Румяна Вацева – Интегриране на ГИС и дистанционни изследвания за анализ на промени на ландшафтите

В статията се разглежда интегрирането на ГИС и дистанционни изследвания за събиране, обработка, анализи и визуализация на пространствени данни за ландшафтите, представят се различните подходи за интегриране на геопространствени технологии и техните основни възможности и ограничения. Описани са най-често използваните пространствени модели на земното покритие и земеползването, ландшафтните условия и ландшафтната структура, свързани с разработването на сценарии на промените и разкриване на движещите сили.

Ключови думи: ГИС, дистанционни изследвания, земно покритие и земеползване, ладшафти

Мариана Николова – Индикатори за устойчиво развитие и интегрирано управление на крайбрежните зони

През 2005 г. беше публикувана оценката за състоянието на екосистемите на планетата (Millennium Ecosystem Assessment) и резултатите от тази оценка ясно показват, че екосистемите на планетата са променени в много голяма степен под влияние на човешката дейност. Капацитетът им да предоставят ресурси и блага и да абсорбират и преработват отпадъците е ограничен и това поставя в нова светлина необходимостта от преосмисляне на концепцията за устойчиво развитие. В статията е направен анализ на връзките между Стратегията за устойчиво развитие в Европейския съюз и Интегрираното управление на крайбрежните зони в контекста на теоретичния модел за анализ на състоянието на околната среда, известен като DPSIR: Drivers (Движещи сили) – Pressure (Натиск) – State (Състояние) – Impact (Въздействие) – Response (Ответна реакция). Посочена е ролята му като концептуален модел за създаването на индикатори и индекси за оценка както на устойчивото развитие, така и за оценка на нтегрираното управление на крайбрежните зони. Индикаторите и индексите са ключови инструменти в политиката на Европейския съюз за прилагане на стратегиите за устойчиво развитие и за интегрираното управление на крайбрежните зони. Познаването на механизма, по който те са свързани помежду си, е важно условие за изграждането на необходимите бази данни, с които те оперират. Засега напредъкът на България в прилагането на тези индикатори и индекси, както и в изграждането на съответните бази данни е доста скромен. За да се промени това, партньорството между системите за управление на околната среда и научната общност е абсолютно необходимо.

Валентин Михайлов – Градовете в Източна Европа

Представени са резултатите от сравнителен географски анализ на промените в броя на населението в градовете с население над 100 хил. жители в постсоциалистическите страни от Централна и Югоизточна Европа. Анализът е извършен в два основни разреза: по страни и по 4 подкатегории: градове над 1 млн. жители, 500–999 хил., 250–499 и 100–249 хил. жители.

Ключови думи: големи градове, брой на населението, постсоциалистическа трансформация, постсоциалистически страни, Централна и Югоизточна Европа.

Росен Коручев – Икономическата ситуация на Българо-Сръбския граничен регион

В настоащата статия се изследва съвременната икономическа ситуация на Българо-сръбския граничен регион, наблягайки на икономическите възможности за бъдещо развитие като туризъм и трансгранично сътрудничество в рамките на действащите европейски програми.

Освен икономическия и туристическия потенциал, който този граничен регион притежава, от особена важност е неговата стратегическа локация, играеща ролята на междинен мост между Централна и Източна Европа и Балканите. Същестуващото трансгранично сътрудничество, подпомогнато от Европейските фондове, както и активното сътрудничество на младите генерации от двете страни на границата, са съществени за поставянето на основите на бъдещата инфраструктура, културния и научния обмен и други дейности, жизнено необходими за бъдещото икономическо и социлано развитие на региона.

Надежда Илиева – Динамика в броя на ромската етническа група в България от Освобождението до началото на ХХІ в.

През последните години не само в България, но и в Европа и в света като цяло се наблюдава засилване на интереса към етническите общности и по- конкретно към техния брой, демографско развитие, пространствена мобилност и териториално разположение. В нашата страна този интерес, може да се каже, че е най-голям по отношение на ромската етническа група. Наблюдават се голе- ми разминавания между броя на ромите, отчетен в официалните преброявания, и научно-емпиричните изследвания в тази насока. Оттук произтича и голямата спекулация по тази тема в публичното и медийното пространство.

