Нов брой

ISSN 0204-7209
ISSN 2367-6671 (Online)
ПРОБЛЕМИ НА ГЕОГРАФИЯТА
Книга 3-4
София 2021



АНОТАЦИИ


Иван Батаклиев – РАЗСЕЛВАНЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД В РОБСТВО

https://doi.org/10.35101/prg-2021.3-4.1

В този непубликуван досега материал, поместен тук в оригинал и без редактор- ска намеса, проф. Иван Батаклиев отразява тежката историческа съдба на българския народ през 13-вековното му съществуване, както и причините за това, едни от които са кръстопътното положение на България и релефът, предоставящ на чужди войски през различни времена лесен преход и достъп до Азиатския континент. Освен тях той посочва политически, стопански, демографски и дори епидемични причини. Едно от главните средства не само за запазването на българския народ, но и на образуваната през епохата на Възраждането българска нация, авторът намира в разселванията или преселническите движения, в резултат на които се заличават някои дори известни се- лища, а други се образуват. Авторът прави анализ на много исторически събития от създаването на нашата държава, довели до преселването на хиляди българи в различни части на Европа, пренесли по този начин бита, традициите, обичаите и религиозните си виждания, които са оставили отпечатък и до днес в местата, където се установили. Проф. Батаклиев разглежда изселването не само извън границите на държавата, но и преселенията вътре в нея.

Ключови думи: бежанци, османско нашествие, заселване, разселване, преселни-
чески движения


Георги Бърдаров – ПРОБЛЕМИ И ВЪЗМОЖНИ РЕШЕНИЯ ЗА ИНТЕГРАЦИЯ НА РОМИТЕ

https://doi.org/10.35101/prg-2021.3-4.2

Интеграцията на ромския етнос се превръща в едно от най-важните предизвикателства пред бъдещето на България предвид демографските тенденции и процеси в страната. Тази интеграция може да се осъществи само ако решително се повиши образователното равнище на ромите, което ще ги извади от пълната им изолация и маргинализация и ще им даде възможност за успешна реализация на пазара на труда. Въпреки че много често в нашето общество се обяснява, че това е невъзможно в България, вече имаме позитивен пример в тази насока и това е интеграционният образователен модел, приложен в град Стралджа.

Ключови думи: интеграция, роми, образователно равнище, демографски тенденции, дегетоизация, етнопсихология, интеграционен образователен модел


Вилиян Кръстев – ГЕОПОЛИТИЧЕСКИ ИЗМЕРЕНИЯ НА „МЕКАТА СИЛА“ НА БЪЛГАРИЯ В ПУБЛИЧНАТА (НАРОДНАТА) ДИПЛОМАЦИЯ

https://doi.org/10.35101/prg-2021.3-4.3

Статията е посветена на актуална проблематика, засягаща постигането на „мека сила“ на международно равнище посредством публична дипломация. „Меката сила“ се разбира като способност за натрупване на репутация, доверие, надеждност и привле- кателност на страните в международната общност като нематериален геополитически ресурс. По примера на България е проследен историческият опит, текущото състоя- ние и дефинирането на конкретни насоки в реализацията на инициативи от публич- ната дипломация. Посочени са проблемите и са предложени варианти за увеличаване на международното присъствие на страната във взаимодействието ѝ с външния свят. Насочено е внимание върху възможностите на България за постигане на „мека сила“ в спектъра на културната дипломация: разширяване мрежата от центрове и дейността на българските културни институти в чужбина; създаване на условия за привличане и про- веждане на международни събития с широк обществен отзвук; стимулиране формите на интеркултурния диалог и сътрудничество посредством културен туризъм. Предвид преходното геополитическо положение на България се защитава авторска теза за укрепване на по-широко международно присъствие в географски план.

Ключови думи: мека сила, публична дипломация, България, интеркултурен диалог, събитийна икономика


Румен Пенин – ЛАНДШАФТНО – ГЕОХИМИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ОСТРОВ ТАСОС

https://doi.org/10.35101/prg-2021.3-4.4

На основата на проведените теренни и лабораторни изследвания през 2016 г. в 13 проби от почви и дънни отложения (седименти) и 6 растителни проби на о-в Тасос е направен анализ и интерпретация на съдържанието на микроелементите Cu, Zn, Pb, Mn, Ni, Co, Cr и тяхното диференциране. Биогеохимичният анализ е разгледан в публикация в настоящия брой. Разкриват се природните условия на острова и факторите, влияещи върху формирането на микроелементния състав на почвите и седиментите. Методологичната основа на геохимията на ландшафтите е свързана със системния подход, който се изразява във вид на взаимосвързан анализ на химичния състав на компонентите на ландшафта и връзките между самите ландшафти. Открояват се асоциации от тежки метали, натрупващи или разсейващи се в проучените обекти. С най-високи стойности на концентрация в почвите е асоциация от тежки метали Ni, Cr, Co и Pb, докато Cu и Mn имат близки стойности до тези на континента и фоновите територии в България. В дънните седименти по-високи концентрации се установяват за асоциацията Pb, Ni и Co, докато останалите елементи са с по-ниски стойности на коефициента на концентра- ция. Направени са сравнения с други проучени в ландшафтно-геохимично отношение територии, разположени относително близко до остров Тасос – п-в Атон, части от Ро- допите, Боздаг и Славянка. Получените данни представляват основа за провеждането на системни геоекологични наблюдения на острова и организирането на геохимичен мониторинг върху приоритетните за изследване в екологично отношение тежки метали.

