Георги Железов – ГЕОГРАФСКИ ЕЛЕМЕНТИ В ПЪРВАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ ОТ ПЕТЪР БОГДАН БАКШЕВ – 1667 Г.

https://doi.org/10.35101/prg-2021.1.1

Настоящото изследване има за цел да представи фундаменталния труд „История на България“ от Петър Богдан Бакшев (1667) в целия му многоаспектен характер. Особен акцент се поставя на географските елементи в труда. В книгата е направен първи опит да се дефинира българското национално пространство (землище) с неговите природни характеристики и потенциал, имащи важно значение в процеса на национално самоопределение и съзряване.

Ключови думи: Петър Богдан Бакшев, история, география

Viacheslav Andreychouk, Petar Stefanov – SOME METHODOLOGICAL REMARKS CONCERNING OF KARST STUDIES FROM THE SYSTEM APPROACH PERSPECTIVE

https://doi.org/10.35101/prg-2021.1.2

Системният подход в научните изследвания, включително в науките за Земята и околната среда, има доста дълга история (над 50-70 години). Статията разглежда избрани методологични въпроси, които засягат системния анализ в областта на научните знания за карста (карстология) и пещерите (спелеология). Представени са 4 основни холистични подхода (фиг. 1): карстоцентричен (изследва развитието на карста под съвместното въздействие на редица фактори и условия на околната среда), екологичен (изследва прави и обратни връзки между карстовия обект и неговата околна среда), ландшафтно-системен подход (изследва трансформиращия ефект на карста и формирането на специфичен карстов ландшафт) и геосистемен (разглежда карстовия обект като система и изследва взаимодействията между нейните елементи). По-специално внимание е отделено на моделите на екосистемния и геосистемния подход (фиг. 2), които според авторите са най-ефективни в изследването на карста. Екосистемният подход е центричен – той изследва взаимоотношенията карстов обект – околна среда, но не засята връзките между елементите на екологичната система. При геосистемния подход всички елементи на карстовата система са еквивалентни (равнопоставени) и се изследват взаимоотношенията между тях. На базата на този подход е разработена оригинална методологическа пратформа ProKARSTerra (фиг. 3), прилагана при изследванията на карста в България. Тя успешно интегрира научните изследвания с управлението и бизнеса с карстови ресурси и с образованието и обучението за/чрез карста. В статията на примера на циркулацията на водата в карстовия масив са представени 3 концептуални модела за изследвания на карстовата система (фиг. 4): „черна кутия“ (вътрешната структура на системата не е достъпна и за нейното функциониране се съди по параметрите на потоците вещества и енергия на нейните входове и изходи), „сива кутия“ (част от вътрешната структура на системата е достъпна чрез спелеоложки проучвания и някои от взаимодействията в нея могат да бъдат частично изследвани) и „бяла кутия“ (цялата вътрешна структура на системата е достъпна чрез спелеоложки прониквания или геофизически методи, следователно трансформацията на потоците вещества и енергия, постъпващи в системата, могат да се проследят и изследват в обема на цялата система). Предвид спецификата на карстовите геосистеми, най-често изследователската ситуация в карста е „сива кутия“. Авторите са убедени, че системният подход е много ефективен при изследванията на карста и несъмнено трябва да се използва по-широко и да се развива. Карстовите геосистеми се отличават със сложността на своята структура и голямото разнообразие от процеси, протичащи в тях. Системният подход като концептуален инструмент за изучаване на сложни обекти и явления от реалността открива път за широко приложение на числените методи и моделирането. Освен това приложението на системния подход позволява да се разкриват и свойства, предизвикани от взаимодействията на елементите на карстовата система. Познаването на тези свойства е особено важно за изясняване на тенденциите в развитието и прогнозиране на промените с оглед планирането на определени дейности в карстовите територии, особено на фона на активните глобални промени.

