Румяна Вацева – Генерализация на пространствени данни в ГИС

Генерализацията е един от основните процеси на обработка на простран- ствените данни в ГИС във връзка с „необходимостта от моделиране на геопространствената информация на различни нива на абстракция“ (Muller et al.,1995). Според Mackaness, Chaudhry (2008) в контекста на ГИС генерализацията е процес на моделиране с две групи операции: първата група е операции с пространствени бази данни (генерализация на модела), а втората е операции за визуализация (картографска генерализация). Генерализацията на модела се отнася главно до семантичната и геометричната редукция на данните и може да се определи като процес на геопространствена абстракция, а картографската генерализация е свързана с графичното представяне на обектите и ограниченията за четимост и естетичност (Sester,1999).

Димитър Пърличев, Стойко Стойков – Био-геоекологичната катастрофа на Българското Черноморие и изходът от нея

Въпросът за цялостна, комплексна, природозащитна (био-геоекозащитна) стратегия за Българското Черноморие никога не е бил поставян пред българската морска наука, тъй като не се е осъзнавало или се е премълчавало катастрофалното му състояние през последните десетилетия. Всеки от изброените по-долу проблеми на био-геоекозащитата се е финансирал и решавал сам за себе си, без връзка с останалите, поради което нито един от тях не е напълно решен. Звучи парадоксално, но състоянието на всеки един от тях, въпреки големите разходи, се е влошавало с течение на времето до степен, която днес дава всички основания да говорим за морска национална био-геоекологична катастрофа, причинила на обществото неизчислими материални загуби. Без да изчерпваме всички проблеми (морското екологично законодателство, слабата или пълна неизученост на аквалните екосистеми и ландшафти, възможностите за експлоатация на инертни материали от брега и дъното, интегрираното упра- вление на бреговата зона и др.) и аспекти (организационен, финансов, социален, мониторингов и пр.) на катастрофата, тя се маркира от състоянието в момента на следните и най-важни гео- и биоекологични проблеми:

Орлин Димитров, Димитър Пърличев – Възможни земетръсни и цунамигенни огнища пред българския бряг на Черно море

По исторически данни Българското Черноморско крайбрежие е било спохождано от гигантски опустошителни вълни, известни в наше време с япон- ското название цунами (Христосков, Търпова-За имова, 1979; Рангелов, 1998). През последните няколко столетия не са запазени документи, удостоверяващи прояви на цунами, нанесли сериозни поражения (жертви и разрушения). Логично е обаче да се очакват цунами, опустошавали в древността нашите брегове, отново да напомнят за себе си, независимо че продължително време след това не са регистрирани.

Георги Белев – Неблагоприятни и опасни геоморфоложки процеси в Струмската грабенова долина между Разметанишки и Железнишки праг

Физикогеографските условия на регионално и локално ниво и енерго-ди- намичните процеси в природната система оказват диференцирано въздействие и натиск при проектиране, изграждане и експлоатация на селищната мрежа и функциониране на производствената, транспортната и социалната инфраструктура. Въздействието на природните явления и процеси върху социално-икономическата система в определени случаи протича внезапно и екстремно и създава опасност за човешкото обществото в зависимост от степента на проява на даден екстремен процес или явление.

Владимир Власков – Антропогенно предизвикани неблагоприятни геоморфоложки процеси в Пернишката котловина

Пернишката котловина е район със значително антропогенно натоварване, което и при новите икономически условия през последните две десетилетия продължава да нараства. Съвременната морфология на котловината е силно трансформирана от мащабната миннодобивна и добивна промишленост, свър- заните с тях скално-почвени маси от строителни и промишлени отпадъци, урбанизацията и транспортно-комуникационното строителство (фиг. 1). Силно нарушено е екологичното равновесие и се наблюдава активно развитие на неблагоприятни и рискови процеси.

Галин Петров – Ландшафтно-геофизична характеристика на базалтовите могили в Северна България

Досега базалтовите могили в Северна България са изследвани основно от геоложка и геоморфоложка гледна точка (Н о ж а р о в, 1965; В у т о в, 1971; M a v r u d c h i e v et al., 1971; M a r c h e v еt al., 1992; Я н е в и др., 1993; С т а в р е в и др., 2003; В е л ч е в, 1972).

