Й. Бански – Изкуството като източник на географското познание

Твърде необичайно е в своята работа географите да разглеждат въпроси, свързани с изкуството, а когато го правят, изкуството се разглежда като научен обект в неговата цялостност. В проучванията рядко се прилага подходът, свързан с използването на произведения на изкуството като източник на географски познания. Имайки предвид това, авторът търси да прецени как възможностите на класическото изкуство могат да бъдат използвани. По този начин той черпи примери от художествената литература и живописта като източници на ново географско познание. Тезата, лансирана тук, е, че едно произведение на изкуството е източник на географски знания, предоставящ фактографска и обща информация, която не произтича пряко от анализираната дейност. Но за да се постигне това, трябва да бъдат изпълнени някои условия, едното от които е, че работата трябва да бъде артистична интерпретация на реалния свят, че картина- та, която се оформя в съзнанието на получателя, поне отчасти да съответства на реалността. Други условия се отнасят до сетивните и интелектуалните възпри- ятия, а също до технически и технологични възможности.

От различните произведения на изкуството скулптурата (главно живописта), художествената литература и киното може да играят особена роля в географските изследвания. Това най-общо казано е документален филм на приро- дата, представяйки фрагменти от географското пространство в историческото минало. По тази причина произведенията на изкуството са преди всичко източник на знание за тези географи, които се занимават с миналото.

Стефан Карастоянов, Никола Попов – Специфика и особености на политико-географското и културно-географското пространство на балканските страни

Всеки географски обект притежава свое пространство. То включва различ- ни по обхват и съдържание територии (региони или държави) и се характеризира със специфични природо-екологични, социално-икономически и културно- политически особености. Географското пространство в най-общ план може да се приеме като философска концептуална и системна категория, която при- дава географски характер на общественото развитие и представлява обективна и всеобща форма на съществуване на географските обекти в пределите на гло- балната геосфера. Съвкупността на геообектите, разположени на земната по- върхност и развиващи се във времето, съставляват същността на географското пространство. Според К о л е в (2008) географското пространство представлява общ, глобален континуално разпространен ресурс, субективно разделен между отделните държави.

Ангел Велчев, Спасимир Тонков, Елисавета Божилова – Палеогеоморфоложко и палеоеколожко развитие на Северозападна Рила през плейстоцена и холоцена

Разработването на основните проблеми, поставени в няколко изследователски договора през миналото десетилетие между Фонд „Научни изследва- ния“ при МОМН и колективи от катедрите по Ландшафтознание и опазване на природната среда и Ботаника при СУ „Св. Кл. Охридски“, послужиха като основа за няколко публикации, отпечатани в български и чуждестранни издания. Анализът на получените резултати от тези разработки и натрупаните нови данни за развитието на природната среда в Рила планина, включително и в басейна на р. Черни Искър, са в основата на настоящата разработка.

М. Станчева, В. Дж. Унгуреану, А. Станица, Г. Караиван, А. Палазов, Х. Станчев , В. Пейчев – ОБЗОР НА Геоморфоложките брегови класификации: глобални изследвания и регионални класификации на българо-румънското черноморско крайбрежие

Настоящото изследване е проведено по българо-румънски проект за съв- местни научни изследвания между Институт по oкеанология (БАН) и Национа- лен институт по морска геология и геоекология (ГеоЕкоМар) – Румъния. Про- ектът стартира през 2010 г. и има за цел разработване на съвместна ГИС-базирана геоморфоложка класификация (НФНИ-МОМН: ДНТС 02/11 в България и MEYS – 449-CB и 32130 в Румъния). Понастоящем съществуват много класификации поотделно за двете крайбрежия, като всяка е съставена с различна цел и по различна методика. Това води до наличието на различни хартиени/цифрови карти и в различни мащаби или разделителна способност на пространствените данни. Освен това, посредством съществуващите досега карти, еднакви форми по двете крайбрежия се класифицират с различни геоморфоложки схеми и все още липсва единна класификация за целия западен бряг на Черно море. Следователно, една от първите задачи за създаване на обща класификационна схема трябва да бъде извършването на научен анализ на съществуващите глобални и регионални брегови класификационни схеми. Сравняването на терминологиите и методологиите, използвани от двата проектни екипа при описание на брего- вите форми, ще спомогне за създаване на общи критерии за класификация при разработването на подробна типология на западния бряг на Черно море.

Р. Вацева, Дж. Са, В. Димитров, Ш. Ли, Ю. Чен, Ст. Недков – Откриване на промени в земеползването и земното покритие в крайбрежните зони на Китай (Фуджиян) и България с използване на разновременни и разномащабни данни от дистанционни изследвания

Откриването на промени в земното покритие и земеползването е важна част от мониторинга и управлението на природните ресурси и урбанизацията, а също е в центъра на научните изследвания на глобалните промени в околната среда. Особено внимание се обръща на крайбрежните зони пора- ди съсредоточените в тях значителни природни и икономически ресурси и чувствителността им към неблагоприятните екологични въздействия. Из- следването на промените в земното покритие и земеползването в тези подло- жени на риск територии се превръща в основен фактор за интегрираното уп- равление на крайбрежните зони. За провеждането на ефективни дейности от съществено значение е обективната и актуалната информация за състоянието на земното покритие и земеползването, получена по данни от дистанционни изследвания.

