Петър Ножаров – ВРЕМЕВИ И ПРОСТРАНСТВЕНИ ТЕНДЕНЦИИ ПРИ ПАРНИКОВИТЕ ГАЗОВЕ И АЕРОЗОЛИТЕ В АТМОСФЕРАТА НАД БЪЛГАРИЯ

В статията се разглеждат пространственото разпределение и времевите тенденции в някои парникови газове и аерозолите в атмосферата над Бълга- рия за периода 09.2002 – 12.2015 г. Изследваните парникови газове са водната пара (специфична влажност), въглеродният диоксид и метанът. Вътрешногодишният и междугодишният ход на специфичната влажност се определят от съответния ход на температурата на въздуха в права пропорция. Пространственото разпределение на количеството водна пара в атмосферата се определя от три фактора – атмосферната циркулация, релефа и наличието на големи водни тела. Вътрешногодишният ход, както и пространственото разпределение на СО2 и CH4, се обуславят основно от жизнения цикъл на растенията и светлинните и температурно-влажностни условия. Оптичната дебелина на аерозолите над България зависи от естествени (вертикални движения в атмосферата, нали- чието или липсата на снежна покривка) и от антропогенни (транспорт, селско стопанство) фактори.

Ключови думи: парникови газове, аерозоли, България, трендове, пространствено разпределение

Илия Трифонов – СТАТИСТИЧЕСКО МОДЕЛИРАНЕ И ПРОГНОЗИРАНЕ НА ВАЛЕЖИТЕ НА ПРИМЕРА НА ТРИ ПРЕДСТАВИТЕЛНИ
МЕТЕОРОЛОГИЧНИ СТАНЦИИ

В настоящото изследване е извършено статистическо моделиране на валежите в три станции, разположени на Черноморското крайбрежие. Използвани са данни от станциите Констанца, Варна и Бургас. Статистическото моделиране е базирано на множествена линейна регресия. За конструирането на статистическите модели са използвани данни за климатични елементи, моделира- ни от 43 глобални климатични модела, в съответствие с историческия период на изследване (1950-2005 г.) и периода 2006-2099 г. Изготвените прогнози на валежите са за три бъдещи периода: 2006-2036 г.; 2037-2067 г. и 2068-2099 г. Сценариите, на които са базирани прогнозите, са RCP2.6, RCP4.5, RCP6.0 и RCP8.5 (IPCC Fifth Assessment Report). Прогнозите, базирани на сценариите, показват, че средните месечни суми на валежите ще се повишават и в трите станции през месеците януари, септември и октомври. Устойчиво понижение на валежите се очаква през месеците април, юни и ноември. Средногодишните валежи, съобразно сценарий RCP2.6, се очаква слабо да се понижат до средата на XXI в., след което слабо да се повишат в края на XXI в. Слабо понижение на изследвания климатичен елемент се очаква, съобразно сценарий RCP4.5, с около 8% (Констанца) и 7% (Бургас) в края на века спрямо периода 2006-2015 г. Устойчиво понижение на средногодишните суми на валежите се очаква спо- ред сценариите RCP6.0 и RCP8.5 с до 13-25% към края на века спрямо периода 2006-2015 г.

Ключови думи: статистическо моделиране, глобални климатични модели, прогно- зи, Българско Черноморско крайбрежие

Георги Алексиев, Маринела Агаларева, Георги Желев – ГЕОДИНАМИЧЕН МОДЕЛ НА КВАТЕРНЕРНИ ТЕКТОНСКИ ПРОЦЕСИ В СОФИЙСКАТА СЕИЗМОТЕКТОНСКА ЗОНА

На основата на задълбочен структурно-геоморфоложки анализ върху симетрията на надлъжната и напречната диференциация на геоморфоложкото пространство, генетичната типизация на разседните структури и литолого-стратиграфските и фациалните особености се цели да се разкрие сеизмотектонският модел на преки и косвени пространствени и динамични връзки между размаха на кватернерните, особено холоценските тектонски деформации и съвременната напрегнатост на земната кора, от една страна, и сеизмологичния потенциал и опасност, от друга.

