СЪДЪРЖАНИЕ
Irina Rodionova, Sergey Elagin – Dynamics of space organization of world industry
Стефан Карастоянов – Същност и значение на политическата регионалистика
Валентин Михайлов – За глобализацията на света и идеите за „край на географията“. Тези и контратези
Надежда Илиева – Промени в локализацията на ромската етническа група в България (1992-2001 г.)
Никола Николов – Екотуристически форми и субформи. Опит за систематизация
Ваня Василева – Анализ на туристическия обмен между България и Израел
Richard Unger – Environmental and Economic Histories: Examples from Pre-modern Europe
Димитър Владев – Морфоструктурни особености на Роякското плато
Гергана Методиева – Научни поредици на Географския институт при БАН
Юбилеи и годишнини
Чавдар Младенов – Шестдесет години географски изследвания в БАН
Отзиви и рецензии
Иванка Ботева – Устойчивото разцвитие на планинските региони – предизвикателство пред учените
In memoriam
АНОТАЦИИ
Ирина Родионова, Сергей Елагин – Динамика в пространствената организация на световната икономика
Икономическият растеж и развитието на страните винаги са били свързани с промените в световните икономически структури. В статията се описват структурните промени в пространственото разпределение на световната индустрия. Подчертано е, че понастоящем увеличаващата се роля на знанието, конкурентните индустрии на световния пазар и техният извънреден растеж в структурата на световното стопанство са доминираща тенденция, която се проявява в икономическото развитие на много страни.
В статията се отбелязва, че промените в локализацията на минодобивната и преработвателната промишленост са значителни. В световната индустрия се забелязва преразпределение на регионите, доминиращи в производството и търговията с промишлени продукти, разпределение на капитали, технологии и производствен капацитет. Ясно се фиксира азиатският вектор в световното индустриално развитие.
Стефан Карастоянов – Същност и значение на политическата регионалистика
В края на ХХ и началото на ХХІ век под влиянието на процесите на глобализацията силно значение придобиват и регионалните фактори в обществено- политическото развитие. В САЩ, страните на Западна Европа и Русия силно се развива политическата регионалистика. Самостоятелна наука ли е политическата регионалистика, или е наука, синтезираща пространствени подходи, използвани в науки като география, политолотия, история, икономика, културо- логия, екология? Може ли регионалистиката и в частност политическата регионалистика да има своя собствена предметна идентичност?
Валентин Михайлов – За глобализацията на света и идеите за „край на географията“. Тези и контратези
Статията е посветена на въпроса за връзките между процесите на глобализация и идеите за „край на географията“, появили се в идеите на отделни учени на границата на ХХ и началото на ХХI в. Анализирани са основните количествени и качествени промени, настъпващи в глобалната епоха в основните обществени аспекти на глобали- зацията: икономическия, политическия, културния, технологичния и информационния. Направен е критичен анализ на тезите, умаловажаващи значението на територията, раз- стоянията и уникалността на мястото в развитието на човечеството. Направен е опит да се обоснове географска контратеза като отговор на предизвикателствата на постмодерния географски нихилизъм, стремяща се да предложи по-системна теоретична рамка за обяснение на световната система в глобалната епоха.
Надежда Илиева – Промени в локализацията на ромската етническа група в България (1992-2001 г.)
В статията са разгледани промените в броя и локализацията на ромската етническа група в България през последните две преброявания. Изяснени са важните фактори, оказващи влияние върху тяхната локализация. Очертани са ареали с висока концентрация на ромско население.
Ключови думи: ромска етническа група, групиране на селища според относителния дял на ромската етническа група, ареали с висока концентрация на ромско население
Никола Николов – Екотуристически форми и субформи. Опит за систематизация
Екотуристическите форми и субформи по своята философия трябва да се базират на щадящи природното и културно-историческото наследство начини на използване. При тях акцентът трябва да пада предимно върху наблюдението, изучаването и опазването на природната среда. За съжаление обаче, при тези туристически дейности все още не може да се установят конкретни количествени критерии, чрез които да се измерва степента на нежеланите човешки въздействия.
Ваня Василева – Анализ на туристическия обмен между България и Израел
Известно е, че България поддържа най-интензивни контакти в областта на обмена на туристи със страните от ЕС и съседните страни, което е оправдано по редица причини и има своите традиции. На фона на това контактите с много други туристически региони са силно ограничени – най-често поради големи разстояния, неподдържане на необходимите контакти и др. На заден план остава и Близкоизточният регион, който се отличава с териториална близост и пла- тежоспособност на туристите и може би е най-неоправдано пренебрегнатият регион в туристическата политика на България. Вследствие на това туристиче- ският обмен между България и страните от Близкия изток е ограничен.
