Гергана Методиева – Библиографски анализ на публикационната дейност на проф. д-р Иван Батаклиев

В настоящата статия е направен библиографски анализ на публикациите на проф. д-р Ив. Батаклиев, издадени приживе или преиздадени след смъртта му. Те са поделени според различни критерии: брой, тематика, време на издаване, географска насоченост, самостоятелни или колективни, според езика, на който са публикувани и др. В резултат от направените библиографски характеристики и анализи на публикационната дейност на този виден български учен се придобива по-добра представа за характера на неговите изследвания, тяхното разнообразие и районите, които са били най-често обект на тези изследвания. Като източник на информация е използвана публикацията „Иван Атанасов Батаклиев 1891–1973: Биобиблиография“, издадената от регионалната библиотека „Никола Фурнаджиев“ гр. Пазарджик през 2013 г. със съставител Росица Гигова. Анализът е допълнен с картни и графични приложения.

Ключови думи: творчество, анализ, библиографски анализ, публикация, периодични издания, книги

Поли Рукова, Мариан Върбанов, Александра Равначка – Влияние на глобализацията върху ит услугите в европейския съюз преди световната икономическа криза

Абстракт: Статията представя важни аспекти на влиянието на глобализацията върху развитието на ИТ сектора в Европейския съюз в периода преди световната икономическа криза. В резултат на глобализацията се създават много нови подсектори и нови пазари в развиващите се икономики, а потреблението в световен мащаб бързо нараства. Засилената пространствена мобилност на тези услугите се съпровожда с итензификация на продуктовата специализация. ИТ секторът в ЕС е изправен пред предизвикателствата на силната конкуренция от страна на бързо развиващите се икономики. Обект на това изследване е подсекторът „компютърни услуги и софтуер“ и в статията са представени тенденциите в развитието им в ЕС и мястото им в световната търговия в годините преди кризата. Анализирани са и формите на териториална организация и развитието на компютърните услуги и софтуер в България. Изследването показва, че в периода преди кризата тези услуги в ЕС отбелязват значителен ръст в развитието си както по отношение на икономическите показатели, така и по отношение на заетостта. ЕС е лидер в световната търговия с компютърни услуги. Вътрешнорегионалното разпределение на заетостта показва висока териториалната концентрация във водещите западноевропейски икономики. Значителен ръст регистрират и новите страни-членки, които се нареждат на трето място в света по привлекателност за аутсорсинг след Индия и Китай.

Ключови думи: глобализация, ИТ сектор, разделение на труда, териториална организация

Надежда Илиева, Венета Лобутова – Пространствена сегрегация – същност, фактори, основни характеристики

През последните две десетиления пространствената сегрегация се превръща в основно направление в геоурбанистиката. В настоящата публикация са разгледани същността на пространствената сегрегация, факторите влияещи върху нейното формиране и развитие, основните характеристики и необходи- мостта от изследване на формите на пространствената сегрегация в българските градове.

Ключови думи: пространствена сегрегация, вътрешни и външни фактори на пространствена сегрегация, последствия от пространствената сегрегация

Васил Маринов, Петко Еврев, Мариана Асенова, Елка Дограмаджиева – Концепция за туристическо райониране на България: теоретични постановки, законови изисквания и практически следствия

Статията представя основните принципи и критерии за очертаване на ту- ристическите райони, приложени в наскоро разработената Концепция за туристическо райониране на България (НЦТР, 2014). Акцентът е поставен върху прагматичния подход за съчетаване на теоретичните постановки и законовите разпоредби, отнасящи се до създаването на туристически райони за целите на маркетинга и формирането на организации за тяхното управление. Подчертава се необходимостта от намирането на „пресечна точка“ между строгите академични изисквания към районирането и компромисните решения при очертаването на районите, за да се постигне методически издържан и практически при- ложим резултат, който да е приемлив за широк кръг от заинтересовани страни.

