Нов брой

ISSN 0204-7209
ISSN 2367-6671 (Online)
ПРОБЛЕМИ НА ГЕОГРАФИЯТА
Книга 3-4
София 2023


Този брой на сп. „Проблеми на географията“ се издава с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“ при МОН

СЪДЪРЖАНИЕ

Юрий Шуйский, Галина Выхованец, Алексей Давыдов – Современное состояние береговедения и его практическое значение

Георги Железов – Дефиниране и пространствено моделиране на Черноморския крайбрежен регион в България

Румен Пенин, Димитър Желев – Ландшафтно-геохимични изследвания в планините Копаоник и Радан (Р. Сърбия)

Георги Железов – Диференциация и картографиране на ландшафтното разнообразие на Сухоблатската система от влажни зони

Стоян Кюркчиев – Микроклиматични особености на пещерата Чирпан бунар

Георги Алексиев, Маринела Агаларева – Холистичен палеогеографски методологичен подход на изследване на археологически oбект Боаза по трасето на автомагистрала „Хемус“

Надежда Илиева, Иванка Ботева – Последствия от пространствената сегрегация

Надежда Илиева, Калоян Цветков, Иванка Ботева – Пространствени и социални измерения на гетоизираните ромски структури в град Видин

Научни проекти

Десислава Вараджакова, Марина Райкова, Надежда Илиева, Кристина Гърциянова, Десислава Полеганова, Борис Казаков – Туризъм в условия на криза

Дискусии

Dimitar Parlichev, Georgi Parlichev – Stationary ecological complex

Димитър Пърличев, Георги Пърличев – Дистанционна защита на Варненския вълнолом

Отзиви и рецензии

Вилиян Кръстев – За границите в географски, геополитически и международноправен аспект


АНОТАЦИИ


Юрий Шуйский, Галина Выхованец, Алексей Давыдов – СОВРЕМЕННОЕ СОСТОЯНИЕ БЕРЕГОВЕДЕНИЯ И ЕГО ПРАКТИЧЕСКОЕ ЗНАЧЕНИЕ

DOI: 10.35101/prg-2023.3-4.1

Представленная публикация посвящена очень важной теоретической и практической проблеме для всех стран Черноморского региона и Балканских стран в целом. Встатье изложены теоретические разработки советских и украинских ученых, представителей научной береговой школы из Одессы о формировании межотраслевой географической науки, которая была названа береговедением. Все они унаследовали идеи и научно-практические достижения профессора В.П. Зенковича, являются его учениками. Все они имеют опыт работы на берегах многих морей Европы, Азии, Центральной и Северной Америки. На фундаменте своих предшественников и собственных материалов, выводов и практического использования попытались сформулировать современное состояние береговедения как комплексной географической науки и её практическое значение.

Ключевые слова: морские берега, зарождение учения, развитие науки, береговедение, методика, теория, практика.


Георги Железов – ДЕФИНИРАНЕ И ПРОСТРАНСТВЕНО МОДЕЛИРАНЕ НА ЧЕРНОМОРСКИЯ КРАЙБРЕЖЕН РЕГИОН В БЪЛГАРИЯ

DOI: 10.35101/prg-2023.3-4.2

Статията има за цел да представи научно и законодателно обосновано дефиниране на Черноморския крайбрежен регион в България. За да се постигне по-висока степен на разбиране и представителност на изследвания проблем, е разработен пространствен модел на този български регион.

Ключови думи: крайбрежие, Черноморски регион, определение.


Румен Пенин, Димитър Желев – ЛАНДШАФТНО-ГЕОХИМИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В ПЛАНИНИТЕ КОПАОНИК И РАДАН (РЕПУБЛИКА СЪРБИЯ)