Ключови думи: Израел, България, туристопотоци
Р. Ънгър – История на околната среда и история на икономиката: примери от предмодерна Eвропа
Историята на околната среда и историята на икономиката са две различни полета със собствени отличителни методи на изследване и научни цели. На практика те са силно свързани. Двата примера в настоящото изследване показват колко много са разделени тези два подхода и колко взаимосвързани са изследванията в тези две полета. По-нататъшните изследвания в областта на екологичната история на Югоизточна Европа ще се нуждаят от оценка на икономиката и връзките между човека и обкръжаващата го среда, разглеждани заедно.
Н. Ранхел-Буитраго, Дж. Анфузо, М. Станчева – Последствия от армирането на бреговата линия в областта Боливар (Колумбия, Карибско море)
През изминалия век прогресивно нарастващата абразия започва да засяга 1760 km от Карибското крайбрежие на Колумбия. Това е наложило стартирането на мащабно брегозащитно строителство от 70-те години на миналия век, осъществявано предимно с традиционните брегозащитни методи и съоръжения. В този контекст настоящото изследване има за цел да се инвентаризират основните типове брегови съоръжения и тяхното разпространение в общините Картахена и Санта Каталина, област Боливар, Карибското крайбрежие на Колумбия.
По протежение на изучавания брегови участък с дължина 366 km са идентифицирани 289 на брой различни типове съоръжения с обща дължина 44 km, включващи пристанищни молове, буни, вълноломи, дюнни заграждения, морски стени/исторически укрепления, пристанища и др.
За оценка на степента на техногенно въздействие върху изследвания участък, причинено от пристанищни и брегозащитни съоръжения, като индикатор е използван специфичен коефициент (К). Въпреки че полученият коефициент К индикира средна степен на техногенно въздействие за целия участък, налице са някои участъци с много висока концентрация на брегови съоръжения. Такива например са туристическата зона на Картахена със стойности за коефициента К = 0.60 и съответно максимална степен на въздействие, а също и някои пристанищни участъци в залива на Картахена със стойности на К, равни или по-големи от 1, поради факта, че тук бреговата линия е напълно армирана със съоръжения. На основата на получените резултати са анализирани и негатив- ните визуални ефекти от изградените съоръжения и последствията от тяхното въздействие, като редуцирано постъпление на седиментен материал, ускорена абразия откъм подвтерената страна на съоръженията и необратими модификации на бреговата линия.
Г. Железов, М. Върбанов, М. Герм, А. Габерчик – Хидроложка характеристика и свързаните екосистемhи услуги на езерата Сребърна и Църкница
Представената разработка разглежда хидроложките осбености на езерата Сребърна (България) и Църкница (Словения). Поставя се акцент върху динами- ката и химичните показатели на водните маси. Те са определящи за параметри- те на екосистемните услуги в двете системи от влажни зони. Езерaтa Сребърна и Църкница се отличават с уникално ландшафтно разнообразие и предоставят различни хабитати. Спецификата на хабитатите е обвързана с динамиката на водите и главно с измененията на водните количества в рамките на хидроложка- та година. Развитието на мониторингова и контролна система по отношение на водите е ключов елемент в цялостния защитен, регулационен и консервационен процес в двете езера.
