Хернани Спиридонов – Геодинамика на България (II част)

Ключови думи: геодинамика на България, Нова глобална тектоника, еволюция на Земята, Балкански полуостров, Източно Средиземноморие

Румяна Вацева – Онтология на земното покритие

В статията се разглежда онтологията като едно от най-перспективните съвременни направления в областта на формализацията на знания, което разкрива нови възможности и средства за извличане, представяне, структуриране и използване на знания. Прилагането на онтологии в геоинформационните технологии осигурява възможност за споделяне и многократно използване на пространствените данни на най-абстрактно ниво, в т.ч. на данни за земното покритие. Това подпомага работата с общи съвместими знания и независима информация за дадени структури от данни.

Ключови думи: онтология, земно покритие, земеползване, геоинформационни технологии, концептуален модел

Емил Гачев, Красимир Стоянов – Малкият ледник „Дебели намет“ в масива Дурмитор, Динарски планини

В статията се прави описание на „Дебели намет“ – единственото засега малко снежно-фирново тяло на Балканския полуостров, определено като „класически малък ледник“ от планински тип, което се намира в масива Дурмитор, Черна гора – част от Динарските планини. Направен е преглед на досегашните проучвания на ледника, както и на промените в неговата големина през последните години.

Евгени Балтаков – Вътрешна диференциация на Панежкия карстов район

Настоящото изследване представя проследяване на морфоложките особе- ности на Панежкия карстов район като един от най-представителните в стра- ната. Неговата структура се обуславя от геоложкия строеж и сложната мрежа от повърхностни и подземни карстови форми, образувани в резултат от вза- имодействието на хидрохимични, хидравлични и трансформационни процеси. В значителната си част карстовият морфоложки комплекс е представен в класическия си вид – с голямо разнообразие на кари, въртопи, понори и други форми, характерни за повърхностния карст. Те са съчетани и със специфични подземни карстови образувания, които намираме при пещерите в района. Вътрешните структурни различия в разглежданата територия позволяват да се дефинират подрайони: главна част (главен подрайон) и северно и западно разположената от него периферия, представена от три подрайона с присъст- вие на карст. Вътрешните различия в карстовата морфология дават сериозно основание за допълнително диференциране на така оформения Панежки карстов район.

Мила Чиликова-Любомирова – Засушаване – политики и мерки в хидроложки аспект

Независимо от дългогодишните спорове дали в наши дни сме свидетели на климатични изменения, или на определен тип цикличност, факт е, че все по-често наблюдаваме различни нетипични явления, свързани с климата. В това отношение трябва да се подчертае ролята на Междуправителствената комисия по климатични изменения (IPCC) и нейната връзка със създаването на политиките, свързани с изменението на климата. За основополагащи документи по отношение политиките на страната ни може да се считат: Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК), Протоколът от Киото и Допълненията от Доха (Doha Amendment of the Kyoto Protocol), Whitepaper, Третият национален план за действие по изменение на климата за периода 2013–2020, предстоящият Проект за ограничаване на изменението на климата, Законът за опазване на околната среда и законодателството, свързано с емисиите на парникови газове – Регламент 601/2012/ЕО на Комисията и др. За предприемане на конкретни стъпки от изключително значение е надеждното идентифициране на протичащите процеси. В тази насока в рамковите документи (Guidance document № 24) се предлагат следните възможни стъпки по отношение отчита- нето и предприемането на мерки, свързани с климатичните изменения и засушаването в частност:

Велимира Стоянова – Приложимост на индекс методите от типа DRASTIC за оценка на уязвимостта на подземните води от замърсяване с арсен

В статията е представен преглед на съществуващите методи за оценка на уязви- мостта от замърсяване на подземните води и подбор на показатели за оценка на уязви- мостта от замърсяване с арсен на подземните води в заливните речни тераси.

Ключови думи: арсен, уязвимост, подземни води, DRASTIC, DRARCH

Зоя Матеева, Антон Филипов – Хелиоенергийна оценка в района на Янково

Целта на настоящото изследване е да направи оценка на соларните ресурси (хeлиоресурси, от ήλιος [ѝлиос]-слънце) в един примерен район, разположен в близост до с. Янково, с оглед използването им за добив на електроенергия. Работата съдържа два раздела, в първия от които се изследва теренът на района, а във втория – неговият хелиоенергиен ресурс.

Чад Стадън, Стефан Генчев – Екологично отношение и поведение на българското население от Разложката котловина към околната среда: резултати от 10-годишно изследване

Статията изследва някои измерения в отношението към околната среда на населението от един класически планински район на Югозападна България – Разложката котловина. В периода на икономическа трансформация към пазарно стопанство (след 1989 г.) се изострят тенденциите към пряко изземване на природни ресурси от прилежащите към близките населени места територии (чрез дърводобив, лов, гъбарство и т.н.). Авторите разглеждат очевидния парадокс между традиционно изразената в българския фолклор любов към природата, от една страна, и утилитарния подход към природните ресурси на съвременното местно население, от друга. Те представят предварителните изводи от над десетгодишен период на изследване, насочено към екологичните нагласи и поведение на населението от Разложката котловина. Резултатите от 1999 и 2011 г. са представени паралелно с цел да се определят времеви и (местни) географски тенденции, свързани както със сближаването, така и с различията на гледни точки, нагласи, мнения и поведение сред представителите на местното население. Основна цел на тази статия е да се направи предварителен сравнителен анализ на последните резултати от проучването на общността в този район.