Ключови думи: системен подход, карст, екосистема, геосистема

Пламена Райкова – ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА АФТЪРШОКОВА ПОРЕДИЦА СЛЕД ЗЕМЕТРЕСЕНИЕТО ОТ 2002 Г. В РАЙОНА НА СЕЛО КРУМОВО, ОБЛАСТ ПЛОВДИВ

https://doi.org/10.35101/prg-2021.1.3

Наличието на сеизмични клъстери оказва съществено влияние при изследване на сеизмичния режим в дадена област. В настоящата разработка е анализирано пространствено-времевото разпределение на събитията от афтършоковата поредица (сеизмичния клъстер) след земетресението от м. април 2002 г. с M_W 4.6, генерирано в района на с. Крумово, област Пловдив, сеизмогенна зона Марица. Афтършоковата активност, наблюдавана след земетресението, е изследвана за два различни времеви интервала. За сравнение на моделите за разпределение на афтършоковите събития във времето е приложен информационният критерий на Akaike. Затихването на афтършоковата активност се описва добре с модифицираната формула на Omori и е установена мултиполна активност с две вторични серии.

Ключови думи: пространствено-времево разпределение, афтършок, сеизмогенна зона Марица

Велимира Стоянова – ОЦЕНКА НА ОПАСНОСТТА ОТ ПОСТЪПВАНЕ НА ТЕЖКИ МЕТАЛИ И МЕТАЛОИДИ В ПОЧВИТЕ НА ВИДИНСКАТА НИЗИНА ПРИ НАВОДНЕНИЕ ОТ РЕКА ДУНАВ

https://doi.org/10.35101/prg-2021.1.4

В статията е представена оценка на опасността от постъпване на тежки метали и металоиди в почвите на Видинската низина при потенциално наводнение на цялата низина от р. Дунав с използване на индекс МеTo (Стоянова, Коцев, 2020), в който са включени два оценъчни показателя – степен на замърсяване на речните наноси (Ме) и форми на релефа (To). Съставена е карта на формите на релефа на низината, класифицирани в три класа, и са дефинирани два класа опасност.

Ключови думи: географски информационни системи (ГИС), речни наноси, ниска заливна тераса, висока заливна тераса, пясъчни гредове

Димитър Пърличев – ПОНЯТИЕТО „МОРФОСФЕРА “ – ДОПЪЛНЕНИЯ И УТОЧНЕНИЯ

https://doi.org/10.35101/prg-2021.1.5

Морфосферата е приповърхностният слой на литосферата на сушата, известен в геологията като зона на хипергенеза. Под влиянието на хидро-, атмо-, биосферата внея протичат физични, химични и биологични процеси, известни под общото название изветряне на скалите, които се разрушават и изнасят като твърд отток или разтвори от процесите на денудацията (ерозия, абразия, дефлация и др.) към пониженията, заети от водите на световния океан. Там те формират т.нар. корелативни наслаги, представляващи океанския тип морфосфера, която лежи над океанската литосфера, и заедно с нея потъва в зоните на субдукция, за да формира бъдещия континентален тип литосфера. Морфосферата и морфосферните басейни са обект и предмет на геоморфологията.

Ключови думи: литосфера, морфосфера, литосферни плочи, морфосферни басейни.

Николай Цеков – РЕГИОНАЛНИ АСПЕКТИ НА ДЕПОПУЛАЦИЯТА И СТАРЕЕНЕТО НА НАСЕЛЕНИЕТО И ТРУДОВИТЕ РЕСУРСИ
НА БЪЛГАРИЯ В НАЧАЛОТО НА ХХІ ВЕК

https://doi.org/10.35101/prg-2021.1.6

Депопулацията и стареенето на населението са основните фактори, които предопределят изменението на демографската ситуация в България през последните три десетилетия. Цел на настоящата разработка е да се изследва въздействието на синергията на тези негативни процеси върху развитието на страната посредством измененията в повъзрастовото разпределение на цялото население и населението в трудоспособна възраст за страната и по общини. Обект на изследването са взаимовръзките между средногодишните темпове на изменение на броя на населението на българските общини и измененията в техните възрастови структури. Направен е и анализ на последствията от демографската криза върху териториалното разпределение на населението в трите възрастови групи – трудоспособна, надтрудоспособна и подтрудоспособна, на фона на промените в дяловете на хората в млада (15-34 г.), средна (35-54 г) и старша (55-64 г.) икономически-активна възраст.

Ключови думи: демографско остаряване, депопулация, медианна възраст, трудови ресурси, демографско натоварване

Георги Алексиев – НАПУСНА НИ АКАД. ТОДОР НИКОЛОВ

https://doi.org/10.35101/prg-2021.1.7

На 26 март, само месец след като навърши достолепните 90 години, ни напусна акад. Тодор Николов, един от най-ярките представители на геологическата наука в България – човекът и ученият, положил българското антарктическо начало.