Петър Стефанов – ИНТЕГРИРАН МОНИТОРИНГ НА ПЕЩЕРНАТА СИСТЕМА СЪЕВА ДУПКА (СПЕЛЕО-МИКС „СЪЕВА ДУПКА“)

https://doi.org/10.35101/prg-2020.4.1

В България са известни над 6000 карстови пещери, от тях 15 със статут на туристически. Пещерите имат специфична среда, формирана и контролирана от сложна система карстови процеси. Тяхното познаване и изследване е особено важно както за изясняване на спелео- и карстогенезиса, така и предвид нарастващите въздействия на глобалните природни промени и на антропогенния натиск върху силно уязвимите и чувствителни карстови системи. За тази цел водеща роля има интегрираният мониторинг в представителни за различните типове карст пещерни системи. Модел за такъв мониторинг (Спелео-МИКС) се разработва експериментално от 2010 г. в пещерата Съева дупка. В настоящата публикация са представени структурата на мониторинга, някои по-важни резултати и неговото значение. Спелео-МИКС „Съева дупка“ е включен в научната мрежа ProKARSTerra, разработена и поддържана от Експерименталната лаборатория по карстология в НИГГГ – БАН .

Ключови думи: карст, карстови геосистеми, туристически пещери, Съева дупка, Брестнишка карстова геосистема, интегриран спелеомониторинг (Спелео-МИКС), спелеоклимат, концентрации на СО₂ и радон-222, радиационен риск, гама-фон, активност на радиовъглерода, хидрохимичен мониторинг на карстови води, кондензация, антропогенен натиск и глобални промени.

Мариан Върбанов, Атанас Китев, Стефан Генчев, Кристина Гърциянова – ОЦЕНКА НА КИСЛОРОДНИЯ БАЛАНС НА ВОДИТЕ В БАСЕЙНИТЕ НА РЕКИТЕ ТОПОЛНИЦА И ЛУДА ЯНА

https://doi.org/10.35101/prg-2020.4.2

В статията се прави анализ и оценка на съвременните изменения в качеството на водите в басейните на реките Тополница и Луда Яна, които изпитват значително антропогенно въздействие с разнообразен произход и характер. За оценяване на въздействието и състоянието на водите е използван индекс на качеството на водите, прилаган в много страни в света. Референтните стойности на показателите в индекса са сравними със същите в съответните български нормативни документи, което дава възможност да се получат представителни резултати. Констатирано е критичното състояние на речните участъци на реките Тополница, Мътивир и Луда Яна в близост до големи населени места. Локални замърсявания са причинени от чести залпови изпускания на отпадъчни води от животновъдни ферми. В долните течения на главните реки се наблюдава постепенното подобряване на качеството на водите по отношение на използваните физико-химични показатели.

Ключови думи: кислороден баланс, качество на водите, замърсяване, индексна
оценка

Георги Железов – ДИНАМИКА НА СИСТЕМАТА ОТ ВЛАЖНИ ЗОНИ В АРЧАРО-ОРСОЙСКАТА НИЗИНА

https://doi.org/10.35101/prg-2020.4.3

Системите от влажни зони са едни от най-бързо променящите се природни системи. Значението на влажните зони се определя от факта, че те предоставят разнообразни екосистемни стоки и услуги. Настоящото изследване е фокусирано върху проблемите с пространствените трансформации на Арчаро-Орсойската влажна система в България, която е част от водосбора на р. Дунав. Генерирането на различни пространствено-времеви модели въз основа на стари карти дават възможност за изследване на състоянието и параметрите на системата от влажните зони. На тази основа са генерирани реконструкционни модели. Изследването на пространствените изменения във времеви порядък е надеждна платформа при процесите на планиране и оптимизиране на стопанските и природноконсервационни дейности в региона.

Ключови думи: влажна зона, система, динамика

Георги Железов, Алексей Бендерев, Сава Колев, Костадин Николов – ВРЪЗКА НА ПРОСТРАНСТВЕНОТО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ТЕЖКИТЕ МЕТАЛИ В ПОЧВАТА С МОРФОЛОГИЯТА НА ЗАМЪРСЕНИ ЗАЛИВНИ РЕЧНИ ТЕРАСИ (TOPOMEТ)

https://doi.org/10.35101/prg-2020.4.4

Статията представя основната цел, работните пакети и реализираните дейности до м. декември 2020 г. по проект „Връзка на пространственото разпределение на тежките метали в почвата с морфологията на замърсени заливни речни тераси (TOPOMEТ)“.

Ключови думи: тежки метали, замърсяване, речни тераси