2018, брой 3-4

ISSN 0204-7209
ISSN 2367-6671 (Online)
ПРОБЛЕМИ НА ГЕОГРАФИЯТА
Книга 3-4
София 2018


СЪДЪРЖАНИЕ

Sha Yu, Li Xiaomei, Rumiana Vatseva – Synthetic evaluation of eco-environment by entropy weight

Димитър Антонов, Цветан Коцев, Натали ван Мейр, Велимира Стоянова, Звезделина Айдарова – Анализ на миграцията на арсен в замърсени речни тераси по време на заливане – иновативен моделен подход с прилагане на код HYDRUS-1D

Лидия Семерджиева, Румен Пенин, Таня Стоилкова – Екогеохимични изследвания на долното течение на река Провадийска

Кристина Гърциянова – Изследвания на подземните води в България

Владимир Воровка – Климатические изменения и их последствия для Украинского побережья Азовского моря

Antonín Vaishar, Jana Zapletalová, Petr Dvořák, Dilyana Stefanova, Emilia Tcherkezova – Recent population development in sensitive karst areas: case studies Moravian karst (Czech Republic) and Devetaki plateau (Republic of Bulgaria)

Tzanko Tzankov, Rosen Iliev, Svetla Stankova, Ilia Mitkov – Centers of maximal contemporary elevation as a real criterion for the relief roughness assessment

Димитър Пърличев – Геоморфологията на морфосферните басейни и тектониката на литосферните плочи

Ирена Александрова, Пламена Райкова, Емил Ойнаков – Сеизмичен анализ на земетресението от 26 ноември 2017 г. в района на град Клисура

Дейвис Динков – Tриизмерно (3D) моделиране на обекти на културно-историческото наследство с използване на безпилотни летателни системи

Дискусии

Димитър Пърличев – Метод за редуциране на СО2 от водата и въздуха

Николай Цеков – „Автентичното“ селско население и неговото разпределение по височинни пояси


АНОТАЦИИ


Ю Са, Сяомей Ли, Румяна Вацева – СИНТЕЗИРАНА ОЦЕНКА НА ОКОЛНАТА СРЕДА ЧРЕЗ МЕТОДА ЕНТРОПИЯ НА ТЕЖЕСТТА

Прилагането на ентропията в изследванията на околната среда има за цел определяне на тежестта на отделните фактори на тази среда при извършването на системна оценка на екологичното състояние. В този смисъл ентропията може да бъде използвана като индекс на информацията за екологичната оценка. Всички елементи на екосистемата могат да се измерват с ентропия за получаваната информация. Взаимодействието между факторите за функциониране и стабилност на цялата екосистема може да бъде показано чрез ентропия на информацията за отношението между тези фактори като съставни елементи на системата. В настоящата статия като основен принос се извършва оценка на екологичното състояние на околната среда на избран район чрез метода ентропия на тежестта и се представя цялата използвана технология.

Ключови думи: околна среда, системна оценка, метод ентропия на тежестта


Димитър Антонов, Цветан Коцев, Натали ван Мейр, Велимира Стоянова, Звезделина Айдарова – АНАЛИЗ НА МИГРАЦИЯТА НА АРСЕН В ЗАМЪРСЕНИ РЕЧНИ ТЕРАСИ ПО ВРЕМЕ НА ЗАЛИВАНЕ – ИНОВАТИВЕН МОДЕЛЕН ПОДХОД С ПРИЛАГАНЕ НА КОД HYDRUS-1D

В статията е представен иновативен стъпков подход за моделиране на вертикалното придвижване на разтворения арсен в алувиалните наслаги на замърсена заливна речна тераса с използване на софтуерния продукт HYDRUS-1D. Представен е сценарий на речно заливане с примерни данни от изследван участък в долината на р. Огоста между с. Белимел и яз. „Огоста“. Резултатите от симулациите показват значимата роля на речните разливи за постъпването на арсен от замърсените почвени пластове към подземните води.

Ключови думи: HYDRUS-1D, разливи, подземни води, мониторинг


Лидия Семерджиевa, Румен Пенин, Таня Стоилкова – ЕКОГЕОХИМИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ НА ДОЛНОТО ТЕЧЕНИЕ НА РЕКА ПРОВАДИЙСКА

В статията e представенo геоекологичното състояние на съвременните ландшафтни комплекси във водосбора на долното течение на р. Провадийска. Чрез ландшафтно-геохимични методи са установени особеностите и условията на миграция и диференциация на тежки метали в избрани растителни видове и дънни отложения от територията. Направено е сравнение с подобно проучване в района от преди 20 години. Анализите са сравнени с други биогеохимични изследвания от България и чужбина.