Ключови думи: Софийска сеизмотектонска зона, кватернерни трансформации, тектоника

Яна Заплеталова, Диляна Стефанова, Антонин Вайсхар, Петър Стефанов, Петър Дворак, Емилия Черкезова – СОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ НА ЕКОЛОГИЧНО ЧУВСТВИТЕЛНИ СЕЛСКИ РАЙОНИ: НА ПРИМЕРА НА МОРАВСКИ КАРСТ (ЧЕШКА РЕПУБЛИКА) И ДЕВЕТАШКО ПЛАТО (БЪЛГАРИЯ)

Целта на изследването е да се направи сравнителен анализ на две типични карстови територии. Общи проблеми и на двете разглеждани те ритории са: липсата на или само частично изградена канализация в населените места и проникване на непречистените отпадъчни води в подземните карстови системи, инфилтрацията на торове и пестициди в подземните кухини и системи по време на проливни дъждове, отмиване на повърхностния слой на почвата през подземните карстови системи. Основната разлика e в тяхното географско положение. Моравският карст се намира в непосредствена близост до областния център Бърно и отчасти е подложен на субурбанизация, а Деветашкото плато включва населени места, които в голяма степен са периферни за общинските центрове, и се отличава с трайна тенденция на обезлюдяване. От това следва, че Моравският карст е под натиск на урбанизация и туризъм, които се конкурират с опазването на ландшафтите. От друга страна, селищата на Деветашкото плато не са икономически и социално устойчиви. Тези обстоятелства предполагат различни подходи по отношение на тяхното управление. И в двата случая на териториите трябва да се гарантира устойчивост и то в трите направления: екологично, социално и икономическо.

Ключови думи: социално развитие, чувствителни селски райони, Деветашко плато, България, Моравски карс, Чешка република

Кристина Гърциянова – ОЦЕНКА НА ЗЕМНОТО ПОКРИТИЕ И ЗЕМЕПОЛЗВАНЕТО В БАСЕЙНА НА Р. ОСЪМ С ИЗПОЛЗВАНЕ НА ГЕОГРАФСКИ ИНФОРМАЦИОННИ СИСТЕМИ

В статията се прави оценка на състоянието на земното покритие и земе- ползването във водосборния басейн на р. Осъм, което е пряко отражение на разнородните и динамични съчетания от природни и антропогенни фактори. Във връзка с това е направен статистически анализ на данните от дистанционни из- следвания за земното покритие и земеползването през 2012 г. Чрез географски информационни системи (ГИС) са анализирани пространственото разпределение и количествените характеристики на класовете земно покритие и земеползване както за целия водосборен басейн, така и за избрани общини, разгледани като представителни административно-териториални единици.

Ключови думи: земно покритие, земеползване, дистанционни изследвания, ГИС, р. Осъм

Надежда Илиева, Красимир Асенов – ФАКТОРИ, ОКАЗВАЩИ ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ПРОЦЕСИТЕ НА ПРОСТРАНСТВЕНА СЕГРЕГАЦИЯ (НА ПРИМЕРА НА АРМАН МАХАЛА, ГР. ПЛОВДИВ)(първа част)

В тази, първа част от една по-обширна публикация, е направен преглед на литературата и са разгледани различни теории, концепции и гледни точки най-вече на европейски и американски учени, отнасящи се до факторите, влияещи върху формирането на различни модели на пространствена сегрегация, като по този начин се осигурява теоретичната основа на изследването; съставена е методика на изследване на факторите, оказващи влияние върху процесите на пространствена сегрегация, както и методите и подходите за събиране на необходимата информация; направена е характеристика на географското положение на ромската Арман махала в гр. Пловдив и влиянието на някои природногеографски фактори за нейното формиране и развитие.

Във втората част от публикацията е предвидено да се изяснят, степенуват и анализират демографските, социално-икономическите, психологическите, политическите, институционалните фактори, влияещи върху формирането и пространственото развитие на ромската Арман махала в гр. Пловдив.

Ключови думи: пространствена сегрегация, ромска етническа група, фактори, влиящи върху процесите на пространствена сегрегация, Арман махала – гр. Пловдив

Петру Бундук, Татяна Бундук, Вадим Кужба – РАЗГЛЕЖДАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНАТА МИГРАЦИЯ НА НАСЕЛЕНИЕ ОТ ОКРЪГ БОТОШАНИ (МОЛДОВА) В МАДРИД (ИСПАНИЯ)

Целта на тази статия е да се анализира на миграцията на население от ок- ръг Ботошани към Мадрид след 1990 г. и предизвиканите от нея демографски промени на ниво окръг. В резултат на миграцията днес се наблюдава започващ процес на застаряване на населението в източната част на страната. Намаляването на броя на сключените бракове и ниската раждаемост води до лек спад на броя на населението. От друга страна, трябва да се спомене, че без тази международна миграция окръг Ботошани неизбежно ще се сблъска с икономическа и социална криза.

