В статия се прави опит да се анализират екстремалните прояви в процеса на териториалната депопулация в България през последните две десетилетия на административните равнища землища, общини и области. Разгледана е приемствеността между интензивните процеси на масови изселвания от селата към градовете през ХХ в. и продължаващото в началото на настоящия ХХІ в. свиване на обитаваните територии с гъстота на населението над прага за превръщането им в демографски пустини. Потърсени са взаимовръзки между разкритите регионални темпове на поява, разширяване и сливане на ядрата на демографските пустини в страната и тенденциите в нейното демографско и социално-икономическо развитие през последните две десетилетия.

Целта на настоящата статия е да се анализират важни теоретични и практико-приложни подходи, свързани с трансформацията на градското пространство (urban space) в градско място за живот (urban place) в контекста на поведенческата география. Това налага интерпретацията на основни постановки и подходи от поведенческата география, които намират приложение в изследванията на градската среда с акцент върху: субективните възприятия, нагласи и отношения на индивидите към обитаваната от тях среда, локалните общности и използването предимно на качествени методи на изследване. Анализирана е еволюцията на основни модели свързани с изучаване на градското пространство базирано на когнитивно картографиране и „образа на града“ (Lynch, 1960), които трансформират градската среда в градско място за живот, и водят до формирането на чувство за принадлежност (sense of place) към конкретна територия. В заключение, поведенческата география притежава значителни и нереализирани досега възможности за обогатяване на географските изследавания на градската среда в България, както и увеличаваща се практическа значимост чрез прилагането на нейните достижения в градското планиране.

Целта на настоящата статия е да анализира съвременните тенденции и предизвикателства в градоустройственото, демографското и социално-икономическото развитие на Столичната община. Анализирани са основните етапи на урбанистично развитие и съвременни особености на градското пространство на столицата; демографските характеристики на населението; социално-икономическите особености и значимост на столицата. В заключение, са изведени основните проблеми и предизвикателства, пред които е изправена област София (столица) и които налагат провеждането на интегрирани политики на градско планиране и управление съобразени с европейските и национални приоритети и нормативна база.

В статията се анализира влиянието на пространствената сегрегация върху социалната изолация на представителите на ромската общност, живеещи в гетоизирани структури в големите градове. Изследването обединява различни теоретични подходи към пространствената сегрегация, разглеждайки различни нейни аспекти – жилищна, инфраструктурна, икономическа и социална.

В настоящата статия се отчита значението на неформалното образование като инструмент за социална трансформация и интеграция на маргинализирани общности. Основният фокус е върху ролята на ромските пастори в гетоизираните структури на градовете Благоевград и Разлог. Те организират курсове по езици, занаяти и социални инициативи, които подпомагат личностното развитие, намаляват социалната изолация и насърчават културната интеграция на ромите. Изследването използва методологията на анализ на два случая (case study), реализирани в рамките на проект „Пространствени модели на ромските гетоизирани градски структури в България”, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ към Министерството на образованието и науката. Резултатите показват, че пасторите служат като ключови посредници между общността, образователните институции и местните власти. Чрез ръководеното от тях неформално образование се създават възможности за преодоляване на пространствената и социалната изолация, като същевременно се подпомага устойчивото развитие на общностите.

Festivals serve various social, cultural, and economic functions. Festival tourism
plays a vital role in attracting visitors from around the world, boosting local economies, and celebrating cultural heritage. Its primary goal is to preserve and promote traditions, art, music, and other forms of cultural expression, offering unique and memorable experiences for travelers. The bibliometric analysis of festivals can focus on various aspects, such as thematic areas, geographical distribution, scientific publications on festivals, key authors and institutions, and citation impact. This study analyzes scientific literature from the Scopus and Web of Science databases related to festival events. A bibliometric analysis is made to examine co-authorship by country, citation analysis by documents, co-citation analysis by cited sources, co-citation analysis by authors, and co-occurrence analysis of all keywords. The aim is to track the evolution of scientific interest in festivals. The study was conducted using VOS viewer software.

