Десислава Полеганова – ПРОЦЕСИТЕ НА ТРАНСФОРМАЦИЯ НА ГРАДСКОТО ПРОСТРАНСТВО (URBAN SPACE) В ГРАДСКО МЯСТО ЗА ЖИВОТ (URBAN PLACE) В КОНТЕКСТА НА ПОВЕДЕНЧЕСКАТА ГЕОГРАФИЯ

DOI: 10.7546/PG.1-2.2025.01
Целта на настоящата статия е да се анализират важни теоретични и практико-приложни подходи, свързани с трансформацията на градското пространство (urban space) в градско място за живот (urban place) в контекста на поведенческата география. Това налага интерпретацията на основни постановки и подходи от поведенческата география, които намират приложение в изследванията на градската среда с акцент върху: субективните възприятия, нагласи и отношения на индивидите към обитаваната от тях среда, локалните общности и използването предимно на качествени методи на изследване. Анализирана е еволюцията на основни модели свързани с изучаване на градското пространство базирано на когнитивно картографиране и „образа на града“ (Lynch, 1960), които трансформират градската среда в градско място за живот, и водят до формирането на чувство за принадлежност (sense of place) към конктертна територия. В заключение, поведенческата география притежава значителни и нереализирани досега възможности за обогатяване на географските изследавания на градската среда в България, както и увеличаваща се практическа значимост црез прилагането на нейните достижения в градското планиране.

Ключови думи: градски селища, пространство, място, образ на града, усещане за място, поведенческа гегорафия

Десислава Полеганова – СЪВРЕМЕННИ ТЕНДЕНЦИИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА В ГРАДОУСТРОЙСТВЕНОТО, ДЕМОГРАФСКОТО И СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА СТОЛИЧНАТА ОБЩИНА

DOI: 10.7546/PG.1-2.2025.02
Целта на настоящата статия е да анализира съвременните тенденции и предизвикателства в градоустройственото, демографското и социално-икономическото развитие на Столичната община. Анализирани са основните етапи на урбанистично развитие и съвременни особености на градското пространство на столицата; демографските характеристики на населението; социално-икономическите особености и значимост на столицата. В заключение, са изведени основните проблеми и предизвикателства, пред които е изправена област София (столица) и които налагат провеждането на интегрирани политики на градско планиране и управление съобразени с европейските и национални приоритети и нормативна база.

Ключови думи: градски селища, пространство, население, икономическо развитие, София, България.

Камелия Петкова, Надежда Илиева – РОМСКИТЕ ПАСТОРИ И НЕФОРМАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ: ВЪЗМОЖЕН ПЪТ КЪМ ИНТЕГРАЦИЯ?
(НА ПРИМЕРА ОТ ГЕТОИЗИРАНИТЕ СТРУКТУРИ В РАЗЛОГ И БЛАГОЕВГРАД)

DOI: 10.7546/PG.1-2.2025.03
В настоящата статия се отчита значението на неформалното образование като инструмент за социална трансформация и интеграция на маргинализирани общности. Основният фокус е върху ролята на ромските пастори в гетоизираните структури на градовете Благоевград и Разлог. Те организират курсове по езици, занаяти и социални инициативи, които подпомагат личностното развитие, намаляват социалната изолация и насърчават културната интеграция на ромите. Изследването използва методологията на анализ на два случая (case study), реализирани в рамките на проект „Пространствени модели на ромските гетоизирани градски структури в България”, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ към Министерството на образованието и науката. Резултатите показват, че пасторите служат като ключови посредници между общността, образователните институции и местните власти. Чрез ръководеното от тях неформално образование се създават възможности за преодоляване на пространствената и социалната изолация, като същевременно се подпомага устойчивото развитие на общностите.

Ключови думи: Неформално образование, ромски пастори, социална интеграция, ромска общност, устойчиво развитие.

Камелия Петкова – ИЗМЕРЕНИЯ НА ПРОСТРАНСТВЕНАТА СЕГРЕГАЦИЯ В РОМСКИТЕ ГЕТОИЗИРАНИ СТРУКТУРИ В ГОЛЕМИТЕ ГРАДОВЕ В БЪЛГАРИЯ

DOI: 10.7546/PG.1-2.2025.04
В статията се анализира влиянието на пространствената сегрегация върху социалната изолация на представителите на ромската общност, живеещи в гетоизирани структури в големите градове. Изследването обединява различни теоретични подходи към пространствената сегрегация, разглеждайки различни нейни аспекти – жилищна, инфраструктурна, икономическа и социална.

Ключови думи: пространствена сегрегация, ромски общности, урбанизация, ромски гетоизирани структури.

Юлиан Тотев – ФЕСТИВАЛЕН ТУРИЗЪМ: БИБЛИОМЕТРИЧЕН АНАЛИЗ

DOI: 10.7546/PG.1-2.2025.05
Фестивалите изпълняват различни социални, културни и икономически функции. Те допринасят за развитието на туризма. Основна цел на фестивалния туризъм е съхраняване и популяризиране на традиции, изкуство, музика и други форми на културно наследство. Библиометричният анализ на фестивалите може да се съсредоточи върху различни аспекти като тематични области, географско разпределение, научни публикации за фестивали, ключови автори и институции, цитируемост. Настоящата публикация анализира научната литература в базите данни Scopus и Web of Science, свързана с фестивалните събития. Използва се библиометричен подход за анализ на: съавторството по държави, цитиранията по документи, съвместното цитиране по цитирани източници и по автори, съвместна поява на всички ключови думи, чрез който са идентифицирани ключови участници, влиятелни публикации и нововъзникващи изследователски тенденции. Целта е да се проследи развитието на научния интерес към фестивалите. Изследването е извършено с VOSviewer software и графичните изображения, предоставени от него, улесняват откриването на различни изследователски общности и формирането на сътрудничества. Този методологичен подход подобрява разбирането на интелектуалната структура и динамиката на развитие на изследваната научна област.

Ключови думи: фестивал; туризъм; библиометричен анализ; VOSviewer; Scopus; Web of Science.

Николай Цеков – ДЕМОГРАФСКОТО ОПУСТИНЯВАНЕ НА БЪЛГАРИЯ – ТЕНДЕНЦИИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

DOI: 10.7546/PG.1-2.2025.06
В статията се прави опит да се анализират екстремалните прояви в процеса на териториалната депопулация в България през последните две десетилетия на административните равнища землища, общини и области. Разгледана е приемствеността между интензивните процеси на масови изселвания от селата към градовете през ХХ в. и продължаващото в началото на настоящия ХХІ в. свиване на обитаваните територии с гъстота на населението над прага за превръщането им в демографски пустини. Потърсени са взаимовръзки между разкритите регионални темпове на поява, разширяване и сливане на ядрата на демографските пустини в страната и тенденциите в нейното демографско и социално-икономическо развитие през последните две десетилетия.

Ключови думи: селска депопулация, демографски пустини, демографска имплозия, ядра на локалната териториална депопулация, политики за смекчаване на неравенствата в регионалното развитие.