Ключови думи: туристическо райониране, принципи, изисквания, критерии

Мария Грозева – Основни обекти на недвижимото културно-историческо наследство в област Пазарджик

Според редица авторитетни международни оценки България има значителен потенциал за развитие на културно-историческия си туризъм. В тази връзка е необходимо да се обърне по-голямо внимание на обектите, които биха могли да съставляват основния ресурс за туристическия продукт в този вид туризъм по регионален признак и по области. В първата част на статията са разгледани накратко най-важните, от гледна точка на автора, недвижими културно-исторически обекти в област Пазарджик от древността до след Освобождението. Във втората част е направен опит те да бъдат класифицирани според функционалното им предназначение и според териториалния обхват, който заемат в пространството.

Ключови думи: област Пазарджик, Южен Централен регион за планиране, човеш- ки дейности, недвижимо културно-историческо наследство

Борис Казаков – Типология на селата в Югоизточна България според демографската ситуация

Статията представя опит за типология на селищата в Югоизточна България (областите Бургас, Сливен и Ямбол), които към момента на последното преброя- ване на населението в страната (01.02.2011 г.) са със статут на села и с постоянно население от поне един жител. На базата на анализа на осем подбрани показателя, характеризиращи демографската ситуация по метода на баловите оценки, е направена типология на изследваните села, като те са поделени в 4 типа.

Ключови думи: демографска ситуация, типология, селски селища

Чавдар Младенов – Динамика на броя на населението в Родопите – общи тенденции и геодемографски особености

Направен е ретроспективен анализ на динамиката на броя на населението в Родопите. Установено е общото намаляване броя на населението и пространственото хомогенизиране на параметрите на демографската ситуация, определящи динамиката му.

Ключови думи: демографска ситуация, обезлюдяване, раждаемост, смъртност, ес- тествен прираст, миграционно салдо, тип нарастване/намаление на населението, коефи- циент на депопулация.

Крум Божиков – Застаряване на населението в Родопите

В статията е направена характеристика на демографската ситуация в Родопите с акцент върху процеса на застаряване на населението. Изяснена е възрастовата структура и е съпоставена с тази на страната. В изследването са използвани комплексният географски анализ и синтез статистическият и срав- нителният метод.

Ключови думи: застаряване, Родопи, население, планинска територия, раждаемост

Александра Равначка – Безработицата в Благоевградска област – състояние, тенденции и регионални различия

В статията се разглежда пазарът на труда и по-специално безработицата в Благоевградска област за два периода: 2001–2008 г. и от началото на икономическата криза до 2011 г. Извършен е анализ на равнището и териториалните особености на безработица и на структурата на безработните лица, въз основа на който са направени изводи и препоръки.

Ключови думи: Благоевградска област, пазар на труда, безработни лица, ниво на безработица, териториални различия, безработни лица

Велислава Симеонова – Градската йерархия в Латинска Америка (на примера на Богота, Колумбия)

В изследването са анализирани свръхвисоката концентрация на население и производство в градските центрове (обикновено столични градове) в Латинска Америка, представена като градска макроцефалия (на примера на Богота, Колумбия), и градската йерархия, която е друга особена черта на процеса на латиноамериканска урбанизация и един от най-големите изрази на градска концентрация.

Ключови думи: урбанизирана система, урбанизация, Богота, световен град

Юлия Крумова – Съвременни особености и роля на картографското оформление при проектиране на тематични карти

Представени са някои тенденции в развитието на съвременната тематична картография от гледна точка на мястото на традиционната картография и картографското оформление в процеса на проектиране. На фона на бързия темп на усъвършенстване на геоинформационните технологии и високия ръст на количеството и разнообразието на картографската продукция тезата акценти- ра върху комуникационните и познавателните свойства на картата и ролята на картографското оформление в ефективния превод на тематичното послание. Представените няколко примера илюстрират аргументацията при избора на изобразителните средства и водещото участие на картографското оформление за подчертаната изява на семантични особености на обектите от специалното тематично съдържание.