DOI: 10.35101/prg-2023.3-4.3

В статията са разгледани резултатите от ландшафтно-геохимичните изследвания в райони от планините Копаоник и Радан (Р. Сърбия). Проучени са общите съдържания на приоритетните при екогеохимични изследванния тежки метали (Cu, Pb, Zn, Ni, Mn, Co, Cr) в споменатите обекти, както и особеностите на тяхната миграция, диференциация и концентрация. Направени са химични анализи на взетите проби от почви и дънни седименти. Получените резултати са анализирани и интерпретирани, като са сравнени концентрациите с тежките метали в двете планини, както и със същите природни компоненти от други райони на света. Взети са под внимание и установените в двете планини орудявания с оловно-цинкови и полиметални руди, които влияят и върху съдържанията на тежките метали в проучените обекти. В почвите на планината Копаоник с повишена концентрация се отличава Pb и в известна степен Cu. Почвите в Радан планина се отличават с повишени концентрации на олово и цинк, и в известна степен на манган. Останалите елементи са с ниски концентрации, особено никел и хром. Изследванията на дънните седименти показват наличие на асоциацията от тежки метали Pb, Zn и Cu в Радан планина, докато концентрациите на Mn и Cr са относително по-високи в Копаоник. Останалите микроелементи са с близки концентрации в двете планини. В пробата от дънни седименти от планината Радан – „Червеното врело“ в грунтови води е отбелязано по-високо съдържание на Zn (277,5 mg/kg), което насочва към връзка с естественото по-високо съдържание на елемента с литогеохимията на района. Резултатите могат да бъдат полезни при провеждането на мониторинг на състоянието на геохимичната картина на ландшафтите, като част от получените резултати могат да се отчетат като фонови за двата района по отношение на микроелементите Mn, Ni, Co, Cr и Cu, отличаващи се с висока степен на разсейване.

Ключови думи: тежки метали, почви, дънни отложения, геохимия, замърсявания,
ландшафти, мониторинг


Георги Железов – ДИФЕРЕНЦИАЦИЯ И ПРОСТРАНСТВЕНО МОДЕЛИРАНЕ НА ЛАНДШАФТНОТО РАЗНООБРАЗИЕ НА СУХОБЛАТСКАТА СИСТЕМА ОТ ВЛАЖНИ ЗОНИ

DOI: 10.35101/prg-2023.3-4.4

Статията има за цел да представи основните пространствени проекции и морфохидрографски характеристики на региона на влажната зона „Сухото блато“ при с. Генерал Колево, Добричко, и по своята същност представлява първо географско изследване на региона. Отчитайки компонентните му особености, се реализира диференциация на ландшафтите и специфични ландшафтни единици. Създават се пространствени модели на ландшафтното разнообразие и базисните морфохидрограски характеристики.

Ключови думи: пространствено моделиране, ландшафтно разнообразие, система от влажни зони


Стоян Кюркчиев – МИКРОКЛИМАТИЧНИ ОСОБЕНОСТИ НА ПЕЩЕРАТА ЧИРПАН БУНАР

DOI: 10.35101/prg-2023.3-4.5

В статията се разглеждат основните характеристики на пещерата Чирпан бунар, като се поставя акценнт върху спелеоклиматичните условия в нея. В резултат на проведения мониторинг и анализа на получените данни се извършва спелеомикроклиматично зониране в пещерата. Изследването и направените заключения доказват ползата от изучеността й и необходимостта от бъдещи проучвания в нея.

Ключови думи: карст, пещери, микроклимат, спелеоатмосфера, мониторинг


Георги Алексиев, Маринела Агаларева – ХОЛИСТИЧЕН ПАЛЕОГЕОГРАФСКИ МЕТОДОЛОГИЧЕН ПОДХОД НА ИЗСЛЕДВАНЕ
НА АРХЕОЛОГИЧЕСКИ OБЕКТ БОАЗА ПО ТРАСЕТО НА АВТОМАГИСТРАЛА „ХЕМУС“

DOI: 10.35101/prg-2023.3-4.6

В настоящата статия с реализиране на актуалния холистичен научен подход се цели да се установи строежът и структурата на топологичните тела от приповърхностния слой на земната кора в изследвания регион, да се извършат анализи и интерпретации за палеогеографски реконструкции на природната среда и да се разкрие наличие или отсъствие на белези, следи и маркери от вкопани археологични структури (скални основи).

Ключови думи: геодезия–тахиметрия, геофизика–магнитометрия, археология, структурна геоморфология, седиментология, палеогеографски реконструкции.


Надежда Илиева, Иванка Ботева – ПОСЛЕДСТВИЯ ОТ ПРОСТРАНСТВЕНАТА СЕГРЕГАЦИЯ

DOI: 10.35101/prg-2023.3-4.7

В статията се разглеждат основните характерни особености на пространствената сегрегация и последствията, които тя предизвиква предимно върху социалната сегрегация. Отбелязани са мненията на световни учени, според които повечето последствия са отрицателни. Отделено е внимание и върху положителните последствия и рисковете, които те крият.

