Георги Железов – Интегрирана оценка на природния и технологичния риск в Дунавската равнина в румънско-българския трансграничен участък Калафат-Видин–Турну Мъгуреле-Никопол

През периода м. юни 2012 – м. ноември 2013 г по Оперативна програма Трансгранично сътрудничество Румъния-България 2007–2013, Приоритетна ос 2: Околна среда, Националният институт по геофизика, геодезия и география (НИГГГ) и Геологическият институт при БАН в партньорство с Географския институт на Румънската академия на науките (водещ партньор), Института за аналитични инструменти – Клуж-Напока, Департамента по география в Университета в Крайова реализира проект „Интегрирана оценка на природния и технологичния риск в Дунавската равнина в румънско-българския трансграничен участък от Калафат-Видин до Турну Мъгуреле-Никопол“.

С. Роман, Б. Абрахам, М. Миклеан, О. Кадар, Ш. Лакримиоара, М. Роман, Ал. Михалцан, М. Урсу, Кл. Танаселиа – Екологични индикатори за оценка на природните и технологичните рискове

В статията са представени екологичните индикатори за оценка на при- родните и технологичните рискове, разгледани като количествени показатели, които отразяват състоянието или тенденциите на условията на околната среда. Екологичните индикатори могат да се използват на международно и национал- но ниво при отчитане състоянието на околната среда, измерване на екологичната ефективност и отчитане напредъка към устойчиво развитие. Материалът е структуриран, както следва: в раздел първи са поставени екологичните въпро- си, отнасящи се до предизвикателствата на ХХІ в.; в раздел втори е представе- но по-задълбочено описание на екологичните индикатори, техните функции и критериите за подбора им; в раздел трети се дискутира произходът на природ- ните бедствия и технологичните аварии, както и полезността на екологичните индикатори за оценка на природните и технологичните опасности. Оценките за природната среда потвърждават ползата от използването на показателите за ефективност и нуждата от използване на индикатори с цел подобряване упра- влението на околната среда и вземането на решения.

Румяна Вацева – Картографиране и визуализация на природни и технологични опасности

Картографирането на природни и технологични опасности е в основата на процеса на вземане на решения за управление на риска чрез предоставяне на важна информация за разбиране на естеството на риска за обществото. Статията представя концептуалната основа и приложените подходи за картографиране и визуализация на природните и технологичните опасности в изследваната част на Дунавската равнина между Калафат – Видин и Турну Мъгуреле – Никопол в Румъния и България при работата по проект ROBUHAZ-DUN. Картите на опасността са съставени с използване на географски информационни системи (ГИС) като основно средство за съхранение на данните, анализ, моделиране и визуализация на резултатите.

Картографирането на опасността се фокусира върху количествения анализ на явленията. Картите са разработени въз основа на причините и въздействията на природните и технологичните опасности, за да се покажат очаквани бъдещи въздействия и зони на потенциални щети. Прегледът на природните и технологичните опасности осигурява предварителна оценка на типологията им и важните ключови участъци в изследвания район на р. Дунав. Идентификацията на главните природни и технологични опасности се основава на следните критерии: 1) пространствена значимост; 2) проя- ва, честота и степен, 3) въздействие и последици. Съставеният списък на изследваните видове опасности е в резултат на установяването на главните опасности за района. Създаването на карта на опасността включва три стъпки: 1) трансформиране на данни от тематични карти в класове чрез определяне на тежестта на стойността за всеки клас от параметрични таблици; 2) обединяване на съответните стойности от параметричните таблици с тематични данни за получаване на синтезни карти; 3) съставяне на карти на опасността чрез рекласификация на синтезните карти в пет/три класа, т.е. (много) ниска, средна и (много) висока.

Мащабът има важно влияние върху оценката на опасността. В съответствие с основните цели на проекта картите на опасността са представени в два различни пространствени мащаба: основен мащаб за целия проучван сектор на р. Дунав и детайлен мащаб за избрани локалитети и ключови участъци. За тази цел е използвана обща ГИС-базирана методология. Пространствените мащаби са избрани така, че да бъдат най-подходящи за приложение при пространственото планиране и развитие. В основния мащаб данните показват главно количествени резултати и класификация на района въз основа на матрица за относителна оценка на опасността в пет класа (от много ниска до много висока). В детайлния (локален) мащаб се представят специфични елементи за участъка. Мащабът на картите има определящо значение за съдържанието на легендата.

За дизайна на картите на опасността са използвани различни техники за визуализация, базирани на общоприетите принципи за генерализация, проектиране и създаване на карти. Разработена е цветова легенда на картите на опасността въз основа на избраните класове на опасност в рамките на проекта.

Картите на опасността предоставят информация в помощ на местните власти в разработването и изпълнението на плановете за управление на земеползването, за вземане на решения за районите на опасност и оценката на риска за регионалното планиране и гражданската защита.