Ключови думи: геохимия, ландшафти, тежки метали, биогеохимия, водосборен басейн, р. Провадийска


Кристина Гърциянова – ИЗСЛЕДВАНИЯ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ В БЪЛГАРИЯ

Подземните води играят важна роля както за околната среда, така и в живота на човека. Те са неразделна част от цикъла на водата, тъй като са тясно свързани с повърхностните водни системи. В настоящата статия се прави преглед на извършените до днес изследвания на подземните води в България, като е установено, че през целия некратък период постепенно са формирани няколко направления на научноизследователски интерес – хидрогеология и режим, минерални и карстови води, хидрохимия и замърсяване, моделиране, а напоследък някои автори се занимават с въпроса за европейското и национално законодателство по отношение на подземните води.

Ключови думи: изследвания, подземни води в България


Володимир Воровка – КЛИМАТИЧЕСКИЕ ИЗМЕНЕНИЯ И ИХ ПОСЛЕДСТВИЯ ДЛЯ УКРАИНСКОГО ПОБЕРЕЖЬЯ АЗОВСКОГО МОРЯ

В статье проанализированы особенности региональных измененийк лимата и его последствия на примере примыкающей к побережью Азовского моря юго-восточной части Украины. Показаны изменения таких климатических показателей как температура воздуха (среднегодовая, по сезонам года и др.), сумма активных температур, количество атмосферных осадков и режим их выпадения, частота проявлений засух. Доказана сходность тенденций изменений климата в мире, в Украине и в юго-восточном ее регионе. Сделан анализ динамики повышения среднегодовой температуры воздуха, увеличения количества атмосферных осадков в зимний период и уменьшения в летний, увеличения интенсивности проявления неблагоприятных природных процессов и природных катаклизмов. С помощью розы ветров показано изменение ветроциркуляционных процессов над территорией, ее значение в повышении количества атмосферных осадков и их перераспределении по сезонам года. Спрогнозировано постепенное изменение естественного растительного покрова и почвенного плодородия. Проанализированы возможные последствия региональных изменений климата и сделан вывод о высокой скорости региональных климатических изменений, к которым
человеку и его хозяйственной деятельности приспособиться будет сложно.

Ключевые слова: климатические изменения, сумма активных температур, ветровая циркуляция, количество осадков, изменения ветровой циркуляции, последствия изменений климата, адаптация человека к потеплению климата.


Антонин Вайсхар, Яна Заплеталова, Петър Дворжак, Диляна Стефанова, Емилия Черкезова – СЪВРЕМЕННО РАЗВИТИЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО В ЧУВСТВИТЕЛНИ КАРСТОВИ ТЕРИТОРИИ: НА ПРИМЕРА НА МОРАВСКИ КАРСТ (ЧЕШКА РЕПУБЛИКА) И ДЕВЕТАШКО ПЛАТО (РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ)

Целта на изследването е сравнителен анализ на съвременните промени в развитието на населението в типични карстови територии, разположени в две държави – Чешка република и Република България. Използвани са данни от текущата статистика и преброяванията на населението в двете страни. Моравски карст е разположен в близост до регионалния център Бърно и частично е обект на субурбанизация, което заедно с туризма оказват силно влияние върху опазването на ландшафта. Въпреки че тази селска територия е неподходяща за интензивна селскостопанска дейност, не е обезлюдена. Застаряването на населението вероятно ще продължи и в бъдеще, въпреки че в тази карстова територия процесът протича по-бавно, което позволява овладяването му. Деветашкото плато е разположено в близост до Ловеч, който е 10 пъти по-малък по население от Бърно. Обезлюдяването в някои от населени места е изключително напреднало, което ограничава възможностите за преодоляване на този негативен процес. Застаряването е траен процес. Ежедневните пътувания са по-трудни от гледна точка на възрастовата и квалификационната структура на населението и транспортните условия. Различията в тези две сравнявани карстови територии се дължат на географското им положение, социално-икономическото им развитие и техните специфични културно-исторически особености. Предложени са за анализ следните фактори, оказващи влияние върху обезлюдяването на селското население: общо развитие на населението в страната, близост до регионален метрополис, стадий на процеса на урбанизация, степен на зависимост от първичния сектор, ефективност на транспортната система, прекомерно културно разнообразие и индивидуални обстоятелства.