Т. Коморницки, П. Росик, М. Степняк – Транспортна достъпност в Източна Полша

Източна Полша е макрорегион, който заема периферно положение както в национален, така и в европейски мащаб. Провинциите, влизащи в неговия състав, спадат към най-бедните региони в Европейския съюз. В този контекст развитието на транспортната инфраструктура се споменава като един от основ- ните инструменти в регионалната и териториалната политика, който може да ускори развитието на територията и да намали отрицателните последици от периферното положение. Сегашната транспортна достъпност в района е ниска. Съвременните механизми на макропланиране, както и начинът на провеждане на европейската политика за сближаване в нивото на развитие не дават пъл- на гаранция за преодоляване на негативните обстоятелства. Ето защо се налага по-задълбочен анализ на проблемите в региона, свързани с териториалната достъпност и предвижданите в нея промени като резултат от изпълнението на бъдещи инвестиционни проекти в сферата на транспорта. Целта на предста- вената статия е да се направи оценка на съществуващата достъпност на ниво макрорегион и провинция и да се разработят модели за евентуалните промени, които могат да настъпят при реализирането на едромащабни инвестиционни програми и индивидуални дейности от национално и регионално значение. Извършените анализи и разработените модели потвърждават, че се наблюдават съществени териториални различия в разглежданите показатели. Основното заключение е, че е необходимо да се подобри достъпността в изследвания регион чрез създаването на маршрути за високоскоростен тратспорт, които свързват важни центрове в Източна Полша, например Бялисток, Люблин, Жешув, Олщин и Киелце, с най-големите градове в страната, особено с Варшава, Краков и тройката градове Гданск, Гдиня и Сопот.

Друг важен извод, който произтича от анализите, е, че подобряването на достъпността в Източна Полша може да се постигне чрез реализирането на инвестиционни проекти в други региони, особено в централна Полша. Това се доказва с високите стойности на показателите за ефективност (подобрена достъпност в петте изследвани провинции) от изграждането на магистрала А2 между Варшава и Лодз и от завършването на пътния възел при Варшава. Наблюдението има своите последствия от институционален характер – да се премине към принципите на разпределение на средства в рамките на политиката за сближаване в нивото на развитие в поредни програмни периоди. Възприемането на принципа на условност, основаващ се на ефективността от предприетите дейности, може да означа- ва, че условието за предоставяне на пряка подкрепа не се свежда до инвестиране на територията, получаваща подкрепа (както става днес), а до инвестиране, което да осигури определен ефект за региона, получаващ подкрепа.

Кюнзи Жу, Джинминг Са, Ючин Лиу, Сайпинг Шу, Румяна Вацева – Анализ на пространствените и времевите промени на информатизацията в Китай

След навлизането на Китай в информационното общество изследователите установяват наличието на „цифрово разделение“ между регионите. За изучаването на това явление проучванията са фокусирани върху икономиче- ската перспектива, но липсва географският пространствен обхват. Въз основа на направения преглед на литературата, на приложения корелационен анализ и анализа на йерархичните процеси е разработен индекс на развитието на информатизацията (ИРИ), който се изчислява за 31 провинции в Китай за периода 2001–2011 г. Резултатите от това изследване са, както следва: 1) националният ИРИ непрекъснато се подобрява през изследвания период; 2) съществуват зна- чителни регионални различия в информатизацията и ИРИ постепенно се понижава от Източен към Западен Китай. От 2001 г. до 2011 г. развитието на ИРИ в Източен Китай е по-бързо в сравнение с Централен и Западен Китай, което води до по-големи регионални различия. Същевременно развитието на ИРИ в Западен Китай е по-бързо от това в Централен Китай, в резултат на което регионалните различия намаляват. Освен това диференциацията между провинциите в Западен Китай намалява, а в Източен Китай се увеличава. В заключение това изследване показва, че информатизацията в Китай е свързана с икономическото развитие, но степента на поляризация на информатизацията е по-голяма от тази на икономиката.

Гергана Методиева – Издателска дейност на Департамент География в НИГГГ при БАН (1950–2011)

Настоящата статия е продължение на две предишни публикации: „Периодични издания на Географския институт при БАН (1951–2010)“, отпечатана в бр. 1–2/2011 г., и „Издателска дейност на департамент География в НИИГ при БАН (монографии)“ – бр. 1–2/2012 г. В нея се характеризират издадените сборници от научни мероприятия, юбилейни и други издания. Условно те са поделени на три групи: сборници от конгреси, конференции и симпозиуми, юбилейни издания за годишнини от основаването на Географския институт при БАН и други издания.