Маринела Агаларева – Палеогеографска еволюция на речно-долинната мрежа в Мизийската платформа

Историко-динамичните реконструкции, които се отнасят до възникване, заложение, преустройство и окончателно оформяние на генетичните типове речно-долинна мрежа е един интересен въпрос и актуален научен проблем. Неговото разкриване има научна и практико-приложна значимост: от методологичен аспект анализът на формиране на типовете речно-долинна мрежа (геометрична конфигурация и ориентация на водоотоците) е важен показател за изясняване на пространствено-времевите взаимоотношения между формите на релефа и структурно-геоложката основа и разкриване на закономерности (етапи) в развитието на съвременния релеф, анализ и оценка на мултириска от опасни природни явления и процеси – изграждане на геодинамични моде- ли на основата на установени активни сеизмогенни структурни форми, както и реконструкции на палеодолини, явяващи се „капани“ за локализацията на минерални суровини – въглищни, нефт, природен газ и др. Решаването на тези интересни въпроси изисква комплексна информация от структурно-гео- морфоложко естество и задълбочен палеогеографски анализ и интерпретация. Ето защо тези сложни научни проблеми са били обект на изследване от гео- лози, геоморфолози, геофизици в различни региони на страната (Я р а н о в, 1960; Б о к о в, 1968; Б о к о в, В а с и л е в а, 1989; В а п ц а р о в и др., 1987; К о ю м д ж и е в а, П о п о в, 1988; E n c i u et al., 1990; R a d u l e s c u еt al., 1990; Е в л о г и е в, 2006 и др.).

Йоана Стоянова, Румяна Вацева – Динамика на ландшафтите в община Банско за периода 1990-2006 г. по данни от дистанционни изследвания

Община Банско се развива и утвърждава през последното десетилетие като водещ национален център за зимен туризъм и спорт в България, като се развиват и други видове туризъм: културен, спа, балнеоложки и селски туризъм. Във връзка с това настъпват бързи и значителни промени в земното покритие и земеползването, които генерират промени в структурата на ландшафтите. Настоящото изследване има за цел да се анализира пространственото разпределение на антропогенните изменения на ландшафтите в община Банско за периода 1990–2006 г. по данни от дистанционни изследвания. Статията представя част от работата по дисертационен труд на тема „Антропогенни изменения на ландшафтите в община Банско“.

Ключови думи: промени на ландшафтите, земно покритие и земеползване, дистанционни изследвания, ГИС, община Банско

Емилия Черкезова – Морфографска класификация на водосборните басейни на реките Арда, Върбица и Крумовица (Източни Родопи) чрез метода на размита логика

С развитието на геоинформационните технологии и дистанционните методи за заснемане и изследване на земната повърхност, напр. SIR-C, X-SAR, SRTM (Shuttle Radar Topography Mission) и въздушното лазерно сканиране (Airborne Laser Scanning – LiDAR) се увеличи възможността за по-лесен достъп до цифрови данни за топографията на терена. Тези данни служат за генериране на цифрови модели на релефа (ЦМР) с различна резолюция, които от своя страна са основа за екстрахиране на неговата морфометрична и морфографска структура. Това стимулира бурното развитие на морфометрично- морфографския подход в геоморфоложките изследвания в последните 30 години, изразяващо се в разработването на алгоритми за изчисление, екстрахиране и регионализиране на редица морфометрични променливи и морфографски единици.

Емилия Чорбаджийска – Оценка на ландшафтите с консервационна значимост в ПП „Странджа“

Опазването на природата в първото десетилетие на ХХІ в. е цел на много конвенции, договори, проекти и планове като Европейска конвенция за ландшафта (2000), Програмите на ЮНЕСКО „Човек и биосфера“ и „Съхранение на културно и природно наследство“, проект „КОРИНЕ Биотопи“, Натура 2000, „Мадридски план за действие“ (2008) и др. Нов аспект в това отношение е опазването на ландшафтите с висока консервационна значимост. Цел на настоящата статия е, след като е осъществен ландшафтен кадастър, да бъдат определени и картографирани ландшафтите с консервационна значимост в ПП „Странджа“. Приложен е методът на балова оценка, като са подбрани осем критерия. Диференцирани са три категории ландшафти с различна степен на консервационна значимост: І – много висока, ІІ – висока, и ІІІ – ниска. В табличен вид са представени ландшафтите с много висока консервационна оценка и критериите, по които получават общата балова оценка. Съставена е оценъчна карта на ландшафтите с консервационна значимост в ПП „Странджа“ с помощта на ArcGis, която може да послужи за целите на управлението на парка.

Зоя Матеева, Антон Филипов – Оценка на ветроенергийния потенциал в избрани райони от Североизточна България: Крумово

Целта на настоящата работа1 е да направи оценка на потенциала за производство на електроенергия от вятъра в един от регионите с най-добри ветрови ресурси у нас – Североизточна България. В това изследване специфичните местни географски особености на региона са отчетени на примера на района около с. Крумово. Климатичната оценка на ветровия ресурс в този район включва поетапно преминаване през избора на подходящи опорни метеорологични станции и интерполация на стойностите им, изследване на посоката и скоростта на вятъра за хипсометричните нива на района, както и по 100-метров алтиметричен профил над подстилащата повърхнина, и изчисляване на ветроенергийния капацитет в района. Параметрите на тази територия са разгледани и по отношение на инфраструктурната Ј обезпеченост, залесеността, земеползването и близостта Ј до защитени територии. На тази основа е направена оценка на рентабилността на електропроизводството в района от различни модели вет- рогенератори. Характеризирана е и опасността за ветропарковете от възникване на неблагоприятни и опасни геодинамични процеси.

