Надежда Илиева – Социално-икономически аспекти в развитието на външните за ЕС сухоземни гранични територии на България – проблеми и перспективи

Обект на изследване в настоящата публикация са сухоземните територии на България, които са външните гранични територии на ЕС. Поради особеностите в социално-икономическата им ситуация и възможностите за тяхното бъдещо развитие, обусловени от сходство в характера на тяхното географско положение, те се разглеждат заедно. Основна цел на изследването е да се анализират социално-икономическите аспекти в развитието на външните за ЕС сухоземни гранични територии на България и да се очертаят проблемите и перспективите в тяхното развитие.

Ключови думи: външните за ЕС сухоземни гранични територии на България, демографски процеси, социално-икономическо развитие, проблеми и перспективи

Вилиян Кръстев – Относно новото туристическо райониране на България: критични съображения

В статията е извършен обстоятелствен критичен разбор на новото туристическо райониране на България, което поставя под въпрос рационалното му приложение съгласно Закона за туризма (ДВ, бр. 30, 2013). Подложени на критичен анализ са както подходът и признаците, съгласно които е извършено районирането, така и основните елементи, характеризиращи обособените туристически райони: брой, обхват, граници, название и специализация. Съобразно посочените грешки и неточности са предложени някои конструктивни насоки за подобрение на заложената туристикорайонна схема.

Ключови думи: туристическо райониране, България, регионален маркетинг, турис- тическа специализация

Петър Ножаров – Съвременни тенденции в режима и разпределението на облачността и слънчевото греене в България

В статията се разглеждат промените в облачността и слънчевото греене над България, настъпили през последните 30 години. Наблюдават се определени различия, които се дължат както на антропогенния фактор, така и на начина на измерване. Установена е основната причина за наблюдаваното през последните години увеличение на продължителността на слънчевото греене.

Ключови думи: облачност, слънчево греене, трендове, връзки, България

Мила Чиликова – Любомирова – Мониторинг на екологичния речен отток в условия на климатични изменения, засушаване и воден недостиг

В условията на климатични изменения, засушаване или воден недостиг естественото функциониране на речните и свързаните с тях сухоземни екосистеми е изправено пред редица предизвикателства, като за най-значимо може да се приеме осигуряването на подходяща среда за развитие. Според действащото в страната ни законодателство и възприети практики за целта се определя минимално допустим отток в реките, дефиниран като екологичен отток. За изяснява- не на проблемите, свързани с обезпечаването му, в настоящия материал накратко са представени основните изисквания по отношение на неговото определяне и контрол, като е представена и авторска методична рамка, обединяваща двата въпроса, с отчитане на засиления натиск вследствие на климатичните изменения, засушаването и водния недостиг. Предложенията са практически реализируеми, като в подкрепа е предложена методична рамка за тяхното осъществяване с помощта на система за мониторинг на екологичния речен отток.

Ключови думи: екологичен отток, речни екосистеми, системи за мониторинг на екологичния отток, засушаване, воден недостиг

Мариан Върбанов, Кристина Гърциянова, Гергана Методиева – Антропогенно въздействие върху качеството на речните води в западната част на Пазарджишко-Пловдивското поле

В статията се прави анализ и оценка на съвременните изменения в качест- вото на речните води в западната част на Пазарджишко-Пловдивското поле. Изследвани са водите на реките Тополница и Луда Яна, които изпитват значително антропогенно въздействие с разнообразен произход и характер. Определени са основните източници на замърсяване, емитираните вещества и пространстве- но-времевите особености на изменение на качеството на водите.

Ключови думи: антропогенно влияние, повърхностни води, речни води, качество на водите, замърсители, Пазарджишко-Пловдивско поле

Велимира Стоянова – Методът DRESPI. Показатели, характеризиращи хидрогеоложките условия на залягане на грунтовите води в заливната тераса на р. Огоста между с. Мартиново и яз. „Огоста“

В статията се разглеждат показателите, характеризиращи хидрогеоложките условия на залягане на подземните (грунтови) води в заливната тераса на р. Огоста между с. Мартиново и яз. „Огоста“. Представените показатели са част от модифицирания от нас индекс метод DRASTIC, наречен DRESPI, за оценка на специфичната уязвимост от замърсяване с арсен на подземните води в заливни речни тераси.