Ключови думи: обезлюдяване, Моравски карст, Деветашко плато, Чешка република, Република България


Цанко Цанков, Росен Илиев, Светла Станкова, Илия Митков – ЦЕНТРОВЕТЕ НА МАКСИМАЛНО СЪВРЕМЕННО ИЗДИГАНЕ КАТО РЕАЛЕН КРИТЕРИЙ ЗА РАЗЧЛЕНЕНИЕТО НА РЕЛЕФА

Вертикалното разчленение на релефа се явява един от основните морфоструктурни фактори на местната топография. То е основен методически инструмент на регионалния морфоструктурен анализ и е база за различни сравнителни изследвания. Главната цел на настоящото изследване е качественото описание на комплексността на вертикалната диференциация на релефа, базирайки се на центровете на максималното съвременно издигане (ЦМСИ). Тези центрове маркират най-високо издигнатите части на куполните морфоструктури, които определят основния облик на локалния релеф. По този начин те са реален критерий за оценка на вертикалното разчленение на релефа. На тази основа в настоящата работа е предложен нов принципен подход. Описани са основните му характеристики, а така също и начините за оценка и приложение.

Ключови думи: релеф, разчленение, куполни, морфоструктури, центрове, издигане, метод


Димитър Пърличев – ГЕОМОРФОЛОГИЯТА НА МОРФОСФЕРНИТЕ БАСЕЙНИ И ТЕКТОНИКАТА НА ЛИТОСФЕРНИТЕ ПЛОЧИ

Геоморфологията все още не е създала своята обща теория, за разлика от геотектониката, която има такава, известна под названието тектоника на плочите, възприета от огромното мнозинство геолози като обща теория на геологията. Тя се появи, след като геофизиката разкри строежа на земната кора – твърда литосфера от континентален и океански тип над пластична астеносфера, след като се изследваха дъната на океаните и моретата, проучиха се техните особености – срединноокеански хребети, симетрични на тях магнитни аномалии, линейно удължени дълбоководни жлебове, маркиращи субдукцията на тектонските плочи, движение на океанските дъна (спрединг) и др. и бе изяснен механизмът на тяхното формиране. Междувременно в геоморфологията, предимно руската, в редица публикации се съобщава за установени ключови закономерности от глобален мащаб, например: ендогенните процеси създават главните неравности на земната повърхност и на първо място континентите и океаните; в планетарен мащаб дейността им е напълно съизмерима количествено с дейността на екзогенните процеси, унищожаващи тези неравности; издигащите се планински региони усилено се денудират – процес, който ги олекотява и облекчава издигането им; акумулацията на изнесените от континентите седименти на океанското дъно се съсредоточава главно в потъващите абисални жлебове, което улеснява субдукцията, а с това и движението на тектонските плочи; на практика се реализира един геодинамичен поток на движение на океанските дъна под действието на пластичните маси в астеносферата към континентите и издигане на последните и един количествено равностоен морфолитодинамичен поток на движение на земни маси в обратна посока, понижаващ континентите под действието на хидро-атмо-биосферата, задвижвана от слънчевата енергия; в последно време се изясни, че морфолитодинамичният поток се осъществява в рамките на т.нар. морфосферни басейни, попадащи изцяло в обсега на морфосферата (зоната на хипергенезата) – най-горната част на литосферата; става все по-ясно, че ако литосферата, литосферните плочи и геодинамичният поток са обект и предмет на изследване на геотектониката, то морфосферата, морфосферните басейни и морфолитодинамичният поток могат да бъдат обект и предмет единствено на геоморфологията. От това следва, че парадигмата за релефа като продукт на взаимодействието на ендогенните и екзогенните процеси трябва да бъде заменена от парадигмата за морфосферата като такъв продукт (релефът е само елемент, горна граница на морфосферата), а също и че двойките геодинамичен и морфолитодинамичен поток, литосфера и морфосфера, литосферни плочи и морфос-ферни басейни и съответно геотектониката и геоморфологията и техните теории се съотнасят едни към други, както двете страни на една и съща монета. Това налага замяна на парадигмата за борба на ендогенните и екзогенните сили с парадигмата за тяхното равностойно сътрудничество в изграждането на земната кора и поддържането на нейната изостазия, което предполага допълването на тектониката на плочите с геоморфологията на басейните, за да се превърне тя в пълноценна обща теория на геологията.

Ключови думи: тектоника на плочите, литосфера, литосферни плочи, геоморфология на басейните, морфосфера, морфосферни басейни.