Ключови думи: международна миграция, временна миграция, Мадрид, работна сила, окръг Ботошани.

Кирил Калоянов – ВЕЛОСИПЕДНИТЕ ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТИ – ИНСТРУМЕНТ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ И ТРАНСНАЦИОНАЛНО СЪТРУДНИЧЕСТВО В СТРАНИТЕ ОТ ДОЛНОТО ПОРЕЧИЕ НА Р. ДУНАВ

Нарастващата популярност на велосипедния туризъм се дължи на възмож- ността за пътуване на дълги разстояния с минимален въглероден отпечатък върху околната среда. Велосипедните маршрути свръзват различни дестинации и в зависимост от протежението им биват регионални, национални и международни. Всеки маршрут може да има определена тематика в зависимост от териториите, през които преминава. Дунавският велосипеден маршрут е част от трансевропейска мрежа от маршрути (ЕвроВело), който представлява успешен туристически продукт във Франция, Германия и Австрия.

Европейският съюз припознава развитието на велосипедния туризъм като инструмент с потенциал за принос към устойчивия туризъм, който се нуждае от целенасочено сътрудничество между всички заинтересовани страни. Ня- колко международни проекта са изпълнени с финансиране от ЕС в страните от средното и долното поречие на р. Дунав. Настоящата статия представя преглед на потенциала на велосипедния туризъм и нивото на неговото развитие в Унгария, Хърватия, Сърбия, България и Румъния с фокус върху Дунавския велосипеден маршрут. Използван е сравнителен анализ, който да установи приликите и разликите в развитието на велосипедния туризъм в посочените страни. Набелязани са основните предимства и недостатъци на развитието в условията на различните държави. В заключението е предложено обобщение на развитието и препоръки към бъдещи изследователски и инвестиционни инициативи.

Ключови думи: велосипедни маршрути, устойчива мобилност, велосипеден туризъм, регионално развитие, международно сътрудничество

Десислава Хинева – БЪЛГАРСКОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО ОТНОСНО РЕКЛАМАЦИИТЕ В ТУРИЗМА – НАСОКИ ЗА АКТУАЛИЗИРАНЕ

Ефективното разрешаване на рекламациите в туризма има позитивен ефект под формата на създаване на клиентска лоялност и генериране на финансови постъпления за туристическия бизнес. От друга страна, туристическите рекламации могат да бъдат важен източник на информация за регулаторните органи по отношение състоянието на туризма и ключовите области, които се нуждаят от подобрение. Редовното събиране и анализ на информа- цията относно постъпилите рекламации е полезна практика за идентифицирането на проблемите и възможните решения от гледна точка на прилагането на законодателството в туризма. Както може да се предполага, управлението на рекламациите в туристическия бизнес трябва да се извършва в съответствие със законодателната рамка в България и с тази в Европейския съюз.

Променящата се среда, в която туристическият бизнес се налага да оперира, обуславя необходимостта от обновяване на туристическото законодателство, особено в частта, отнасяща се до защита правата на потребителите. Тези промени са необходими и поради откриването на някои несъответствия в българското законодателство, които са в ущърб на пътуващите. Целта на тази статия е да се подчертае необходимостта от актуализиране в настоящата законодателна рамка в туризма. Това ще се постигне посредством изтъкване на най-често срещаните типове туристически рекламации в България; проследяване на процедурите по разрешаване на рекламациите; разкриване на някои ограничения, засягащи съществено правата на потребителите; разглеждане на предстоящото хармонизиране с новоприетите промени в Европейското туристическо законодателство и очертаване на някои ключови принципи, които могат да послужат като основа за по-ефективна законодателна процедура по отношение на рекламациите в туризма.

Ключови думи: туристическо законодателство, ограничения, актуализиране, раз- решаване на рекламации, ключови принципи

Иванка Ботева – 80 ГОДИНИ ОТ ПРОВЕЖДАНЕТО НА ІV КОНГРЕС НА СЛАВЯНСКИТЕ ГЕОГРАФИ И ЕТНОГРАФИ – СОФИЯ – 1936 г.

Тази година се навършват 80 години от провеждането на ІV конгрес на славянските географи и етнографи, състоял се на 16-29 август 1936 г. в София. Както е отбелязано в специална публикация със заглавие „Най-голям международен научен конгрес, какъвто не е виждала София“, поместена във вестник „Зора“, бр. 5110 през 1936 г.