Ключови думи: дълбочина до подземните води, подхранване на подземните води, механичен състав на почвата, въздействие на мощността (дебелината) на почвената покривка

Джинминг Са, Чуняо Йе, Сяомей Ли – География на информацията и географски ландшафт на информацията

Понастоящем съществува все по-голяма необходимост географските изследвания да бъдат тясно обвързани със съвременното информационно общество и да се постигне тяхната по-голяма практическа насоченост и при- ложение. Информацията има различни аспекти, като регионално разпределение, многократно използване, изграждане на мрежи и др., които могат не само да определят икономическото развитие на даден регион, но и да бъдат иновативно средство, доминиращо при създаването на нови политически и икономически модели. Така например, социалните мрежи могат да оказват влияние върху политическите промени, финансовите мрежи могат да въздействат върху икономическите структури и т.н. Тези примери придават особено значение на географските характеристики на информацията. Въз основа на това географските изследвания на информацията придобиват важна практическа стойност. В представеното изследване се дискутират географските характеристики (географията) на информацията и географският ландшафт на информацията, като фокусът е насочен към четири основни аспекта: 1) идеята за пространство – време, 2) взаимоотношенията в мрежа, 3) работата с големи обеми данни и 4) идеята за две пространства (реално и виртуално). География на информацията е нова мултидисциплинарна област на социалната география, насочена към из- следване на цифровата информация като регионален ресурс, взаимоотношенията между мрежите, новите социално-икономически особености на районите във връзка с информацията и пространствено-времевите характеристики на социалните и икономическите мрежи. Основен елемент на тази нова област е географският ландшафт на информацията, който обединява конвенционалния ландшафт със системите от социални мрежи и информационните системи и така придобива по-задълбочено социално, културно и икономическо съдържание. В статията се разглежда водещата роля на взаимоотношенията в мрежа по отношение на пространството и времето. Изтъква се, че наборите от данни обединяват реалното географско пространство и виртуалното пространство чрез овърлей и картографиране и по този начин се създава нова информация за географските характеристики и ландшафта. Дискутираните въпроси могат да допринесат както за обогатяване на географските познания, така и за разработ- ването на съвременни географски, социални и икономически приложения.

Ключови думи: география на информацията, географски ландшафт на информацията, взаимоотношения в мрежа, големи обеми данни

Сутенг Зао, Джинминг Са, Сяомей Ли, Румяна Вацева – Анализ на сателитни изображения с висока резолюция с приложение на алгоритъм на класификационните и регресионни дървета

Спектралните характеристики, формата и текстурата на обектите, които се наблюдават в сателитните изображения с висока резолюция, могат да бъдат извлечени чрез обектно-ориентирана класификация. За да се получи набор от характеристики с възможния минимален брой, като при това не трябва да се намалява точността на класификацията, е необходимо основният набор от характеристики на обектите да бъде оптимизиран. В настоящото изследване, като се сравнява точността на два метода за избор на характеристики: 1) Sequential Backward Search и 2) Max-relevance and Min-redundancy, са формулирани правилата за класификация на сателитно изображение с висока резолюция чрез приложение на алгоритъма на класификационните и регресионни дървета (Classification and Regression Trees – CART) с оптимален набор от характеристики на обектите. Получените резултати от класификацията на сателитно изобра- жение WorldView 2 показват, че методът Sequential Backward Search е подходящ за разпознаване на обектите на земното покритие и земеползването в изследвания район в Китай. Използването на оптимизиран набор характеристики на обектите за изграждането на CART модел е ефективен начин да се поддържа точността на класификацията и да се подобри ефективността на обработката на изображения.

Ключови думи: Дистанционни изследвания, изображения с висока резолюция, избор на характеристики, алгоритъм на класификационните и регресионни дървета, обектно-ориентирана класификация

Петър Димитров – Изчисляване на показатели за разнообразието в размерите на дърветата в иглолистни гори на базата на спектрална и текстурна информация от спътникови изображения