Основна цел на настоящото изследване е да се направи сравнителен анализ на промените в земеползването и земното покритие в крайбрежните зони на България и Китай (провинция Фуджиян) по данни от сателитни изображения. Изследването включва приблизително 20-годишния период на преход от плано- во стопанство към пазарна икономика в България (1990–2006) и на бързо ико- номическо развитие след реформите в Китай (1980–2001). Районът на изслед- ване в България обхваща Черноморската крайбрежна зона, разположена между
41°56′–43°44′ N и 27°17′–28°36′ E, с 5756 km2 площ, 7–40 km ширина и 378 km дължина на бреговата линия. Характеризира се както със силно антропо- генизирани територии, така и с добре запазени природни ландшафти. В Китай районът на изследване е провинция Фуджиян, която се намира на югоизточното крайбрежие на на страната, между 23°31′–28°18′ N и 115°50′–120°43′ Е, със 121 400 km2 площ на сухоземната част (от изток на запад 480 km, от север на юг 530 km), и 136 300 km2 на акваторията, с 3324 km дължина на бреговата линия, повече от 1500 острова, население – 36,9 млн., и столица гр. Фуджоу (площ 12 177 km2 и население 7,1 млн.).

В изследването са използвани изображения от различни сателити и сензори с резолюция 30 m: Landsat TM, Landsat ETM+, IRS-P6, SPOT 4 и SPOT 5. Събрани са допълнителни данни, които включват тематични и топографски карти и статистически данни. Използвани са два основни метода за откриване на промени в земното покритие и земеползването по данни от сателитни изображения: 1) Визуална интерпретация на сателитни изображения; 2) Aвтоматизирано откриване на промени с използване на алгоритми със и без обучение на класификатора.

Резултатите за промените в земното покритие и земеползването в Черноморската крайбрежна зона в България идентифицират седем общини като „горещи точки“: Несебър, Созопол, Приморско, Царево, Каварна, Балчик и Поморие. Анализът показва намаляване на площта на горите и земеделските земи и увеличаване на урбанизираните райони, свързани главно с развитието на туризма. Резултатите за промените в земеползването в провинция Фуджиян, Китай, ясно показват две различни тенденции в икономическото развитие във връзка с пазарно-ориентираното управление на земите след 1983 г. и бързата индустриализация след 1990 г. Анализът разкрива постоянно високи темпове на уве- личаване на площта на урбанизираните райони и тенденция за намаляване на обработваемите земи, пасищата и влажните зони.
Оценката на измененията в качеството на околната среда въз основа на ана- лиза на сателитните изображения показва, че най-силно променените райони в провинция Фуджиян за периода 1990–2001 г. са по протежение на крайбрежието. Предлага се индикатор за фоновата стойност на екосредата като показател за оценка на качеството на околната среда по данни от дистанционни изследвания на примера на гр. Фуджоу.

Проучването разкрива, че крайбрежните зони на България и Китай – провинция Фуджиян, през последните няколко десетилетия са станали най-уязвимите райони във връзка с развитието на туризма, модернизацията на урбанизираната среда и бързото развитие на индустриализацията. Получената информация и генерираните цифрови данни за крайбрежните зони на България и Китай могат да бъдат използвани за целите на регионалното развитие, планиране и управление.

Това изследване е осъществено при изпълнението на научноизследователски проект на тема: „Откриване на промени в земеползването и земното по- критие в крайбрежните зони на Китай (Фуджиян) и България с използване на разновременни и разномащабни данни от дистанционни изследвания“ в периода 2008–2011 г., финансиран от Фонд „Научни изследвания“ към Министерство на образованието, младежта и науката, България (договор ДО 02-10/2008) и от Департамент „Наука и технологии“ на провинция Фуджиян, Китай (ключов международен проект за сътрудничество 2009I006) в рамките на двустранното научно-техническо сътрудничество между Република България и Народна Република Китай.

Румен Пенин, Димитър Желев – Екогеохимични проучвания на почвите в басейна на река Сазлийка

Научното направление геохимия на ландшафтите е от съществено значение за изучаването на географския ландшафт. То разглежда един от основните аспекти на функциониране на природно-териториалните комплекси (ПТК), а именно миграцията на химичните елементи както в границата на отделните им компоненти, така и между различните пространствено-природни единици (териториални, аквални, аерални). Характерът на тази миграция и разпределението на елементите отразяват особеностите в генезиса и развитието на процесите на обмяна на вещества, енергия и информация в ландшафтите. Налице е научна парадигма, обясняваща пространствено-времевите измерения на ландшафтите (динамика и структура) чрез разглеждането им като поведение на отделните химични елементи и съединения в ландшафтната сфера.