Емилия Черкезова, Стоян Недков – Проектиране на пространствена база данни за оценка на природния и технологичния риск по Дунавския бряг в района Видин-Никопол

Изучаването на природните и техногенните опасности понастоящем играе важна роля в изработване на адекватни мерки за тяхното минимизиране с цел опазване на човешкия живот и инфраструктурата на дадена територия.

Боян Кулов – Технологичните опасности и тяхното смекчаване: географски поглед

Настоящото изследване има за цел да демонстрира потенциала на географската наука за изучаване на технологичните опасности и подпомагане на дейностите по тяхното смекчаване. Използван е критичен географски анализ и оценка на документи на ЕС, Комисията за ядрено регулиране на САЩ и Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), както и българска държавна, регионална и общинска документация и бази данни. Проведена е детайлна теренна работа на местно ниво в Северозападна България. Регулативната рамка и практиките за намаляване на риска, използвани в ядрената енергетика, служат като методическа основа.

На базата на характеристиките на източниците на технологична опасност и степените на риск, който те представляват, е направена класификация на десет общини по поречието на р. Дунав. Резултатите показват, че в изследваната зона източниците на опасности с „висок“ и преобладаващата част от тези със „среден“ риск са концентрирани в административните центрове само на една трета от изследваните общини. Тази силна териториална концентрация повишава вероятността от негативно въздействие върху сравнително по-голям брой хора, селскостопански животни, върху социалната и икономическата инфраструктура и прави смекчаването на технологичните опасности жизнено важна обществена дейност. Направените изводи се намират в противоречие с недостатъчното внимание, което научните изследвания и, в частност, географската оценка и прогнозиране на тези опасности получават в България. Отчасти това се дължи на недостатъчния капацитет на публичните институции за мониторинг, осигуряване и подходящо представяне на необходимите данни. Изследването предлага концептуален модел на ГИС, който би бил в помощ на теорията и практиката на смекчаване на опасностите и аварийното планиране.

Николай Добрев, Бойко Беров, Пламен Иванов, Мирослав Кръстанов, Алексей Бендерев, Бойка Михалкова – Преглед на разпространението на свлачищата по българския дунавски бряг между Видин и Никопол

Настоящото изследване разглежда разпространението на свлачища- та по високия Дунавски бряг в участъка от Видин до Никопол. По-голямата част от тях са с дълбоко разположена хлъзгателна повърхнина и обеми над 1 млн. m3. Основните фактори на свлачищната активност са валежите, ерозията от р. Дунав, земетресенията от Вранча, Румъния, както и от техногенни въздействия. Разгледано е състоянието на активността на свлачищата през 2013 г. в основните сектори на изследвания участък: при Лом, Горни Цибър, Оряхово, Остров-Долни Вадин, Сомовит и Никопол. Установена е активност при някои от свлачищата, като най-интензивна е тя в района на гр. Оряхово, където е измерена скорост от 15 cm за година в района на Центъра за технически прегледи. Други активни участъци са установени при с. Добри Дол, с. Горни Цибър и гр. Никопол.

Бойко Беров, Пламен Иванов – Пропадане на льос между градовете Видин и Никопол

Една от основните геоложки опасности, наред със земетресенията, свла- чищата и ерозията, в изследвания участък по проекта ROBUHAZ-DUN между градовете Видин и Никопол и прилежащите общини по поречието на р. Дунав, е свързана с явлението пропадане на льос. Неговата проява е изследвана от редица инженергеолози, най-вече свързани с работата на бившата Лаборатория по геотехника на слаби земни основи и терени (ЛГСЗОТ) към БАН. Целта на настоящата статия е да се обобщят, доколкото е възможно, многобройните изследвания и да се представи още веднъж важността на този проблем за района на проекта.

Алексей Бендерев, Мирослав Кръстанов, Бойко Беров – Оценка на основните фактори, влияещи върху уязвимостта на подземните води в крайдунавските низини

В статията се разглеждат хидрогеоложките условия, влияещи върху уязвимостта на подземните води спрямо количествени и качествени промени. Изготвени са карти в ГИС среда на най-значимите показатели, като е обърнато внимание и на влиянието на р. Дунав върху получените резултати.

Ключови думи: подземни води, уязвимост, замърсяване, ГИС, крайдунавски низини

К.-С. Драгота, И. Григореску, М. Димитрашку, Г. Кучица – Оценка на риска от обилни валежи в заливната тераса на река Дунав в участъка между Калафат и Турну Мъгуреле

Статията има за цел да представи подход за оценка на риска от обилни валежи в румънския участък на заливната тераса на р. Дунав, разработен в рамките на проект „Интегрирана оценка на природния и технологичния риск в заливната тераса на р. Дунав в румънско-българския трасграничен участък Калафат-Видин – Турну Мъгуреле-Никопол“ (ROBUHAZ-DUN) по Европейската програма за трансгранично сътрудничество между Румъния и България. Авторите правят оценка на честотата и интензитета на риска от обилни валежи на базата на събиране и хомогенизиране на информация и изчисляване на средни и максимални месечни и годишни стойности на климатичните показатели (максимални валежни количества за период от 24 часа, интензивност на валежите и т.н.), както и на други индикатори, свързани с проливните валежи (Fournier, Fournier Modified, Angot). По този начин рискът от валежи е оценен чрез използване на ГИС с цел да се разкрие както пространственото проявление на анализираните екстремни метеорологични явления, така и да се определят класове на интензивност според стойностите на използваните индекси и показатели за оценка. Настоящото изследване като цяло е базирано на реални данни от метеорологичните станции в Калафат, Бъйлещ, Бекет и Турну Мъгуреле за периода 1961–2007 г.