Ключови думи: тематична картография, картографско оформление, картографска символика, картографски способ, графичен подход, графичен похват

Емилия Черкезова – ГИС-базирано екстрахиране и регионализиране на геоморфографски единици в заливната тераса на река Огоста между с. Гаврил Геново и яз. „Огоста–(СЗ-България)

Статията представя първоначални резултати от ГИС-базиран ана- лиз за екстрахиране и регионализиране на морфоложки единици в заливната тераса на р. Огоста между с. Гаврил Геново и яз. „Огоста“. Компютърно-базираният морфометричен анализ е извършен на базата на прецизен цифров модел на релефа с размер на отделен пискел 1×1 m, генериран от данни от въздушно лазерно сканиране. На базата на разработен за целта на изследването методиче- ски подход са екстрахирани, анализирани и рекласифицирани различни локал- ни (базисни) и комплексни морфометрични променливи чрез използването на функции за ГИС-анализ. Разработеният методически подход позволява от една страна създаване на релевантни за геоморфоложки изследвания тематични карти, напр. наклон на склоновете, карта на теоретичен индекс за овлажнение на почвата, карта на индекс на заравненост на заливната тераса, а от друга идентифициране и регионализиране на реални геоморфоложки форми на изследваната заливна тераса или запазени остатъци от тях, напр. речно легло, старици, локал- ни понижения в релефа, пясъчни грядове, пясъчни барове, наносни конуси и др. Разнообразието от форми в заливната тераса на р. Огоста е резултат от действието на редица геоморфоложки и хидроложки процеси като линейна и площна ерозия, периодични наводнения и антропогенна дейност особено през холоцена и съвремието. Идентифицираните морфоложки форми в изследвания район са групирани в 24 геоморфографски единици на базата на ГИС-базиран геостатис- тически анализ на топографски класификационен индекс за ниски земи (TCI for lowlands) и относителна височина на релефа. Всяка геоморфографска единица включва репрезентативни форми на заливната тераса, разпространени в определен височинен интервал. Получените резултати показват, че степента на детайлност зависи от броя класове на идентифицираните и регионализирани геоморфографски единици. Автоматизираната геоморфографска класификация в 6 или 8 класа дава възможност за по-лесно определяне на границите на основните единици в района – ниска и висока заливна тераси и други по-едри форми на релефа, но екстрахирането и регионализирането на по-малки, но специфични форми като пясъчни острови, грядове, локални понижения, старици и др. е възможно на базата на по-голям брой класове. Прилагането на разработения методически подход в други изследвания изисква геоморфоложка експертиза. Получените резултати ще бъдат използвани за моделиране на пространственото разпределение за арсен в почвата и хидродинамични модели на изследвания район. Тези резултати могат да послужат и за детайлно геоморфоложко картиране в изследвания район, а методическия подход би могъл да намери приложение за геоморфоложко изследване на други райони със сходен релеф.

Ключови думи: цифров модел на релефа, въздушно лазерно сканиране, геоморфо- логия, морфометрични параметри, форми на релефа и морфографски единици, заливна тераса на р. Огоста.

Румен Пенин, Димитър Желев – Геохимични проучвания на азонални ландшафти в Старозагорското поле, възникнали вследствие на антропогенна дейност в античността

В статията се разглеждат резултатите от геохимичните проучвания на азо- налните ландшафти в Старозагорското поле, извършени през лятото на 2012 г. Особеният интерес е предизвикан от генезиса на тези ландшафти, свързан с човешката дейност в древността и нейното въздействие върху почвената покривка. Изследвани са съдържанията на тежки метали в засолените почви, като при анализа и интерпретацията на получените резултати са използвани редица коефициенти. На тази основа са изготвени геохимични спектри.

Ключови думи: тежки метали, засолени почви, азонални ландшафти, халофити, антропогенизация, античност

Цветан Коцев, Велимира Стоянова, Яница Петкова, Нина Дякова – Съдържания на тежки метали и металоиди в речните наноси на долните течения на Вардар, Струма, Места и Марица в близост до Егейско море

Определени са съдържанията на група тежки метали и металоиди в нано- сите по долните течения на четирите най-големи реки, които се вливат в северната част на Егейско море – Вардар, Струма, Места и Марица. Пробонабира- нето е извършено през 2010 и 2014 г. Концентрациите на опасните вещества са сравнени с данни за естествените им съдържания в речните наноси на Европа, както и с екологичните прагове на Агенцията за защита на околната среда на САЩ. Извършен е анализ на разположението и техногеохимичното въздействие на основните рудодобивни и промишлени производства във водосборите на четирите реки.