Румен Пенин, Димитър Желев – Екогеохимични проучвания на дънните отложения в басейна на река Сазлийка

Проблемите, свързани с организацията и функционирането на мониторинга на околната среда, е сред приоритетните в съвременната екологична политика. Ето защо от особено важно значение е разкриването на геохимичната картина на териториите с различна степен на антропогенни нарушения. Подходите към установяването на съвременното състояние на околната среда са различни, но целящи да дадат конкретни резултати, водещи към практически решения.

Кристина Гърциянова – Органично замърсяване на водите на реките Вит и Осъм

Проблемите, свързани с опазване на природните компоненти от замърсяване, в т.ч и водните обекти, придобиват все по-голяма актуалност във връзка със съвременното развитие на обществото и производствените процеси. Ан- тропогенните въздействия върху природната среда са многостранни и многобройни, като отрицателното влияние, което оказват, е многократно по-голямо от положителното. Водите в природата са един от елементите, които са подложени на прякото и интензивно влияние на обществената дейност, в резул- тат на което в техните количествени и качествени характеристики настъпват значителни изменения, най-вече с негативен ефект. За разлика от много други природни компоненти, водните ресурси се отличават с една специфична особеност – способността им да се самопречистват, при положение че настъпилите изменения в тях не са необратими (И г н а т о в а, 1992). Основните източници на антропогенно въздействие, които предизвикват количествено преобразуване и качествено изтощаване на водните обекти в дадена територия, са: комунално-битовото стопанство, промишлеността, транспортът, селското стопанство, горското стопанство и туризмът. Така например отпадъчните води и продукти от промишлеността, когато не са пречистени до необходимото състояние, са постоянен източник на замърсяване на водните обекти с различни токсични, а понякога и с радиоактивни вещества, битово-фекалните води са основен източник на органично замърсяване, отпадъчните води и продукти от животно- въдните комплекси, както и използваните в селското стопанство пестициди и минерални торове предизвикват увеличаване на съдържанието на нитрити, нитрати, фосфати, амоняк, патогенни микроорганизми, силно отровни пестициди и други влошаващи качеството на водите вещества (И г н а т о в а, 1992). В много случаи изменението на качествените характеристики на водните обекти вследствие на настъпили замърсявания е причина за прекратяване на жизнените хидробиологични процеси в тях.

Ваня Василева – Туризмът и градската среда

Според средата на практикуване туризмът може да се разграничи на няколко основни вида, а именно морски, планински, езерен, речен, селски и градски (Н е ш к о в, 2001). Средата определя до голяма степен какви видове и форми на туризъм могат да се развиват според различните мотиви и дейности, които се извършват. Според L a w (1996) „Мащабът, важността и значимостта на туризма в градовете са все още неизследвани“. Докато морският, планинският и селският туризъм са сравнително добре проучени, то относно речния, езерния и градския туризъм все още съществува известна празнота. Проблемът става все по-актуален и все по-голямо внимание обръщат чужди автори, докато у нас изследванията в тази насока са по-ограничени.

Ключови думи: развитие на туризма, градска среда

Боян Манев, Кети Орешкова – 100 години от рождението на проф. д-р Любомир Антонов Динев–Картографов (1911–1986)

Видният български географ, университетски преподавател, учен и общественик професор д-р Любомир Антонов Динев–Картографов, e роден на 21 август (3 септември) 1911 г. в Стара Загора, в учителско семейство. Баща му, Антон Динев, е учителствал в различни села на Старозагорски и Пловдивски окръг. Той е бил първият методик-картограф в България, специализирал се в изработването на релефни карти, предназначени за учебни цели.

Илия Илиев, Маргарита Илиева – 85 години от рождението на старши научен сътрудник Радка Найденова (1926–1999)

В края на 2011 г. се навършват 85 години от рождението на Радка Цакова Найденова – старши научен сътрудник кандидат на географските науки (доцент доктор по сега прилаганата система за научни степени и научни звания). Нейният житейски път показва, че тя е от категорията хора, чиято съдба е белязана със знака на умните, трудолюбивите, интелигентните личности, осъдени на непрестанно разви- тие и усъвършенстване, на себеотдаване в името на науката, в името на колегите, на хората. Това е нещото, което я нарежда сред големите, запомнящи се и незабравими учени и личности сред географската, икономическата и други научни общности.

Маргарита Илиева – 70 години от рождението на старши научен сътрудник Антон Динев (1941–1991)

Старши научен сътрудник кандидат на географските науки1 Антон Любомиров Динев е роден на 20.09.1941 г. в София. Завършва средно образование през 1959 г. в 11 Средно училище. През 1961 г. е приет за студент по география в Софийския университет, където получава висшето си образование (1966 г.) със специализация във областта на геоморфологията.