Ключови думи: пространствена сегрегация, пространствена стигматизация, социализация, интеграция на етническите групи


Надежда Илиева, Калоян Цветков, Иванка Ботева – ПРОСТРАНСТВЕНИ И СОЦИАЛНИ ИЗМЕРЕНИЯ НА ГЕТОИЗИРАНИТЕ РОМСКИ СТРУКТУРИ В ГРАД ВИДИН

DOI: 10.35101/prg-2023.3-4.8

В статията се прави кратък преглед на някои теоретични постановки, отнасящи се до пространствено сегрегираните територии, и се отчитат проблемите на населението, което ги обитава. Конкретно се разглежда кв. „Нов път“ – гетоизирана градска територия в гр. Видин, населена с жители от ромския етнос.

Ключови думи: гетоизирана градска структура, пространствена сегрегация, социални и пространствени измерения, трудова заетост, безработица.


Десислава Вараджакова, Марина Райкова, Надежда Илиева, Кристина Гърциянова, Десислава Полеганова, Борис Казаков – ТУРИЗЪМ В УСЛОВИЯ НА КРИЗА

DOI: 10.35101/prg-2023.3-4.9

Настоящата статия представя теоретични знания за кризите, като изяснява понятието „криза“, дефинира различните видове кризи, разглежда тяхната специфика в сферата на туризма и влиянието им върху туристическата индустрия. Направен е библиографски анализ на публикациите, свързани с кризите в туризма в световната база данни Scopus. Изведени са основните форсмажорни събития, оказващи негативен ефект върху туристическия бизнес през последните две десетилетия. Пандемията от COVID-19 е определена като най-значимото негативно събитие до момента, което за първи път в съвременната история води до пълно затваряне на дестинации и до най-големия отчитан някога спад в международните пътувания. Разгледан е ефектът на пандемията върху туризма в България и са представени основните направления на дейностите по проект „Изследване на социално-икономическото въздействие на пандемията от COVID-19 върху туристическата индустрия на национално и регионално ниво“. Целта на проекта е да се анализират и оценят структурните и пространствените изменения на икономическите субекти в туристическата индустрия в резултат на въздействието на пандемията, като се проследят и анализират различните аспекти на това въздействие върху туризма в България, както и регионалните предизвикателства пред него.

Ключови думи: криза, туризъм, COVID-19, пандемия, социално-икономическо въздействие


Димитър Пърличев, Георги Пърличев – СТАЦИОНАРЕН ЕКОЛОГИЧЕН КОМПЛЕКС

DOI: 10.35101/prg-2023.3-4.10

Стационарният екологичен комплекс (СЕК) представлява морско хидротехническо съоръжение, изградено от изкуствен риф (ИР), ферми за миди (ФМ) и изкуствен остров (ИО) по начин, улесняващ тяхната експлоатация. Очаква се при оптимални условия от него да се получават годишно минимум 40 t миди. При обединението на четири СЕК в по-голяма квадратна структура и използването на плаващ кран ще се получат 160 t миди (печалбата на всеки собственик ще възлиза на 60 000 лв.). Особено внимание заслужават получените от тях 80 t черупки (неразтворим CaCO3), от които 35.2 t представляват безплатно абсорбиран от мидите и обезвреден CO2 под формата на карбонатни наноси за биогенно плажообразуване. Експериментите ще дадат по-точна информация за улова на риба, миди и рапани от съоръжението.

Ключови думи: изкуствен риф, ферма за миди, изкуствен остров, образуване на
карбонатни плажове, обезвреждане на CO2.


Димитър Пърличев, Георги Пърличев – ДИСТАНЦИОННА ЗАЩИТА НА ВАРНЕНСКИЯ ВЪЛНОЛОМ

DOI: 10.35101/prg-2023.3-4.11

Статията разглежда състоянието на варненския вълнолом и причините за неговата уязвимост от слягане. Предлага се дистанционна защита на изток от него чрез изграждането на стационарни екологични комплекси. Предлаганата защита е по-сигурно и евтино решение, което има редица икономически и екологични предимства в сравнение с недовършената защитна насипна берма.

Ключови думи: варненски вълнолом, дистанционна брегозащита, дискретна брегозащита, стационарен екологичен комплекс.


Вилиян Кръстев – ЗА ГРАНИЦИТЕ В ГЕОГРАФСКИ, ГЕОПОЛИТИЧЕСКИ И МЕЖДУНАРОДНОПРАВЕН АСПЕКТ

DOI: 10.35101/prg-2023.3-4.12

Отзив на монографията на доц. д-р Мира Кънева „Границите в международните отношения. Теоретични, нормативни и практически проблеми“ (София: ИК „Гутенберг“, 2022, 340 с.)