Ключови думи: речни наноси, тежки метали, арсен, Вардар, Струма, Места, Марица, Егейско море

Борислав Григоров, Петър Димитров, Асен Асенов – Ландшафтно биоразнообразие на Мала планина

В статията е разглдано ландшафтното биоразнообразие на Мала Планина (Западна Стара Планина), в която се установяват в различна степен запазени естествени и антропогенизирани ландшафти. За създаването на ландшафтната карта е използвана класификационната система LANMAP 2. Актуалността на изследването е свързана с оптимизирането на набора от индикатори за устойчиво развитие на ЕС (Eurostat, 2007), в който един от десетте индикатора е околна среда, а първият подиндикатор е биоразнообразие.

Ключови думи: ландшафтно биоразнообразие, ландшафтна карта, векторен слой

Петко Божков – Морфометрична характеристика на басейна на р. Конска

В настоящата разработка е извършен морфометричен анализ на басей- на на р. Конска (Югозападна България) чрез ГИС и дистанционни методи. Получените изходни данни са основа за съставянето на морфохидрографска характеристика. За характеристика на формите на земната повърхност е използван количественият подход, а картографският – за представяне на географска информация.

Ключови думи: геоморфометрия, водосборен басейн, отточна мрежа, ГИС

Иво Величков – Характеристика на базисния отток през маловодието във високопланинската част на речния басейн на р. Марица

Базисният отток на реките определя гарантираните водни запаси в отделните речни басейни и територии и неговото изучаване е основна съставна част при анализите на ниските речни води. Настоящият доклад изследва времевите параметри на оттока, формиран изцяло от подземни води в басейна на р. Марица – кота 1400 (вторият по средна надморска височина речен басейн в страната). Анализът се основава на ежедневни водни количества за 33-годишен период, Hydrograph Separation Program и стандартни статистически методи и процедури. Базисният отток за изследвания период е 1,01 m3/s и варира в граници от 0 m3/s до 16,30 m3/s. Той формира изцяло речните води за непрекъснати периоди с продължителност от 5 до 207 дни. Най-често времетраенето на базисния отток е между 8 и 14 дена или две седмици. Базисен отток, 100% от речния, се регистрира през всички месеци, с изключение на май, юни и юли. Той е едно от свидетелствата, че хидроложката го- дина във високопланинските речни басейни се диференцира на два сезона. Характеристиките за базисния отток на р. Марица – кота 1400, могат да бъдат използвани за аналог в неизучени речни басейни с надморска височина над 2000 m.

Ключови думи: базисен отток, р. Марица

Даниела Борисова, Звезделина Айдарова, Стефан Стефанов, Нели Христова – Eкстремни стойности на оттока в речния басейн на река Марица (Пазарджик) за периода 2000–2005 г.

В статията сe разглеждат екстремните хидроложки явления в басейна на р. Марица от с. Радуил до Пазарджик за периода 2001–2005 г. Проучването се основава на ежедневни водни количества при десет хидрометрични станции. Екстремно високите и екстремно ниските води са дефинирани чрез прагов метод. Изследвани са техните количествени и времеви характеристики. Екстремно високият речен отток се регистрира през всички месеци на многоводни и средноводни години и епизодично през маловодни, а екстремно ниските води се проявяват през маловодните години.

Ключови думи: максимален отток, минимален отток, прагов метод, р. Марица

Симона Лукарска – Характеристики на екстремните води в поречие Арда за периода 2000–2005 г.

В статията се анализират количествените параметри и времевата проява на екстремните речни води в басейна на р. Арда за 2000–2005 г. Проучването се основава на ежедневни данни и прагови стойности, препоръчани в IHA. Екстремният отток в речния басейн на р. Арда е със сходни времеви и количествени характеристики с този, регистриран през миналото столетие. Направеното изследване допълва хидроложкия анализ за отточни стойности с малка повторяемост, както за р. Арда, така и за останалата част от страната.

Ключови думи: високи води, екстремно ниски води, р. Арда