2013, брой 1-2

ISSN 0204-7209
ПРОБЛЕМИ НА ГЕОГРАФИЯТА
Книга 1-2
София 2013


СЪДЪРЖАНИЕ

Irina Rodionova, Tatiana Kokuytseva – Innovation development and competitiveness of countries in the world economy: positions of Russia and Central Eastern Europe countries – the new EU members

Вилиян Кръстев – Модели на туристическа регионализация на световното пространство и мястото на България в тях

Chavdar Mladenov, Boris Kazakov – Contemporary demographic development and problems of urban settlements in Bulgaria

Росица Микова – Анализ на причините за вътрешните миграции в България

Tamás Hardi – Spatial structure and urban types of the Danubian areas

Zoltán Hajdú – Transformation of the Hungarian spatial structural view concerning the Danube and the neighbourhood in the period of the end of World War II and the start of the rearrangement, 1944-1948

Емил Гачев, Красимир Стоянов – Съвременни снежно-фирнови форми в планината Проклетия (Албански Алпи)

Емилия Черкезова – Разномащабна морфографска класификация на Ада Тепе и водосборния басейн на река Крумовица (Източни Родопи)

Географската мисъл през вековете

Милен Пенерлиев – Добруджа в творчеството на професор Анастас Иширков

Отзиви и рецензии

Ангел Велчев, Никола Тодоров – Книга с голяма научна и практико-приложна стойност в областта на морфодинамиката и морфотектониката

Цанко Цанков – Отговор на един критичен отзив

Цанко Цанков – За критичните бележки на д-р Митко Паскалев

Юбилеи и годишнини

Веселин Пейчев, Райна Христова, Стойко Стойков – Професор Димитър Пърличев на 80 години

Иванка Ботева – 145 години от рождението на акад. Анастас Иширков

Иванка Ботева – За оригиналните идеи няма възраст (по случай 65-годишнината на доц. д-р Петър Петров)

Иванка Ботева – Геополитика и съвремие (по случай 65-годишнината на проф. д-р Борис Колев)

Димитър Пърличев – Професор дгн Тодор Иванов Кръстев (1943 – 2011)


АНОТАЦИИ


И. Родионова, Т. Кукуйцева – Иновационното развитие и конкурентоспособността в глобалната икономика: мястото на Русия и страните от Централна и Източна Европа – нови членки на Европейския съюз

Целта на настоящото изследване е въз основа на анализа на мястото на Ру- сия и страните от ЦИЕ в рейтингите, основани на интегрални показатели, оце- няващи готовността на страните за преминаване към иновативно развитие, да се посочат проблемите в стопанската модернизация на тези страни при прехода им към икономика, основана на знанието. Особено важно е да се разбере какво трябва да се направи, така, че благодарение на разработването на собствени иновационни парадигми за национално развитие, анализираните страни да се доближат до лидерите в световната икономика.

За анализа са избрани няколко международни рейтинги, отразяващи готов- ността на страните към развиване на икономика, основана на знанието и нивото им на внедряване на информационно-комуникационните техннологии (ИКТ). Извършена е оценка на представителността на изходните данни и са разчетени стойностите на корелациите между показателите на индексите на страните в из- браните международни рейтинги и нивото на икономическото им развитие. За да се покаже високото ниво на репрезентативност на интегралните индекси, най-напред са изчислени коефициентите на корелация между показателите на всеки от дадените индекси в рейтинговите таблици за изследваните страни („Индекс за изграждане на икономика на знанието“ – Knowledge Economy Index, KEI, „Индекс за мрежова готовност“ – Networked Readiness Index, NRI, „Индекс за информатизация на обществото“ – Informational Society Index, „Глобален иновационен индекс“ – Global Innovation Index, GII).

Днес лидери в производството на високотехнологична продукция са имен- но страните, поставили знанието и ИКТ в служба на икономиките си, благодарение на което те са и водещи в световното стопанство. Доказателство за това са получените високи стойности на коефициента на корелация, потвърждаващи пряката зависимост: а) между стойностите на избраните индекси и БВП на глава от населението в изследваните страни; б) между стойностите на индексите и БВП на един зает в тези страни; в) между стойностите на индексите по страни и данните за обема на произведената продукция от високотехнологичните отрас- ли и сектора на информационните технологии, изчислени на човек от населени- ето в анализираните страни. Извършено е съпоставяне на местата на страните лидери в световната икономика, страните от ЦИЕ и Русия в международните рейтинги.

В резултат от проведения анализ е формулиран изводът, че стабилното иновационно развитие в съвременния свят е невъзможно без реализация на внимателно премислена инвестиционно-иновационна политика. Необходимо е усилията да се съсредоточат в разработването на политика по създаването на конкерунтоспособни високотехнологични стоки и услуги, което ще позволи на Русия и източноевропейските страни в бъдеще да заемат по-достойно място в глобалната икономика.


