съдействат или възпират нарастването на регионалните различия в условията за възпроизводството на трудовите ресурси и човешкия капитал на българските общини.

Ключови думи: демографска промяна, човешки капитал, метод на Хелвиг, еталон на развитие, многомерна териториална диференциация.

Надежда Илиева – ДЕМОГРАФСКИ ФАКТОРИ ЗА ПРОСТРАНСТВЕНА СЕГРЕГАЦИЯ И ОТРАЖЕНИЕТО ИМ ВЪРХУ ФОРМИРАНЕТО И РАЗВИТИЕТО НА ГЕТОИЗИРАНАТА ГРАДСКА СТРУКТУРА ХАРМАН МАХАЛА, ГР. ПЛОВДИВ

DOI: 10.35101/prg-2022.1-2.3

Пространствената сегрегация се проявява по различен начин през отделните исторически периоди в зависимост от различните идеологически, политически, социално-икономически, етнокултурни и други влияния. Постсоциалистическите общества са изправени едновременно пред много предизвикателства, които водят до сложни отраслови и пространствени промени, включително и в градовете. Налице са нови модели на социално-пространствена поляризация, основаваща се все повече на неравенствотон а доходите и на етническата принадлежност. Социалните неравенства, както и дългосрочните етнически взаимодействия, рано или късно се отразяват върху структурата на пространството. Различните форми на пространствена сегрегация в България са
свързани с териториалната концентрация преди всичко на ромската етническа група. Факторите, които оказват влияние върху формирането на различни модели на пространствена сегрегация, са обособени в две групи: вътрешни или доброволни (етнокултурни и демографски) и външни (политически и институционални, социално-икономически и дискриминационни) фактори. В настоящата публикация са анализирани демографските фактори, като част от вътрешните, за формиране и развитие на ромската гетоизирана структура Харман махала, гр. Пловдив. Използвани са комбинирани методи с цел получаване на количествени и качествени данни, чрез които са проучени изследваните процеси в по-голяма дълбочина. Демографските фактори са ключови при определяне различията в нивата на пространствена сегрегация и до голяма степен определят степента на влияние на останалите групи фактори. В тази връзка е направен задълбочен анализ на особеностите и начина на формиране на съвременната етническа структура, броя на ромското население в отделните градски зони, етническото многообразие на Харман махала, дела на отделните етнически общности, тенденциите в демографското и миграционното поведение на ромите в изследвания квартал, възрастовата, образователната и религиозната им структура, състава и характера на домакинството.

Ключови думи: пространствена сегрегация, градска гетоизирана структура, Харман махала – гр. Пловдив, демографски фактори.

Петър Кирилов – ИНТЕГРАЦИЯ НА РОМИТЕ В КВ. СТОЛИПИНОВО, ГР. ПЛОВДИВ, СЛЕД ПРИЕМАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ В ЕС

DOI: 10.35101/prg-2022.1-2.4

Цел на настоящата статия е да се направи анализ на ефективността на политиките, насочени към ромската интеграция в България след приемането на страната ни в ЕС, на примера на градската гетоизирана структура – кв. Столипиново, гр. Пловдив, на основата на проведено анкетно проучване. От получените резултати се констатира, че успешните примери на ромска интеграция се дължат предимно на обхващане на ромските деца от образователната система. Това постепенно задвижване на интеграционния процес чрез образование, наемане на работа и достъп до градските ресурси и др. е осъзнато и ценено и от самите роми. Кварталът има своето естествено развитие – почти без намеса на институции, гетото се саморегулира, повлияно положително от прилаганите през годините програми, като хората съжителстват заедно, без да създават особени конфликти. Проблемите, свързани със сегрегацията на населението в обособената гетоизирана общност и интеграцията й с българското мнозинство, са дългогодишни, сложни и трудни за решаване.

Ключови думи: ромска етническа група, политики за интеграция на ромите, демографски особености, приоритетни области, образование, труд, жилища, градска гетоизирана структура, кв. Столипиново, гр. Пловдив.

Диляна Стефанова – НАГЛАСИ НА ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА РЕГУЛАЦИИ В ЗЕМЕПОЛЗВАНЕТО И УПРАВЛЕНИЕТО В КАРСТОВИ ТЕРИТОРИИ

DOI: 10.35101/prg-2022.1-2.5

В статията се проследява доколко и как заинтересованите страни възприемат карста и какви са нагласите и готовността им за създаване и прилагане на регулации за земеползване и управление на карстови територии. Изследването е осъществено чрез анкетно проучване на представители на три заинтересовани страни – власти, туристически бизнес и НПО (пещерни клубове и сдружения). В заключение са направени някои по-важни изводи, обобщени в следните направления: необходимост от регулации, готовност за създаване и прилагане на регулации и необходимост от обучение за карста през целия живот.

Ключови думи: земеползване в карстови територии, нагласи на заинтересовани страни, регулации в карст.

