Закир Еминов, Заур Имрани, Хичран Тахирова, Матанат Мусаева – УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ И СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИ ПРОБЛЕМИ НА РЕГИОНИТЕ В РЕПУБЛИКА АЗЕРБАЙДЖАН

Основната цел на изследването е да се идентифицира съществуващата диспропорция между регион Абшерон, където се намира столицата на страната, и
други региони на Азербайджан, както и да се определят причините за неравномерното развитие и начините за решаване на съответните проблеми. За предмет на изследването са избрани няколко процеса, показващи проблемите на устойчивото развитие. Проучването има определено практическо значение, тъй като позволява да се определят пътищата за устойчиво развитие на регионите на Азербайджан, както и начините за намаляване на икономическото неравенство между Абшерон и другите региони, както и да определи оптималната регионална политика.

Ключови думи: регион, регионална политика, устойчиво развитие, икономическа, регионална, държавна програма

Емил Ойнаков, Димчо Солаков, Ирена Александрова – ФРАКТАЛНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА СЛУЧАЙНИТЕ ФЛУКТУАЦИИ НА СЕИЗМИЧНИТЕ ЗАПИСИ (МАМТЕМАТИЧЕСКИ АПАРАТ И СХЕМА НА ПОЕТАПНАТА ОБРАБОТКА)

Едно от направленията за прогнозиране на земетресения е свързано с търсенето и установяването на сигнали-предиктори на земетресенията в сеизмичните записи. Използваните в настоящия момент сеизмични датчици са слабо чувствителни към сигнали-предиктори на земетресения, които са „скрити“ в микросеизмичния шум. Микросеизмичният шум не съдържа монохроматични компоненти и затова традиционно използваният в геофизичната практика спектрален анализ за неговото изследване се оказва неефетивен. По тази причина се разработват различни математически методи за откриване в микросеизмичния шум на сигнали, предвестници на земетресения. В настоящата статия е представен подход, използващ апарата на мултифракталния анализ,
позволяващ най-детайлно да бъде описана структурата на шума в дннните от системите за сеизмологичен мониторинг.

Ключови думи: прогнозиране на земетресения, предиктори, фрактален анализ

Мария Грозева – ОЦЕНКА НА ЗНАЧЕНИЕТО НА СУХОЗЕМНИТЕ И РЕЧНИТЕ ДЪРЖАВНИ ГРАНИЦИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ СЪС СЪСЕДНИТЕ Ѝ СТРАНИ

Националното географско пространство на всяка страна е свързано с пространствата на съседните държави. Това географско съседство има много съществени геоикономически и геополитически измерения. За оценка на значението на държавните граници на България със съседите ѝ се прилага метод, създаден от Симонов (1970), модифициран и използван по-късно от Колев (2008). Образуването обаче на новата държава Косово доведе до промяна на държавната граница между Сърбия и Македония (сега Северна Македония). В този смисъл предлаганото изследване представлява нова оценка на значението на общите държавни граници на Република България със съседите ѝ от първи ранг.

Ключови думи: национално географско пространство, държавни граници, географско съседство

Росица Микова – ДИНАМИКА В БРОЯ НА НАСЕЛЕНИЕТО НА ПЛАНИНСКИТЕ СЕЛИЩА В БЪЛГАРИЯ

В настоящата статия се разглежда динамиката в броя на населението и проблемътна обезлюдяване на планинските селища през периода 1985-2011 г. Извършен е структурен анализ на намалението на броя на планинското население. Направена е типологизация на планинските селища в зависимост от степента на обезлюдяване и класификация в зависимост от броя на населението в тях. Очертани са основните ареали, засегнати в една или друга степен от обезлюдяване. Анализирани са основните географски, социално-икономически, демографски и други фактори, довели до процесите на обезлюдяване и тяхното различно проявление в отделните части на планинските територии и в различните периоди.

Ключови думи: планински селища, класификация на селищата, застарялост на населението, обезлюдяване

Емилия Патарчанова, Гергана Николова – МИГРАЦИОННАТА АКТИВНОСТ НА НАСЕЛЕНИЕТО В ОБЛАСТ КЮСТЕНДИЛ

През последните години в нашата страна управлението на миграционните процеси се превръща в решаващ фактор за демографското развитие на страната. Вътрешната миграция е необходимо да бъде проучена, защото проблемите, които тя предизвиква от демографско, социално и икономическо естество, засягат все по-голяма част от населението и територията на страната ни, а често определят и общата демографска ситуация. Миграциите са съществен компонент в демографското развитие в изследваната територия и оказват влияние за териториалното разпределение на населението. Миграционната активност на населението заедно с неговото естествено възпроизводство определят съвременните тенденции в демографското развитие на област Кюстендил.

Ключови думи: миграция, всекидневни трудови миграции, механичен прираст, демографско развитие, устойчивост

Георги Железов, Стоян Недков – РАЗВИТИЕ НА ЛАНДШАФТНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ В БЪЛГАРИЯ

Представената статия разглежда развитието на идеите и изследванията на ландшафтната наука в България. Обособени са три периода, маркиращи основните постижения в областта на ландшафтознанието в България. Направен е обзор на публикациите в областта на ландшафтните изследвания в България, екосистемните стоки и услуги и създадените основни ландшафтни карти и картни произведения.

Ключови думи: ландшафт, наука, изследване