Вилиян Кръстев – Модели на туристическа регионализация на световното пространство и мястото на България в тях

Окачествяването на туризма като географски феномен се базира на факта, че е тясно свързан с особеностите на конкретно пространство, когато се възприема и като движение, и като трайна социално-икономическа активност. На тази основа предметното съдържание на едно от водещите научни направления в неговото изучаване – географията на туризма, до голяма степен е ориентирано към изследване на различията в пространственото разпределе- ние на потенциала за развитие на туристическа дейност, включително и като резултат от проявлението на географските закономерности от природен или обществен характер.


Ч. Младенов, Б. Казаков – Съвременно демографско развитие и проблеми на придунавските градове

Главната цел на т.нар комплексни социално-икономически програми за стабилизиране на териториалните единици и селищата в тях е да предложат на- чини за разрешаване на различните проблеми, произтичащи от демографската ситуация, при отчитане на специфичните особености в социално-икономическото развитие на всяка община. Целта на настоящата статия е да разкрие тенденциите в демографското развитие на градовете, разположени по крайбрежието р. Дунав, и основните социално-икономически проблеми, които възникват в резултат на спецификата на демографската ситуация. Във фокуса на настоящо- то изследване са 23 общини, които имат излаз на р. Дунав. Анализът е базиран на перода 1992–2011 г., през който две селища получиха градски статут – Сливо поле (през 2002 г.) и Мартен (2006 г.).


Росица Микова – Анализ на причините за вътрешните миграции в България

През периода на преход към демократизация и пазарна икономика в България настъпват миграционни процеси, които оказват влияние върху избора на хората да останат да живеят в родните си места или да намерят своята реа- лизация извън тях.


Т. Харди – Териториална структура и типове градове в придунавските територии

Обсъжданите в статията примери илюстрират съществената роля на р. Дунав за формирането на териториалната структура на Централна и Югоизточна Европа. Тази роля обаче не е еднаква по цялото течение на реката, а е различна за отделните нейни участъци. Ролята на р. Дунав се проявява главно на две териториални нива: речната долина с нейната серерозападно-югоизточна ориентация е удовлетворявала транспортните нужди на едно важно направление на потока от стоки в Европа през миналите векове, особено в горното и средното течение на реката, предопределяйки по този начин модела на развитие на Среднодунавския басейн. Настоящата статия разглежда предимно въздействията, които р. Дунав има на регионално ниво и които са пряко свързани с реката в ролята £ на ресурс или на териториално-структурно препятствие. Нашите резултати показват, че реката определя развитието на прилежащите £ райони най-вече чрез изграде- ните по нея транспортни възли и по-малко в качеството си на природен ресурс, воден път и т.н. Поради различни причини Дунавският регион не е могъл и не е използвал максимално възможностите на интеграционния и териториално- организационния фактор.


З. Хайду – Трансформация на пространствените възгледи в Унгария по отношение на Дунавския регион в края на Втората световна война и началото на реорганизацията, 1944–1948 г.

Към края на Втората световна война и непосредствено след нейното приключване дипломацията е ангажирана до голяма степен със създаването на нова териториална структура (разделянето на Европа на два политически лагера). За мирните преговори са изготвени множество „официални“ анализи, включително и такива, отнасящи се до териториалните проблеми.

Унгарската география, историография, икономическа наука, социология, законодателство и т.н. са се опитвали да интерпретират ситуацията и историческия процес, както и стопанските процеси между двете световни войни в макрорегиона и страните от Среднодунавския басейн (Карпатския басейн, Централна Европа) и Дунавския регион като цяло единствено от научна гледна точка. Това се е налагало както поради самото желание на учените от различните области на познанието, така и поради подготовката за мирните преговори. Ето защо не са били изготвяни мащабни стратегии и концепции за развитие, а главно анализи, на базата на които народите от региона биха могли да се опознаят по-добре.

Представителите на научната гилдия в Унгария по това време не са взели предвид факта, че Унгария ще бъде на страната на губещите в края на войната, нито пък са взели под внимание обстоятелството, че Чехословакия, Румъния и Югославия вече са били поели по пътя на т.нар. социалистическо развитие по времето, когато обсъжданите в статията научни трудове са били публикувани, докато в същото време Унгария изостава по отношение на този процес в сравнение с гореспоменатите страни.

Ако се погледне на процеса на вземане на решения по това време, нито една от рамките за съвместно съществуване и общи ценности и интереси, посочени от страна на унгарските учени, не са били фаворизирани. Въпреки това извършената от тези учени работа не е била напразна или в невярна посока. След 60-те години на ХХ в. териториалните концепции на страните от региона еволюират – както в Унгария, така и в другите страни от Централна Европа.