Цветан Коцев, Георги Железов – Потенциални източници на химично замърсяване на заливната тераса на р. Дунав в участъка Калафат-Видин–Турну Мъгуреле-Никопол

В статията е направен кратък обзор на съществуващата информация относно основните потенциални източници на химично замърсяване на заливната тераса на р. Дунав в участъка Калафат-Видин – Турну Мъгуреле-Никопол. Посочени са характерните замърсители за р. Дунав, както и тези, които могат да се очакват в изследвания сектор от реката. Като основни потенциални източници на замърсяване на почвите на заливната тераса са определени производствата в минно-добивния сектор в дренираната от р. Дунав територия между Железни врата и устията на реките Осъм и Олт. Въз основа на това са посочени най-уязвимите участъци на дунавската заливна тераса от замърсяване с опасни вещества като тежки метали и арсен в границите на изследвания район.

З. Матеева, К.-С. Драгота , И. Григореску – Опасни биоклиматични условия в прилежащите на р. Дунав територии през студената част от годината
(Калафат-Видин–Турну Мъгуреле-Никопол)

Работата представя някои резултати от съвместния Румънско-Български проект „Оценка на природните и техногенни рискове в прилежащите общини на р. Дунав в участъка Калафат-Видин – Турну Мъгуреле-Никопол“. Този район има специфични климатични условия, формирани при модифициране на основните климатични елементи и на техния комплексен биоклиматичен ефект под влиянието на р. Дунав. През студената част от годината влажността на въздуха, в комбинация с ниските температури и високата скорост на вятъра, обуславя възникване на неблагоприятни климатични условия от гледна точка на био- статуса на човешкия организъм. В настоящата работа тези условия са изследвани чрез индекса „суровост на климата“, който оценява степента на климатична мразовитост и съответния стрес за човека.

Получените резултати са полезни за планиране на човешката дейност на открито в областта на рекреацията и туризма, строителството, селското стопанство, климатопрофилактиката и климатотерапията и др. Въз основа на резултатите от изследването е възможно очертаване на стресовите биоклиматични периоди с оглед избягване на биоклиматични инциденти.

Значението на настоящото изследване нараства и поради факта, че през последните години, в условията на променящ се климат, се повишава интензивността, честотата и продължителността на екстремни климатични прояви, вкл. на студените нахлувания.

Петър Ножаров – Опасности свързани с валежи в Дунавската равнина в региона от Видин до Никопол – сегашно състояние и тенденции

Изследваният район обхваща дунавските общини от Видин до Никопол. Използвани са данни от 7 метеорологични станции – 5 по течението на р. Дунав и 2 във вътрешността на равнината. Опасностите, разгледани в статията, са от интензивни валежи над 30 mm/ден и над 50 mm/ден, снегонавявания и интензивни снеговалежи. Основният период на изследване е от м. октомври 2001 г. до м. декември 2012 г. За разкриване на тенденциите при интензивните валежи е изследван и периодът от 1953 до 1965 г. В разработката са използвани основно статистически и картографски методи. Класовете опасност са определени на базата на средните честоти на явленията.

Повечето интензивни валежи от дъжд над възприетите граници се случват през късната пролет, лятото и ранната есен. Пространственото им разпределение през настоящия век е с увеличение на честотата в посока юг. Трендовете в сравнение със средата на миналия век показват увеличение на броя на тези явления в почти целия изследван район, с изключение на най-източната му част. Това води и до съответното териториално преразпределение. След средата на ХХ в. честотата на интензивните валежи се увеличава освен от север на юг, също така и от запад на изток. Почти в цялата територия през топлото полугодие опасността от интензивни валежи над 30 mm/ден е ниска, а за валежи над 50 mm/ден – много ниска. Единствено най-южните части на общините Вълчедръм и Мизия се характеризират със средна опасност. Снегонавяванията в изследвания район са много редки. Тяхната честота се увеличава в източна посока. Опасността от това явление е много ниска. Честотата на интензивните снеговалежи е по-голяма с максимум през януари и февруари. Пространственото им разпределение показва увеличение от север на юг. По-голямата част от територията е с ниска опасност от случване на това явление. Изключение правят източната част на община Видин и северните части на общините Димово и Лом, които са с много ниска опасност от случването на такова явление. Като цяло изследваната територия има сравнително ниско ниво на опасност по отношение на метеорологичните явления, свързани с валежите. Притеснение, обаче, будят разкритите тенденции, които показват, че честотата на такива явления се увеличава и съответно ще се увеличава и опасността.