Целта на настоящата разработка е да бъдат представени ландшафтно- геофизичните особености на тези могили. Предвид благоприятните почвено-климатични условия, районът на Дунавската равнина е подложен на вековна антропогенна експлоатация и понастоящем основно е зает от агроландшафти. Геокомплексите, формирани върху могилите, заемат сравнително малки площи и не са намерили отражение върху ландшафтните карти за територията на страната като самостоятелни единици (В е л ч е в и др., 2011; П е т р о в, 1997).

Румен Пенин, Борислав Григоров – Ландшафтни и екогеохимични проучвания в басейна на р. Искрецка

Сред важните задачи на ландшафтната екология са разкриването на съвременното състояние и степента на антропогенизация на ландшафтите. От съществено значение е пространствената локализация на проучвания обект, в случая – басейна на р. Искрецка, и съвременното състояние на природните ком- плекси в него.

Атанас Китев, Мимоза Контева, Румяна Вацева, Румен Пенин – Съвременни ландшафти по северния макросклон на планината Славянка

Установяването на съвременното състояние на ландшафтите и техните гео-екологични проблеми е сред най-важните задачи на ландшафтната екология. Приложният аспект в науката за ландшафта се изразява най-вече в получаването и обработката на актуални данни и разработването на методология за оценка, управление и прогноза на природно-териториалните комплекси в съответствие с нуждите на обществото, нормативната база и съвременните геоинформационни технологии.

Петър Ножаров – Климат на Долнодунавската низина в района Сребърна-Силистра-Кълъраш

Настоящото изследване е извършено в рамките на договор № ОПОС 20- УПРР/17.04.2014 с РИОСВ – Русе, с предмет: „Актуализиране на план за упра- вление на поддържан резерват „Сребърна“ и разработване на план за управление на защитена местност „Пеликаните“, включително и всички необходими геодезически заснемания“. Актуализацията на плана за управление включваше и актуализация на климатичните данни за района. Прегледът на изучеността на района също показа силната нужда от една такава актуализация. На практика липсват регионални изследвания на климата, които да се отнасят за Долнодунавската низина и по-специално за района Сребърна-Силистра-Кълъраш. Съ- ществуват общогеографски регионални изследвания с научен и научнопопулярен характер, които включват и климатична характеристика на района (Д о й к о в, 1965; И ш и р к о в, 1918; М а р и н о в и др., 1953; М а р и н о в, Й о р д а н о в, 1959). Най-подробно изследване от този тип е това на Ж е л е з о в (2007). В него се прави подробна характеристика на климата в Добруджа и Лудогорието, като се разглеждат и данните от станция Силистра. Обхванати са основните климатични елементи – радиация, температури на въздуха и почвата, влажност, валежи, снежна покривка, мъгли, вятър.

Александр Колотуха – Спортивный туризм как объект географических исследований

В статье рассматриваются научные основы географии спортивного туризма как нового направления туризмологии и туристско-географических исследований. Определено место географии спортивного туризма в системе географических наук, объект и предмет ее исследований. Дано определение спортивного туризма, рассмотрено и определено его положение в классификации туризма.

Вилиян Кръстев – Туристическият образ на мястото: теоретични и практико-приложни аспекти

Водещото значение, с което се ползват научните подходи от хуманитарния спектър (социокултурен, геополитически, цивилизационен, културно-образен, семиотичен) в географските анализи, налага качествено нов поглед и към тури- зма с ангажиране вниманието на изследователската проблематика към редица невидими, субективно изграждащи го елементи и въздействащи върху развитието му фактори. Съзнателното пренасочване на изследователското внимание към аспектите на пресъздаденото усещане за туристическите места, засягащо техните одухотворени, чувствени и знакови характеристики, поставя географията в положение, при което тя „е повече или по-малко представена от рекламни образи, явяващи се често икони на туристическите дестинации“ (L o z a t o – G i o t a r t, 2008, с. XVII). В тези случаи географското пространство е подложено на силна символизация, метафоризация и знакова интерпретация, артикулирано с понятия като туристически образ, туристически ландшафт, туристически мит, териториален туристически маркетинг, териториален бранд и др.