Емил Гачев, Красимир Стоянов – Съвременни снежно-фирнови форми в планината Проклетия (Албански Алпи)

В статията се описват най-съществените съвременни ледникови образувания (микроледници, малки ледници) в централния дял на една от най-високите планини на Западните Балкани – Проклетия, известен още като „Албански Алпи“ заради приликата си с голямата европейска планина. Направен е кратък анализ на досегашните изследвания на тези форми, като са добавени още факти, получени в резултат на проведено през есента на 2011 г. теренно изследване.


Емилия Черкезова – Разномащабна морфографска класификация на Ада Тепе и водосборния басейн на река Крумовица (Източни Родопи)

Морфометричното и морфографското описание на релефа се различава от геоморфоложкото, което се извършва посредством характеристика на денудационните нива, речните/морските тераси и отделни форми на релефа с различен генезис. Морфометричният и морфографският анализ служи за количественото описание на морфометрични или морфографски единици (P i k e, 1988, 1993; K l e e f i s c h, K ö h t e, 1991; T c h e r k e z o v a, 2004; Ч е р к е з о в а, 2011а), поради което намират широко приложение в комплексните геоморфоложки изследвания.


Милен Пенерлиев – Добруджа в творчеството на професор Анастас Иширков

През 2013 г. се навършват две годишнини, на пръв поглед без връзка помежду си. Преди 145 години в Ловеч се ражда Патриархът на географската наука в България проф. Анастас Иширков. В Петербург преди точно 100 години на унизителна среща се приема Петербургският протокол, юридически стартиращ анексирането на терито- рии на Добруджа от северната ни съседка Румъния. Настоящият материал е опит за ретроспекция на този период и хвърля поглед върху малко известни творби на проф. Ан. Иширков, отнасящи се до Добруджа.


Ангел Велчев, Никола Тодоров – Книга с голяма научна и практико-приложна стойност в областта на морфодинамиката и морфотектониката

Напоследък в областта на географските науки излязоха от печат значителен брой монографични трудове, учебници и учебни помагала. Една от най-интересните, появила се в края на 2012 г., монография, третираща геоморфоложки проблеми, е тази на професор доктор на географските науки Георги Цветков Алексиев, озаглавена „Морфотектоника на Балканския полуостров“. Тя е из- дадена от издателство „Анди – МГ“ с финансовата подкрепа на фонд „Научни изследвания“ при Министерството на образованието, младежта и науката и на други спонсори.


Цанко Цанков – Отговор на един критичен отзив

Става дума за отпечатания от проф. дгн Георги Алексиев (НИГГГ при БАН) и проф. дгфн Хернани Спиридонов (ИКСЗИ при БАН) в сп. „Проблеми на географията“, кн. 1–2 за 2012 г., стр. 149–156, „Отзив за монографията „Морфоструктура на Източна Стара планина“ с автори проф. дгмн Цанко Цанков и доц. д-р Светла Станкова“.


Цанко Цанков – За критичните бележки на д-р Митко Паскалев

Критичните бележки на д-р Митко Паскалев по адрес на монографията „Морфоструктура на Източна Стара планина“ от Цанко Цанков и Светла Станкова са публикувани в брой 3–4 на списание „Проблеми на географията“, 2012 г., стр. 175–177. Предлаганият отговор е направен последователно по пасажите на отзива.


Веселин Пейчев, Райна Христова, Стойко Стойков – Професор Димитър Пърличев на 80 години

Професор Димитър Георгиев Пърличев е роден на 14.01.1933 г. в с. Морянци, община Поточница, Кърджалийска област. Средно образование завършва през 1950 г. в Пловдив. Две години е учител в Източните Родопи. През 1952–1957 г. е студент в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност География – геоморфология и картография, с втора специалност геология, които завършва с отличен успех.


Иванка Ботева – 145 години от рождението на акад. Анастас Иширков

Заслугите, които големият бъл- гарски географ акад. Анастас Ишир- ков има не само към географската наука, но и към политиката на страната в един доста труден за нея исторически период, винаги ще се тачат и помнят от поколенията и не случайно всяка дата, свързана с това име, се отбелязва с организиране на подобаващо събитие или мероприятия.


Иванка Ботева – За оригиналните идеи няма възраст (по случай 65-годишнината на доц. д-р Петър Петров)

На 9 юни 2013 г. нашият многоуважаван и дългогодишен колега доц. д-р Петър Петров навърши 65 години.


Иванка Ботева – Геополитика и съвремие (по случай 65-годишнината на проф. д-р Борис Колев)

Организирането и провеждането на семинари, на които учени, приключили трудовия си път в департамент География, изнасят лекции по значими съвременни географски теми, се превърна в полезна научна традиция.


Димитър Пърличев – Професор дгн Тодор Иванов Кръстев (1943 – 2011)

На 12-ти март т. г. професор Тодор Кръстев трябваше да навърши 70 години. Неочаквано, за най-дълбока скръб и съжаления на близки, приятели и колеги, той ни напусна на 5 юни 2011 г.