Георги Железов – Интегрирана оценка на природния и технологичен риск в Дунавската равнина в румънско-българския трансграничен участък Калафат-Видин – Турну Мъгуреле-Никопол

Проектът цели да подобри вече съществуващата информационна база за природния и технологичния риск от двете страни на граничната област между Румъния и България в дунавския участък между Видин/Калафат и Никопол/ Турну Магуреле и да подобри информираността на всички заинтересовани страни (местни власти, общини, служби) по отношение на превенцията и борбата с непредвидени ситуации. Проучването се планира да оцени честотата на природни и технологични опасности, за да се гарантира опазването на околната среда и устойчивото развитие на изследваната територия и подпомагане на ефективното управление на риска в трансграничната зона.

Цветан Коцев – Замърсяване на река Огоста с арсен – връзка между биогеохимичните процеси в почвите на заливната тераса и речната динамика

В резултат на минно-добивната дейност в района на гр. Чипровци значителни площи покрай р. Огоста са подложени на замърсяване с арсен и тежки метали посредством разливите на реката или ползването на водите за напояване в периода 1951–1999 г. Досегашните изследвания установяват много високи съдържания на арсен в почвата на отделни участъци на заливната тераса на р. Огоста по продължение на долината от рудниците при с. Мартиново и гр. Чипровци до вливането в яз. „Огоста“. В периода след приключване на рудодобива и завършване през 2005 г. на дейностите по рекултивацията се установяват случаи на повишени концентрации на арсен във водите и особено в дънните наноси на р. Огоста. Налични са данни за повишени съдържания на елемента в грунтовите води в отделни участъци на заливната тераса на р. Огоста. Все още няма достатъчно информация за пространственото разпределение на арсена в почвата и относно факторите и процесите, които контролират постъпването му в грунтовите и речните води. Задълбоченото познаване на проблема е необходима основа за неговото решаване и реализацията на проекта е стъпка в посока към повишаване на информираността на местното население по отношение на основните параметри на качеството на средата на живот в региона.

Иванка Ботева – Географията – вселена от знания!

Едва ли има по-подходящ наслов за впечатляващата изложба от фотографии на проф. д-р Румен Пенин – преподавател в Геолого-географския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, организирана от издателство „Булвест 2000“ и Софийския университет, чието откриване се състоя на 13 май 2013 г. в галерия „Алма Матер“ в Северното крило на СУ. Между гостите, присъстващи на откриването, бяха много учени, колеги и студенти, свързани предимно с географската наука, както и близки и приятели на автора. Фотоизложбата откри известният български пътешественик и журналист Симеон Идакиев, който поздрави създателя на прекрасните фотоси и организаторите на изложбата и им пожела бъдещи творчески успехи. Изказване направи и проф. дфн Александър Федотов – представител на Алма Матер, който приветства автора на фотоизложбата и участниците на откриването.

Иванка Ботева – Проф. д-р Иван Батаклиев

През 2013 г. се навършват 40 години от кончината на бележития български географ проф. Иван Батаклиев, чиято научна и творческа дейност дълги години тънеше в забрава или се споменаваше откъслечно. На 8 ноември 2013 г. се проведе семинар под наслов „Проф. д-р Иван Батаклиев“, организиран от департамент География на НИГГГ – БАН, на който присъстваха близки и родственици на проф. Батаклиев: синът му Тодор Батаклиев и неговото семейство и племенникът му Атанас Батаклиев гости от град Пазарджик: г-н Лъчезар Риков – директор на Регионалната библиотека, г-н Хачик Мардиросян – преподавател в Професионална гимназия по промишлени технологии, г-н Костадин Пампов – преподавател в Езикова гимназия „Бертолт Брехт“ както и настоящи и бивши учени и специалисти от департамента и СУ. Семинарът бе открит от доц. д-р Мариан Върбанов – завеждащ департамента, който приветства присъстващите и даде думата на доц. д-р Георги Железов – зав. секция „Физическа география“, който направи изчерпателно изказване, свързано с живота и делото на бележития български географ проф. Иван Батаклиев.

Мариан Върбанов – Трето издание на книгата „Планините в България“

През м. ноември 2013 г. Акаде- мично издателство „Проф. Марин Дринов“ отпечата третото допълне- но и преработено издание на книгата „Планините в България“. Автори на този последен вариант са дългогодишните служители на департамент География (бившия Географски институт) на НИГГГ при БАН – Васил Николов, доц. д-р Марина Йорданова (автори на първото и второто издание) и Иванка Ботева.

Георги Алексиев – Проф. дгмн Божидар Маврудчиев навърши 80 години

Проф. Божидар Маврудчиев е роден на 24.04.1933 г. в гр. Сливен в семейство на учители. Първоначално си образование Божидар Маврудчиев получава в с. Глушник, Сливенско. Средното си образование завършва в Сливенската мъжка гимназия, където негов класен наставник е Велико Георгиев, завършил Естествена история в Софийския университет и студент на акад. Георги Бончев. Той е оказал решаваща роля за бъдещото му развитие.