Статията анализира външните миграционни движения на ромската общност в България в периода преди и след приемането на България в Европейския съюз, като се обръща внимание на основните фактори и причини за засилената емиграция през последните години.

Статията анализира заетостта и безработицата сред ромското население в градовете в страната, като се базира на официални статистически данни и резултати от национално социологическо проучване сред ромската общност, извършено през м. ноември 2024 г.

В статията се изследва социалната сегрегация на ромските гетоизирани структури в малките градове на България, като се акцентира върху механизмите, които поддържат пространственото и социалното разделение. Въз основа на извършените статистически анализи и факторен подход са идентифицирани три основни модела на социална сегрегация: силно сегрегирани общности, частично сегрегирани общности и маргинализирани, но институционално свързани общности.

Статията разглежда ромските гетоизирани квартали в България като преходни пространства между изолация и участие в градския живот. Въз основа на емпирични данни се проследяват модели на мобилност, социални връзки и достъп до здравни услуги. Резултатите показват двойствен характер на тези територии – едновременно социално отворени и структурно маргинализирани. Подчертава се необходимостта от интегрирани, локално съобразени политики.

Bulgaria is a country of a relatively significant share of Roma – although the oficial data states that the Roma represent around 3-4 % of the total population, the so-called expert assessment provides that the actual share of this community could be around 12-13 % of the total population, making it the largest minority ethnic group in the country. The study of the Roma requires multifaceted approach, employing various research methods in from sociology, ethnology, cultural and ethnic studies, demography, and geography. The current paper reveals the differences between the Roma neighbourhoods in Bulgarian urban settlements (cities/towns) in terms of access to kindergartens and primary schools, as part of the overall spatial segregation of such ghettoized urban structures (GUS). Access to primary education facilities is considered crucial for the integration of the Roma population, preceding its integration at higher levels such as the labour market. The walking distance of 600 m to a primary school and kindergarten has been used for the generation of isolines, using the ORC tool in QGIS. Based on the share of each studied Roma neighbourhood falling within that distance, 3 types of access has been established – good, partial, and poor. The study shows that some 55 % of the Roma neighbourhoods in Bulgarian cities/towns have poor access to primary schools and kindergartens, while in some 14 % of the cases full access is observed. Regarding the correlation between city size and access to primary educational facilities (PEF), it has been established that cities of population higher than 50 000 residents provide a better access to PEF than small towns. Some local communities’ feedback regarding the education of the Roma children has also been presented in the paper.

Настоящата публикация разглежда гетото като място на системно отнемане – от пространство, глас и права – но и като територия на възможна субективност, съпротива и творческа експлозия. Интердисциплинарната структура на публикацията, в която се преплитат ключови концепти от философските дискурси на Агамбен, Фуко, Дельоз и Гатари, Бодриар, Фанон и Мбембе, конструира алтернативен и критически прочит на феномена гето, което е възможност за радикално преосмисляне и деконструиране (по Дерида) на идеите за самото гето.