Степента на разнообразие по отношение на размерите на дърветата е важен показател за структурата на горските съобщества. Това изследване цели да оцени връзката между спектралната и текстурната информация, съдържаща се в изображения от спътниците SPOT 5 и QuickBird, от една страна, и разнообразието в размерите на дърветата (диаметър и височина), от друга. На базата на измервания на височината и диаметъра на дърветата в тестови площадки в район с иглолистни гори са изчислени четири показателя: индекс на разнообразието на Shannon, обхват, разнообразие и коефициент на вариация (CV). От данните от SPOT 5, включващи четирите спектрални канала и шест вегетационни индекса, най-висока корелация с изследваните показатели имат данните от близкия инфрачервен канал. При всички показатели, с изключение на CV, корелацията е значима (максимални стойности между –0,74 и –0,85). Данните от QuickBird – спектрални канали и вегетационни индекси – не показ- ват по-добра корелация с показателите за разнообразие в сравнение със SPOT 5. От тестваните текстурни параметри, изчислени на базата на изображението от QuickBird, най-силно корелирани с показателите за разнообразие на разме- рите на дърветата са Homogeneity и Dissimilarity (r=0.42 ÷ –0.67). Съставени са множествени линейни регресионни уравнения за изчисляване на показателите обхват на степените на дебелина и обхват на класовете по височина (съответно Adj. R2=0,86 и 0,81). Изчислената чрез кръстосана валидация грешка на регресионните модели за двата показателя е съответно 25 % и 21 %.

Ключови думи: структура на гората, спътникови спектрални данни, SPOT 5, QuickBird, Рила

Емилия Черкезова – Морфометричен анализ на релефа на Южна Централна и Югоизточна България

Настоящата статия представя резултатите от цифров морфометричен анализ на релефа на Централна и Югоизточна България, използвайки цифрови модели на релефа с пространствена резолюция 50×50 m и 25×25 m. Получените резултати показват, че морфометричните променливи наклон на склон, индекс за грапавост на релефа, относителна височина спрямо локален ерозионен базис, теоретичен топографски индекс на овлажнение (SAGA wetness index) и топографски класификационен индекс за заравнени райони (TCI_low) позволяват описание на морфометричната и морфографската структура в регионална скала. Направеният морфометричен анализ на района на Сакар планина и околностите дава възможност за изчисление на релевантни морфометрични показатели и морфографски единици за избрани археологически обекти. Получените резултати ще послужат за оценка на тези археологически обекти и като основа за създаване на палеоекологични сценарии.

Ключови думи: цифров модел на релефа (ЦМР), локални и комплексни морфометрични променливи и параметри, морфометрична структура, геоморфоложки единици

Желко Белач, Радмила Йованович, Александра Терзич – Съборът на Кадибогаз в Стара планина (Балкан) – модел на трансгранично сътрудничество

От м. юли 2001 г. на границата между Сърбия и България, по- точно между старопланинските селища Ново корито (Сърбия) и Салаш (България), се провежда събор, наречен Събора на Карабогаз. Събитието е организирано от общините Княжевац (Сърбия) и Белоградчик (България) с обща цел – официално откриване на граничния пункт там. Съборът, който има характер на икономическо и етнографско събитие, представляват модел на съвместна туристическа оферта на Сърбия и България в тази част на Стара планина, която е обявена за международен природен парк и има потенциал да се превърне във важна туристическа дестинация в Югоизточна Европа. Идеята е подобряване на икономиките в тези две общини, смятани за най-бедните в региона. В до- пълнение към официалните срещи на представителите на общините, се организират културни и развлекателни събития, както спортни, така и кулинарни състезания от българската и сръбската кухня и др.

Ключови думи: туризъм, трансгранично сътрудничество, събития, Стара планина (Балкан), събор, Кадибоаз, Сърбия, България

Георги Алексиев – Нова книга

През май 2015 г. Националният институт по геофизика, геодезия и география при Българската академия на науките (НИГГГ – БАН) издаде монографията на Румяна Вацева „Динамика на урбанизираните територии на Черноморската крайбрежна зона в България за периода 1977–2011 г. по данни от дистанционни изследвания“, 336 с., ISBN 978-954-9649-10-9.

Иван Думиника – Атлас на автономната териториална единица Гагаузия (Гагауз Ери)

През 2014 г. в Република Молдова е издаден Атлас на автономната териториална единица Гагаузия, разположена в южната част на Молдова. Географ ски Гагаузия се намира в Буджакската степ, която е била част от историко-географската област Бесарабия. След Руско-Турската война 1806–1812 г. тази област е включена в състава на Руската империя. За усвояване на пустинните степи на Буджака царското правителсво започва да привлича трудолюбиво за- падноевропейско (немци и швейцарци) и балканско население (българи, сърби, гърци, албанци). Най-многобройните от тях са българите, които по това време са под османско владичество.

