Георги Алексиев, Маринела Агаларева – ПАЛЕОГЕОГРАФСКИ РЕКОНСТРУКЦИИ В ОБСЕГА НА ХАЙРЕДИНСКОТО УКРЕПИТЕЛНО СЪОРЪЖЕНИЕ

https://doi.org/10.35101/prg-2021.2.1

В настоящата статията се прилага интегрирана методология от методи и подходи: тахиметрично и геомагнитно заснемане, томографски напречни профили и прокарване на археологически сондажи или шурфове, напречно на Хайрединския укрепителен вал.
Тяхното структурно-геоморфоложко закартиране и опробване на геоложките разрези за седиментен анализ има за главна цел да се установи наличие или отсъствие на вкопани структури – културен слой в основата или в насипа на вала. На базата на структурно-геоморфоложкта информация от теренни наблюдения и седиментен анализ да се извършат палеогеографски реконструкции за региона на вала.

Ключови думи: Хайрединско укрепително съоръжение, структурно-геоморфоложки и палеогеографски реконсрукции, геофизчни изследвания

Пламена Райкова – ВРЕМЕВО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЕИЗМИЧНИ ПОРЕДИЦИ ПРЕДИ И СЛЕД ЗЕМЕТРЕСЕНИЕТО ОТ 2020 Г. В РАЙОНА НА ГРАД ПЛОВДИВ

https://doi.org/10.35101/prg-2021.2.2

Земетресението е уникално природно явление, определящо се от голям брой фактори, които не могат да бъдат непосредствено наблюдавани и трудно се контролират. За сеизмичнo застрашените области (каквато е територията на България) земетресенията са неделима част от природните процеси. Земетресенията са неравномерно разпределени в пространството и времето. Изследването на времевото им разпределение е съществено за опознаване на сеизмогенния процес. В сеизмологичния анализ Поасоновият процес се използва за описание разпределението на земетресенията във времето. С него добре се описват сеизмологичните данни, но основният му недостатък като модел на сеизмичния процес е, че не отчита възможността земетресенията да се генерират в групи. Групите от земетресения се разглеждат като съществен неслучаен елемент на сеизмичността. Изявени и разпознаваеми клъстери от земетресения са фор-афтършоковите поредици и сеизмичните роеве. Форшоковите събития са група земетресения, предхождащи по-силното главно събитие. Ако този клъстер може да бъде разпознат, преди да се реализира главното земетресение, то тази група би се превърнала в полезен инструмент за прогнозиране на силни земетресения. Афтършоковите поредици са тези групи от земетресения, които се реализират непосредствено след главното събитие и постепенно затихват и отслабват по сила във времето. Една от феноменални е характеристики на афтършоковия процес е затихването му във времето по обратен степенен закон (модифицирана формула на Omori), докато повечето от физичните процеси затихват експоненциално във времето.
В настоящото изследване е анализирано времевото разпределение на фор-афтършоковата активност преди и след земетресението от 01 май 2020 г. с магнитуд по сеизмичен момент MW4.5, реализирано в района на град Пловдив, сеизмогенна зона Марица. За оценка на времевото разпределение на събитията от афтършоковата поредицата от 2020 г. е приложена модифицираната формула на Omori. Сравнени са различни модели за разпределение на афтършоковата активност във времето чрез информационния критерий на Akaike. Основен източник на информация за разгледания сеизмичен клъстер са данни от Националната оперативна телеметрична система за сеизмологична информация (НОТССИ). При времевото разпределение на форшоковата активност се открояват две седмици с активност, след което активността намалява и се наблюдава сеизмично затишие преди реализацията на главното земетресение. От честотно разпределение на афтършоковите събития може да се каже, че в първо приближение затихването на афтършоковата активност се описва добре с модифицираната формула на Omori. При честотно-линеаризирано разпределение на афтършоковите събития се наблюдава преминаване от афтършокова активност към фонова сеизмичност около 62 ден след главното събитие. Моделът в най-добро съответствие с наблюденията е моделът с две вторични серии, без магнитуден праг. Получените оценки на параметъра p са над 0.9, което е характерно за районите на Южна България, където афтършоковият процес затихва значително по-бързо.

Ключови думи: форшок, афтършок, времево разпределение, град Пловдив

Вилиян Кръстев – ГЕОПОЛИТИЧЕСКИЯТ ОБРАЗ НА БЪЛГАРИЯ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРЕДСТАВИТЕ ЗА ПРОСТРАНСТВЕНАТА Ѝ ИДЕНТИЧНОСТ

https://doi.org/10.35101/prg-2021.2.3

Изследването е посветено на тематика, подвластна на концептуалните особености на критичната геополитика, в основата на която стоят представите за пространството. Проблемът, на който е посветена статията, засяга идентифициране на геополитическия
образ на България като резултат от взаимодействието ѝ с външния свят. За постигане на целта е обхванато геополитическото виждане за нейното пространството в постструктуралистично измерение през призмата на представите за пространствена идентичност.
Методологията се базира върху феноменологичния подход посредством дискурс–анализ въз основа на репрезентация на пространствената действителност и интерпретация на нейните представи. Последователно разгледани са основните сегменти на съпричастност, изразяващи пространствената идентичност на България: прабългарският етногенетичен корен; православната култура; славянската етническа и лингвистична принадлежност; балканската и европейската идентичност. Специално внимание е отделено на образа, който България формира чрез геополитическото си положение. Посредством анализ на неговите предимства и недостатъци са разкрити важни стереотипи, изграждащи менталната карта на страната в международен план. Въз основа на произтичащите от геополитическия образ на България проблеми е предложен стратегически подход за издигане на политическия й имидж и статут, който да намери пряко отражение върху отстояване на националния интерес.

Ключови думи: критична геополитика, геополитически образ, пространствена
идентичност, стереотипи, България

Стела Стефанова – ТУРИСТИЧЕСКИ РАЙОН РИЛА-ПИРИН – ВЪЗМОЖНОСТ ЗА РАЗВИТИЕ НА КУЛТУРЕН ТУРИЗЪМ, ОСНОВАН НА НЕДВИЖИМО РИМСКО АРХЕОЛОГИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО

https://doi.org/10.35101/prg-2021.2.4

В статията е анализирано недвижимото римско археологически наследство в туристически район Рила-Пирин като ресурс за туризъм; съвременно състояние на археологическите ценности като обекти за туризъм и териториално разположение и достъпност на археологическите ценности. Въз основа на анализа са предложени възможности за развитие на културен туризъм на основата на недвижимото римско археологическо наследство.

Ключови думи: недвижимо римско археологическо наследство, туристически район Рила- Пирин, културен туризъм

Мариан Върбанов, Иванка Ботева – ЗА ДОЦ. Д-Р МАРИНА ЙОРДАНОВА – С МНОГО ТЪГА

https://doi.org/10.35101/prg-2021.2.5

Всяка наука се развива от хора, отдадени на нея, тръгнали по нелекия път на научното изследване, посветили голяма част от себе си на каузата да бъдат учени. И те се превръщат в брънка от цялата верига, с която е скрепено развитието, настоящето и бъдещето на тази наука.