Пело Михайлов – 80 години от най-масовото селищно преименуване в България

Навършват се 80 години от най-масовото селищно преименуване, извърш- вано някога в България. От август до декември 1934 г. с девет заповеди на ми- нистъра на вътрешните работи и народното здраве (ВРНЗ) Петър Мидилев са променени имената на 1875 населени места в нашата страна.

Валентин Михайлов – Ролята на паметниците на признателност като пространствени символи на локална и национална идентичност (на примера на
град Враца)

Статията съдържа географска интерпретация на паметниците на признателност от гледна точка на значението им върху формирането на градския културен ландшафт. Връзките между културно-историческите ценности и градското пространство са илюстрирани посредством анализ на паметниците на признателност на територията на град Враца. Те са представени в няколко основни групи: паметници на герои от националноосвободителните борби за независимост от османско робство, паметници на признател- ност към руските войни, паметници на загиналите във войните през ХХ в., паметници към национални просветители и будители, паметници на дейци и събития от комунистическото движение и от периода на социализма.

Ключови думи: паметници на признателност, културни традиции, териториална идентичност, пространство, културен ландшафт, град Враца.

Петър Петров, Стоян Недков – Българското географско дружество – възникване, съществуване, възстановяване и бъдеще

Географската наука в България се зароди като такава едва в края на ХІХ век. За неин основоположник се приема професор Анастас Иширков, който има признати заслуги и за развитието на Университета като цяло и не случайно по- късно той е удостоен със званието академик. Милеейки за любимата му наука и за необходимостта от нея на българската интелигенция и на целия народ, той прави всичко възможно за онова време и основава на 09.11.1918 г. БЪЛГАРСКОТО ГЕОГРАФСКО ДРУЖЕСТВО със седалище в Софийския университет. Това е рождената дата на наближаващото вече вековно съществуване (2018 г.) на това научно дружество. Сподвижници на проф. Иширков и съоснователи на дружеството са били добре известните български географи учени проф. Иван Батаклиев и проф. Жеко Радев. Първият председател е бил проф. Иширков (1918–1934), след което то се оглавява от проф. Батаклиев (1934–1945). Под тяхно ръководство и благодарение на научната им известност Българското географско дружество осъществява не малка дейност не само в нашата държава, но става известно и зад граница – в Германия, Франция и други държави в Европа.

Иванка Ботева – 40 години катедра Ландшафтознание и опазване на природната среда на ГГФ при СУ „Св. Климент Охридски“

На 14 май 2014 г. в 256 аудитория на СУ „Св. Кл. Охридски“ бе честван 40-годишният юбилей на катедра Ландшаф- тознание и опазване на природната среда. Проф. Р. Пенин – зав. катедра ЛОПС, изнесе доклад, в който представи историята на развитието на катедрата, чието начало се корени още от далечната 1921 г., когато проф. Жеко Радев за първи път въвежда термина ландшафтознание. Постепенно този термин намира ключово място и в трудовете на много видни географи, като проф. Димитър Яранов, проф. Иван Батаклиев, проф. Игнат Пенков и др. По-късно назрява необходимостта от развитието на ландшафтознанието и прилагане на резултатите от изследванията в различни сфери на научния и обществения живот.

Галин Петров, Петя Събева – 30 години катедра География във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“

Географията е древна и вълнуваща наука с интересна история, динамично развитие и множество предизвикателства, пред които е изправена. Точно преди 30 години едно събитие дава нов тласък в преподаването на университетската география у нас.

Петър Петров – Професор Стефан Карастоянов на 70 години

Научното си поприще проф. Стефан Карастоянов започва през 1974 г., когато спечелва конкурс и е назначен за асистент по Икономическа география на страните в съответната катедра на Геолого-географ- ския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Вилиян Кръстев – Николай Семьонович Мироненко (1941–2014)

На 06. XII. 2014 г. световната научна общност загуби един от най-блестящите умове на географската наука и голям приятел на българската географска общност
– професор д.г.н. Николай Семьонович Мироненко.