Петър Ножаров – Статистическо моделиране и прогнози за температурите на въздуха и валежите в българските планини
Направено е статистическо моделиране на температурата на въздуха, количеството и интензивността на валежите в три високопланински станции в България. На тази база се прогнозира и бъдещото им развитие в три базисни години – 2020, 2050 и 2080 г. Използвани са данните от станциите Мусала (2927 m), Черни връх (2290 m) и Ботев (2378 m). Периодът на изследване за температурите на въздуха е от 1941 до 2009 г., а за валежите – 1947–2009 г. Данните от трите станции са проверени за хомогенност чрез методите на разликите, отношенията и Ман-Уитни, като също така е разгледана и историята им. Там, където има липсващи стойности за температурата или станцията е премествана, възстановяването е направено чрез метода на разликите. Поради голямата пространствена изменчивост на валежите, липсващите данни при тях не са възстановявани. Като следствие на станция Черни връх липсват данни за месечните суми през периода 1982–1989 г. и за годишната сума през 1982 г. Интензивността на валежите се изразява чрез отношението на месечните суми към сбора на броя на циклоните и антициклоните, които минават над България през съответния месец. Данните за атмосферната циркулация над България са получени на база картите за приземното атмосферно налягане. Основните методи, които се използват в изследването, са статистически – моделиране чрез многофакторна линейна регресия и корелация. Съставените статистически модели описват задоволително изследваните явления през отделни месеци, когато има изявен тренд в която и да е посока. Като цяло и в трите изследвани станции се очаква повишение на средногодишните температури на въздуха с 0,8 до 0,9 ˚С до 2080 г. Основните месеци, които допринасят за това покачване, са януари, юни и октомври. По отношение на валежните количества се очаква съществен спад в годишните суми на Черни връх и Ботев и съвсем леко повишение на връх Мусала. Тази разлика се дължи както на разликата в надморските височини, така и на географското положение на трите станции. Всеобхватно намаление на валежите се очаква през юни и октомври. В останалите месеци трендовете са разнопосочни в различните станции. Също така се очаква основно преразпределение на годишния ход на валежите на Черни връх през 2080 г. в сравнение с периода 1947–2009 г. Интензивността на валежите е тясно свързана с хода на общото количество на валежите. Там, където те преобладаващо намаляват, намалява и тя, и обратното. Като всеобща тенденция обаче изпъква очакваното увеличение на интензивността през месеците юли, август и септември.
Димитър Владев – Морфоструктурни особености на Роякското плато
Въз основа на анализ на значително количество интердисциплинарна на- учна информация и на база данни, набирани от автора при теренни геоморфоложки изследвания, са разкрити структурно-геоморфоложките черти на Роякското плато. Специално внимание е отделено на анализа на морфологията и конфигурацията на речно-долинната мрежа, генетичните типове повърхнини, структурните форми и др. На тази основа е разкрит гензисът и основните етапи в морфоструктурното развитие на Роякското плато.
Гергана Методиева – Научни поредици на Географския институт при БАН
В статията е направен анализ на двете географски поредици – „Известия на Географския институт“, „Проблеми на географията в НР България“, и на списанието „Проблеми на географията“, издавани от Географския институт при БАН в периода 1951–2010 г. Характеризирани са техническите им параметри, тематичната насоченост в областта на физическата и икономическата география и др., анализирано е участието на учени географи от ГИ при БАН, висши училища, различни национални институции, както и от други страни. На база на тези анализи са посочени сходствата и различията между тези поредици и списанието и е изведена тенденция в развитието на публикационната дейност, свързана с географската наука.
Чавдар Младенов – Шестдесет години географски изследвания в БАН
През 2010 г. се навършиха 60 години от началото на организираните географски изследвания в България. Те са свързани със създаването на Географския институт към Българската академия на науките. Той беше неоценим инструмент на науката за провеждане на национални географски изследвания. По повод на тази годишнина се организира международна научна конференция. Тя бе посветена на всички учени-географи, работили в Географския институт на БАН и допринесли за развитието на географската наука и разпрос- транението на географското познание за България и света. Шестдесетгодишнината на географските изследвания в БАН е добър повод за запознаване и популяризиране на географските изследвания.
Иванка Ботева – Устойчивото разцвитие на планинските региони – предизвикателство пред учените
В началото на 2011 г. от печат излезе книгата „Устойчиво развитие в планинс- ките региони на Югоизточна Европа“, издание на австрийското издателство „Springer“ под редакцията на българския учен географ доц. д-р Георги Железов.
Валентин Михайлов – Оригинално и задълбочено изследване на политическата география и геополитиката на Украйна
Съвременна Украйна, появила се като независим субект на политическата карта на Европа през 1991 г., представлява благодатно поле за политикогеографски и геополитически изследвания.
Професор Тодор Иванов Кръстев (1943-2011)
През 2011 г., на 5 юни, от редиците на географската колегия си отиде завина- ги професор Тодор Кръстев – ярко изяве- на личност, отдала цялата си творческа енергия на попрището на науката. Геоморфоложката общност се раздели с един предан свой учен, който последователно и упорито изкачи стъпалата на научната йерархия от теренен геолог-геоморфолог до професор, научен секретар на Института по океанология при БАН и завеждащ катедра „География“ в ШУ „Епископ Константин Преславски“.