Светлана Домусчи, Валентина Тригуб – СЪВРЕМЕННО ЕКОЛОГИЧНО И ГЕОХИМИЧНО СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВИТЕ В ПАРКОВЕТЕ НА ГРАД ОДЕСА (УКРАЙНА)

DOI: 10.35101/prg-2022.1-2.6

В настоящата статия се анализира разпределението на тежките метали в почвите на парковете на град Одеса и се определят химичните свойства (рН, съдържание на общ хумус, съдържание на подвижни форми на тежки метали) в почвените проби. Промяна- та в химичните свойства на почвите – алкализиране, повишаване на съдържанието на хумус, значително увеличение на подвижните форми на тежки метали, е в резултат на техногенното въздействие върху почвената покривка на изследваните градски паркове. Извършените проучвания на актуалното екологично и геохимично състояние на почви- те на парковете ще допринесе за разработването на мерки за опазване на зелената зона на града.

Ключови думи: градски почви, паркове, хумус, pH, тежки метали, общ индекс на замърсяване, фитотоксичност, гр. Одеса.

София Мизина – СЪСТОЯНИЕ НА ПРИРОДАТА И ЛАНДШАФТИТЕ В БАСЕЙНА НА РЕКА ТРУБИЖ (УКРАЙНА)

DOI: 10.35101/prg-2022.1-2.7

В статията се анализира природата на басейна на река Трубиж, характеризира се геоложката му структура с основните мезозойски и кайнозойски седиментни скали, лежащи върху докамбрийска кристалинна основа, и се отбелязват геоморфоложките особености, които формират древните заливни низини на р. Днепър (по-голямата част от изследваната територия се намира в рамките на втората заливна тераса) и заливната тераса на Трубиж. Границите на тези тераси са изяснени и отразени върху картата. Анализът на геоложката и геоморфоложката структура и естеството на климатичните условия на територията позволява да се установят закономерностите във формирането и разпространението на генетични типове почви, повечето от които са горски и глинести. Установено е, че най-разпространени в района на изследването са светлосивите и сивите подзолисти почви. Характеризирани са закономерностите в разпределението на растителността и е отбелязано, че днес по-голямата част от територията е разорана и е заета с агроценози, което се отразява негативно на фаунистичното разнообразие. Установено е, че причината за това е нерационалното природоползване поради отводнителни рекултивационни работи.

Ключови думи: геоложки строеж, релеф, геоморфоложка структура, флора, фауна, водоносен хоризонт, водностопанска ландшафтно-техническа система, рационално управление на природата.

Георги Железов – ПРОБЛЕМЪТ ЗА ЗНАЧЕНИЕТО НА ВОЕННАТА ГЕОГРАФИЯ, РАЗВИТ В КНИГАТА НА КАПИТАН АНАСТАС БЕНДЕРЕВ „ВОЕННА ГЕОГРАФИЯ И СТАТИСТИКА НА МАКЕДОНИЯ И НА СЪСЕДНИТЕ Ѝ ОБЛАСТИ НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ“

DOI: 10.35101/prg-2022.1-2.8

Целта на настоящата статия е да представи на българската не само географска общност един малко познат труд в областта на българската география и картография.

Ключови думи: капитан Анастас Бендерев, военна география, статистика.

Димитър Пърличев – ЗА ОСНОВНИЯ ЗАКОН НА ГЕОМОРФОЛОГИЯТА

DOI: 10.35101/prg-2022.1-2.9

Авторът прави опит да съгласува главният закон на геоморфологията, формулиран от Д. А. Тимофеев (1972), а именно: „релефът на Земята се създава и развива в резултат на прекъснато-непрекъснатото взаимодействие на взаимно свързаните и взаимообусловени ендогенни и екзогенни сили на релефообразуване„, със своята концепция за глобална (морфосферна) геоморфология, като предлага нова формулировка на закона: морфосферата се създава, движи и видоизменя от силите на радиацията и ендо- генните процеси и силите на гравитацията и екзогенните процеси, чието най-тясно взаимодействие и взаимообусловеност поддържат изостазията на земната кора чрез постоянните промени на векторите на денудацията и акумулацията в континентал- ния и океанскя тип морфосфера, с максимуми на повърхността й.

Ключови думи: морфосфера, ендогенни сили и процеси, екзогенни сили и процеси, денудация, акумулация, изостазия.

Маргарита Илиева – ВИШЕГРАДСКИ АТЛАС

DOI: 10.35101/prg-2022.1-2.10

През втората половина на 2021 г. излезе от печат ново, много ценно изда- ние – Вишеградски атлас (Atlas Wiszehradzki. Visegrad Atlas). Това е първата комплексна разработка за страните от т.нар. Вишеградска група (създадена през 1991 г.), представяща разнородната база и развойни предизвикателства на този географски регион. Независимо от заглавието на изданието, според редактори- те това е „монография, представяща географските различия: природни, социални и икономически на четирите страни от Вишеградската група“.