Стефан Велев – Промени в средногодишните температури на въздуха и средногодишните валежи на вр. Мусала

С помощта на тридесетгодишни плъзгащи се средни се разглеждат промените на температурата на въздуха и валежите на първенеца на Балканския полуостров – връх Мусала (2925 m) за периода 1934–2011 г. Констатира се увеличение на средните годишни температури от –3,1 до –2,6 °C и намаление на годишните валежи от 1250 на 830 mm.

Мария Темелкова – Състояние, проблеми и перспективи на ВиК системите в крайдунавските общини в Северозападна България

Секторът водоснабдяване и канализация има изключително важно значе- ние не само за благоустрояването, но и за цялостното икономическо и социално развитие на населените места. Качеството на услугите, които се предоставят чрез него в голяма степен определят облика на едно населено място и неговите възможности за привличане на инвестиции за развитие на индустрията и ту- ризма. В статията е разгледано състоянието и проблемите на ВиК системите в Крайдунавските общини в северозападна България и възможностите за тяхното развитие и подобряване.

Ваня Василева – Анализ на туристическия обмен между България и Румъния

Целта на настоящата статия е да се анализира съвременното състояние на туристическия обмен между България и Румъния, както и да се очертаят перспективите в тази насока, за което е необходимо да се анализират редица показатели. За нуждите на анализа са използвани последните статистически данни, както и публикации на различни автори, имащи пряко или косвено отношение към поставения проблем.

Ключови думи: Румъния, България, туристопотоци

Стефан Велев – Най-горещото софийско лято

Лятото на 2012 г. е най-горещото от началото на метеорологичните наблю- дения в гр. София – преди 125 години! Средната температура на трите летни месеца – юни, юли и август, достигна 23,3 ºС, стойност, която надхвърля с 0,7 ºС температурата, отбелязана през най-топлото лято досега – лятото на 1946 г. – 22,6 ºС , и с 0,8º и 0,9º стойностите на следващите две най-топли лета – 1928 и 1927 г.

Иванка Ботева – Български географи – сред водещите учени в Европа

На 5 септември 2012 г. по предложение на доц. д-р Георги Железов – ръководител на Департамент География на Националния институт по геофизика, геодезия и география, се проведе семинар на тема „Социално-икономическата трансформация на страните в преход“ с водещ лектор проф. дгн Маргарита Илиева.

Валентин Михайлов – С тревога за бедните имигранти в Европа и българската географска наука

отзив за статията „Европейските имиграционни „гета“ – необратимата промяна в градската жизнена среда на Европа“ с автор Георги Бърдаров, публикувана в Годишника на СУ „Св. Климент Охридски“, Геолого-Географски факултет, кн. 2 – География, т. 103, 2012, стр. 239-256.

Митко Паскалев – Критични бележки върху монографията на проф. дгмн Цанко Цанков и д-р Светла Станкова „Морфоструктура на Източна Стара планина“

Както личи от заглавието, монографията е с геоморфоложка насоченост. Направено е описание на разкриващите се морфоструктури в Източна Стара планина.

Румяна Вацева – Становище във връзка със статията на Марияна Николова „Environmental indicators for sustainable development and integrated coastal zone management“

Във връзка с публикуваната в настоящия брой на списание „Проблеми на географията“ статия на тема: „Environmental indicators for sustainable development and integrated coastal zone management“ с автор Мaрияна Николова бих искала да отбележа в качеството си на ръководител за България на проект FP7-PEOPLE-2009-IRSES (Grant No.247608) IGIT – Интегрирана геопространствена информационна технология и нейното прилагане за ресурсите и управлението на околната среда във връзка с Глобалната система за наблюдение на Земята (GEOSS),…

Ангел Велчев – Професор доктор на географските науки Георги Балтаков на 70 години

През 2012 г. се навършват 70 години от рождението на българския географ – професора, доктор на географските науки Георги Кирилов Балтаков. Това е един много добър повод да отбележим изминатия от него научноизследователски и преподавателски път в нашата географска наука и да засвидетелстваме почит и уважение към един нешумящ около себе си, но изключително задълбочен научен работник и любим преподавател на студентите от специалностите География и Археология на Софийския, Смолянския и Пловдивския университет.

Иванка Ботева – Почит към основателя на българската географска наука – акад. Анастас Иширков

Българският народ умее да тачи своите герои и народни будители, независимо от кризисните периоди, в които попада. На такива хора са наименувани селища, училища, улици, читалища и др. и дните, свързани с тяхното рождение или кончина, вина- ги се отбелязват като важно събитие.