Димитър Желев – Първият географски фестивал в България

На 25 и 26 април 2015 г. в гр. Ямбол се проведе Първият географски фестивал в България. Той се реализира благодарение на съвместните усилия и спонсорство на Български географски портал – Географ БГ, Клуб „Млад географ“ – Ямбол, Издателство „Булвест 2000“, Българско географско дружество, National Geographic – България, ШУ „Еп. Константин Преславски“, Научно-технически съюз – Ямбол, АПГР – клон Ямбол, общините Ямбол и Тунджа и МГ „Атанас Радев“ – Ямбол.

Иванка Ботева – Заслужено признание на български географ в чуждестранен университет

Географията е наука, която е представлявала интерес за много хора от дълбока древност. Независимо от създалото се в последно време впечатление, че тя вече има „изчерпан“ предмет на изследване, че вече няма „бели полета“ на географските карти, невероятните темпове на съвременното световно ико номическо развитие и промените на политическата карта на света, новите измерения на някои процеси и явления откриват и нови полета за научно изследване и са предизвикателство и пред учените географи. Понастоящем в България средствата, предназначени за научноизследователска дейност, са твърде оскъдни, но те не са пречка за желанието и усилията, които полагат учените географи да развиват своите научни дейности. Един от тях е професор, доктор на географските науки Маргарита Илиева.

Румен Пенин – В името на науката и образованието. По повод 80-годишния юбилей на проф. д-р Ангел Велчев

Тази година се навършват 80 години от рождението на един от водещите географи в България – проф. д-р Ангел Велчев. Десетки години той преподава на студентите от специалност География в Геолого-географския факултет на Софийския университет, в Шуменския и Великотърновския университет. Голяма част от физикогеографите у нас са минали през неговата школа. Проф. Велчев е човек, който винаги е готов да помогне със знанията, практиката и опита си, натрупани през годините. И за тези, които го познават, той е преподавателят, добрият колега, приятел и познат, който ще отдели време и ще отговори на въпросите ви и ще ви насочи към решаване на евентуален проблем, ще даде полезен съвет.

Георги Алексиев – Eдин живот, всецяло отдаден на географските науки. Проф. дгн Хернани Борисов Спиридонов на 80 години

На 28 юли 2015 г. се навършиха 80 години от рождението на проф. дгн Хернани Борисов Спиридонов – виден наш геоморфолог, геотектоник и специалист по дистанционни методи на изследване на планетата Земя. По този повод е необходимо не само да изразим нашата почит и уважение към юбиляра, но и към неговите приноси за развитието на географските науки, неговата учебно-преподавателска дейност и подготовка на млади научни кадри за бъдещи изследвания, да преценим и отчетем заслугите и приносите му за развитие на нови научни направления в науките за Земята, за реализиране на нови идеи при решаването на редица научни и практико-приложни проблеми в комплексната физическа география и ландшафтознанието. Необходимо е да оценим и неговите приноси в издигане авторитета на българската география – участието му в ръководствата на редица национални и авторитетни международни научни звена и организации.

Департамент География – НИГГГ – БАН – Професор дгн Лука Делчев Зяпков (1932–2015)

Тази година завинаги ни напусна проф. дгн Лука Зяпков – виден български географ, хидролог, ерудиран и уважаван учен. Роден през 1932 г. в с. По- ибрене, община Панагюрище, Л. Зяпков завършва основното и средното си образование в гр. Панагюрище, а висшето си в ГГФ на СУ „Св. Климент Охридски“ през 1956 г., когато е назначен за научен сътрудник в Географския институт на БАН, в който в продължение на 45 г. минава целият му творчески път.

Департамент География – НИГГГ – БАН – Професор дгн Харалампи Салчев Тишков (1927–2015)

През 2015 г. се разделихме завинаги с проф. дгн Харалампи Салчев Тишков – изтъкнат български географ, дългогодишен учен в Географския институт на БАН и преподавател в различни университети, посветил цялата си творческа и трудова дейност на физическата география и по-специално на климатологията.

От името на Българското географско дружество – Професор д-р Петър Василев Петров (1933–2015)

На 22.10.2015 г. българ- ската географска наука изгуби един от най-достойните си радетели – професор доктор Петър Василев Петров. Ще го запомним като пример за професионализъм и човешка доброта – градивен и последователен учен, вдъхновен и всеотдаен преподавател, добро- намерен и добротворен колега, усмихнат, сладкодумен и благ приятел.

Чавдар Младенов – Професор дин Гюла Хорват (1951–2015)

С внезапната смърт на професор Гюла Хорват българската география загуби един приятел, учен, професор, основател на научни школи и организатор на научни изследвания. Той е незаменим не само за българските и унгарските си колеги, но и за международната научна общност.