Ключови думи: тежки метали, ландшафти, почви, дънни отложения, мониторинг на природната среда


Румен Пенин – БИОГЕОХИМИЧНИ ПРОУЧВАНИЯ НА ТЕЖКИТЕ МЕТАЛИ НА ОСТРОВ ТАСОС – ЧАСТ ОТ ОСНОВИТЕ ЗА ГЕОЕКОЛОГИЧЕН МОНИТОРИНГ

https://doi.org/10.35101/prg-2021.3-4.5

На основата на проведените теренни и лабораторни изследавания на микроелемен- тите Cu, Zn, Pb, Mn, Ni, Co, Cr в растителната покривка на о-в Тасос е направен анализ и интепретация на тяхното съдържание и степен на взаимодействие в системата „почва – растение“ с помощта на коефициента на биологично поглъщане (Ах). Посочват се факторите, влияещи върху формирането на микроелементния състав на растенията. Разкриват се асоциации от тежки метали, натрупващи или разсейващи се в проучения ообект. Направено е геохимично сравнение с друг проучен в биогеохимично отношение обект, разположен относително близко до остров Тасос – п-в Атон. Получените данни са основа за изграждането и провеждането на системни геоекологични наблюдения на о-в Тасос и организирането на биогеохимичен мониторинг върху приоритетните за изследване в екологично отношение тежки метали. Настоящата статия е продължение на статията за комплексните ландшафтно-геохимични изследавания на острова.

Ключови думи: биогеохимия, тежки метали, ландшафти, почви, геоекологичен
мониторинг


Надежда Илиева, Марияна Султанова, Александра Равначка – КОНЦЕПЦИЯ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ГЕОГРАФСКИ ОБРАЗОВАТЕЛЕН ПОРТАЛ „НАУКАТА В КЛАСНАТА СТАЯ“

https://doi.org/10.35101/prg-2021.3-4.6

Географският образователен портал „Науката в класната стая“ е ориентиран, от една страна, към създаването на интерактивна карта на България, която ще бъде леснодостъпна в интернет пространството без необходимостта от инсталиране на допълните- лен специализиран GIS софтуер, а от друга – към осигуряване на учителската общност от актуална научна географска информация. Създаването на образователния портал ще скъси дистанцията между научните изследвания в географската наука, учителите по география и икономика и учениците, изучаващи този предмет. Интерактивната карта цели да осигури бърз достъп до разнообразна географска информация за компонентите на природната среда, демографски и икономически процеси и тяхното развитие във времето и пространството. Другият модул на географския образователен портал „Моето научно изследване“ има за цел да въведе географската наука в класната стая. Той предоставя ценен образователен ресурс на учителя по география за провеждане и разнообразяване на уроците за дейност.

Ключови думи: Географски образователен портал, научни постижения, Географски информационни системи, триъгълник на знанието (наука – образование – иновации), науката в класната стая, интерактивни методи на преподаване


Димитър Пърличев – ПОНЯТИЙНО-КЛАСИФИКАЦИОННИ ПРОБЛЕМИ НА КОНЦЕПЦИЯТА ЗА ГЛОБАЛНА (МОРФОСФЕРНА) ГЕОМОРФОЛОГИЯ

https://doi.org/10.35101/prg-2021.3-4.7

Липсата на общоприета класификация на формите на релефа в геоморфологията мотивира автора да предприеме преди време (Пърличев, 1989, 1992, 2017а) опит да реформира класификацията на И. П. Герасимов (1946). Класификацията на автора се използва в процеса на подготовката на концепцията му за морфосферна геоморфология, за отразяване на геоморфоложките процеси, съпътстващи геотектонските, описани в тектониката на плочите. Констатира се почти пълна съгласуваност на тектонските и морфолитодинамичните процеси и адекватно отразяванe на последните в новата класификация, която макар и съставена от само четири основни понятия, улеснява работата на изследователя и внушава увереност, че след завършването й ще отговаря напълно на изискванията на концепцията за морфосферна геоморфология.

Ключови думи: морфосфера, тектосфера, морфоструктури, класификация, морфосферна геоморфология