Ирена Александрова, Пламена Райкова, Емил Ойнаков – СЕИЗМИЧЕН АНАЛИЗ НА ЗЕМЕТРЕСЕНИЕТО ОТ 26 НОЕМВРИ 2017 Г. В РАЙОНА НА ГРАД КЛИСУРА

Представен е сеизмичният анализ на земетресението от 26 ноември 2017 г. с магнитуд Mp4.1, реализирано в района на гр. Клисура. Разгледани са спектралните характеристики на земетресението чрез използване модела на Брун. С прилагането на този модел са определени характеристики, свързани с източника на земетресението, като снето напрежение (Δσ), радиус на източника и магнитуд по сеизмичен момент (Мw). За земетресението е представено подробно изследване на макросеизмичното поле на въздействията. Приложен е и Методът на микросеизмичното сондиране за наблюдаваното събитие.

Ключови думи: интензивност, магнитуд, спектрални характеристики, микросеизми


Дейвис Динков – TРИИЗМЕРНО (3D) МОДЕЛИРАНЕ НА ОБЕКТИ НА КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКОТО НАСЛЕДСТВО С ИЗПОЛЗВАНЕ НА БЕЗПИЛОТНИ ЛЕТАТЕЛНИ СИСТЕМИ

Използването на безпилотни летателни системи (БЛС) за заснемане на културно-исторически паметници позволява получаването на актуални и качествени изображения. Технологията е подходяща за заснемане на отделни монументи или комплекси от сгради и съоръжения. За да се демонстрира прецизността и надеждността на процедурата, в статията е разгледан пример за мемориален комплекс (паметника на вр. Околчица в ПП „Врачански Балкан“), състоящ се от висок вертикален обект – опълченски кръст с височина 26,60 m и изграден в основата му параклис „Св. Георги“. В обхвата на изследването е включен и подходът от стълби към монумента, както и околното пространство. Направени са заснемания с готова за полет безпилотна летателна система (DJI INSPIRE-1) и прилагане на метода „Структура от движение“ (SfM), използван в софтуера Pix4Dmapper, за обработка на цифрови изображения и триизмерно моделиране. Получените крайни резултати за изследвания обект включват следните цифрови продукти: ортофото мозайка, цифров модел на повърхнината (DSМ), цифров модел на терена (DTM), триизмерен модел и визуализация на мемориалния комплекс. Резултатите демонстрират приложимостта на БЛС за получаване на цифрови изображения, отговарящи на изискванията за фотограметрична обработка чрез SfM-метод и създаване на 3D модели с адекватна геометрична точност подходящи за мониторинг и управление на обекти на културно-историческото наследство.

Ключови думи: 3D моделиране, БЛС, SfM метод, културно-исторически паметници, Природен парк „Врачански Балкан“


Димитър Пърличев – МЕТОД ЗА РЕДУЦИРАНЕ НА СО2 ОТ ВОДАТА И ВЪЗДУХА

Изтъква се тревожната международна обстановка във връзка с ускореното глобално затопляне на атмосферата, при слабо ефективното противодействие на правителствата за ограничаванe емисиите на парникови газове. Липсва трезва оценка на реалната опасност и екстрени действия от всички страни срещу наближаващата глобална катастрофа, началото на която група учени прогнозират през 2021 г. Констатира се неприложимостта на инженерните методи за директно извличане на СО2 от атмосферата поради високата им себестойност. Предлага се метод за абсорбиране на СО2 от атмосферата и морските и океански води чрез екологични хидротехнически съоръжения (ЕХС) за марикултури (морски аквакултури). ЕХС решават безплатно и синхронно почти всички защитни и експлоатационни проблеми на бреговата зона и шелфа, включително абсорбирането на СО2 в качеството им на „биологични помпи“, тъй като средствата се изразходват само за строителството и монтажа на самите съоръжения за марикултури.

Ключови думи: Глобално затопляне, въглероден диоксид, геоинженерни методи, марикултури, екологични хидротехнически съоръжения.


Николай Цеков – „АВТЕНТИЧНОТО“ СЕЛСКО НАСЕЛЕНИЕ И НЕГОВОТО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ПО ВИСОЧИННИ ПОЯСИ

На базата на предложена от автора методология за отграничаване на „автентичните“ селски селища в България е направен анализ на промените в разпределението на населяващото отделните височинни пояси „автентично“ селско население през периода между преброяванията от 1946 г. до 2011 г.

Ключови думи: „автентични“ селски селища, „автентично“ селско население, темп на селско обезлюдяване, разпределение на „автентичното“ и преброеното селско население по височинни пояси.