Статията разглежда актуалното състояние в земното покритие на водосборния басейн на р. Сазлийка по данни от проекта КОРИНЕ за 2018 г. и настъпилите промени спрямо данните от КОРИНЕ 2012 г. От извършения статистически анализ на данните и от анализа на пространственото разпределение на представените 24 класа земно покритие се констатират промени в площта на 10 от тях. Установена е тенденция на увеличаване на площта в резултат на антропогенна намеса.

Измененията в земното покритие са сред ключовите индикатори за човешкото въздействие върху природната среда. Урбанизацията, индустриализацията, промените в земеползването и обезлесяването водят до значителни трансформации, свързани със загуба на биоразнообразие и нарушения във въглеродния и хидроложкия баланс. Настоящото изследване оценява промените в земното покритие във водосборния басейн на р. Чепеларска (Западни Родопи) за периода 1990–2018 г., използвайки данни от КОРИНЕ Земно покритие (ниво 3) и ГИС. Идентифицирани са 20 класа, доминирани от гори и полуестествени площи (83 % през 2018 г.), следвани от земеделски земи (14 %) и антропогенни обекти (3%). Най-съществени промени се наблюдават при класовете 311, 243 и 324. Силно антропогенно въздействие се отчита в зоните около хвостохранилище „Лъки-2“, индустриалната зона в Асеновград и курорт Пампорово. Установена е пространствена зависимост между земното покритие и социално-икономическите характеристики на общините.

Глобалните климатични промени и увеличаването на честотата на екстремните състояния на времето представляват значително предизвикателство за устойчивото управление на язовирите. Основната част от тези съоръжения у нас са проектирани и въведени в експлоатация в началото на втората половина на ХХ век в условията на доста по-ограничена реализация на поройни валежи, наводнения и продължителни засушавания. Управлението им налагa използването на методите на математическото хидроложко моделиране на речния отток и на специлизиран софтуер, какъвто е MIKE HYDRO Basin.

During his many years of scientific and teaching activities, Professor Angel Velchev
has established himself as one of the prominent scientists and university professors who have left a wide mark in the geographical science. He began his career in 1970 at the Sofia University branch in Shumen, and in 1972 was appointed as a research associate at the Faculty of Geology and Geography of Sofia University. Professor Angel Velchev organized the construction of a stationary base in the town of Zemen, and developed a program for long-term landscape research and conducting teaching practices for students from various educational institutions, which is still used today. In 1980 Angel Velchev defended his doctoral thesis, in 1984 he was elected as an associate professor, and in 1995 – as a professor. Angel Velchev took specializations in Moscow and France. His scientific and teaching activity is in the field of Physical Geography, while his Scientific research is presented in over 200 publications, including several monographs. Professor Angel Velchev is an honorary member of the Bulgarian Geographical Society. For his many years of teaching and scientific activity, he was awarded the Honorary Badge of Sofia University „St. Kliment Ohridski“ – a blue ribbon.

This material is dedicated to the 100th anniversary of the birth of Prof. Zdravko Borisov – a prominent Bulgarian geographer, a long-time lecturer at the Faculty of Geology and Geography of Sofia University “St. Kl. Ohridski”, where he spent his entire working and creative life. The stages of his scientific growth from 1952 on are presented in the paper, when he was appointed as an assistant professor at the Department of “General Economic Geography”, and subsequently, as a research associate. Prof. Borisov was elected as a candidate of the geographical sciences in 1962, associate professor in 1966, Head of the Department of “Geography of Population and Settlements” in 1975. For 15 years, Zdravko Borisov was Deputy Dean of the Faculty of Geology and Geography, and was elected as a professor in 1985. Professor Zdravko Borisov is the author of numerous scientific works – books and articles – in various scientific journals. For his scientific and teaching activities, he received numerous awards and distinctions.