Чавдар Младенов, Емил Димитров – Демографското развитие в Европа на фона на глобалните демографски проблеми

Населението чрез своя брой, основни структури (възрастова, полова, етническа, религиозна и др.), характер на възпроизводствените процеси, териториално разпределение, степен на квалификация на работната сила и др. влияе върху цялостното развитие на света и на отделните единици от различен таксономичен порядък – континент, страна, район или отделно населено място.

Целта на настоящата статия е да се разгледат основните и специфичните демографски особености в Европа и да се съпоставят с тези на световното на- селение.

Ирина Родионова, Сергей Елагин – Переход от индустриального к постиндустриальному обществу: трансформация структуры занятости населения

Статья посвящена анализу трансформации труда и занятости при переходе к постиндустриальному типу развития. Экономический рост и развитие стран всегда сопровождаются изменениями в структуре мировой экономики. Сдвиги в размещении промышленного производства стали специфической особенностью современного ми- рового хозяйства. Трансформируется также структура занятости населения в новых условиях развития.

Но складывающаяся ситуация не может быть охарактеризована однозначно. При характеристике трансформации занятости населения в развитых странах целесообразно обращать внимание на структуру занятости в секторе услуг (особенно на „услуги производителям“). В большинстве развивающихся стран (в которых проживает большая доля населения планеты), и которые зачастую только вступают в индустриальную стадию своего развития, значение промышленности в создании ВВП и число занятых в индустриальном секторе экономики растет.

Ключевые слова: труд, занятость, структура занятости, трансформация, развитие, постиндустриальное общество, новые условия.

Марин Русев – Географска ефективност, справедливост и стратегия – основни взаимни зависимости

Ефективността е универсално понятие, което отразява отношения между целенасочени усилия (изразходвана обществена енергия), очаквани и действителни резултати. Значението на ефективността се диференцира значително в зависимост от критериите, използвани в различни теоретични или приложни области.

Екатерина Антипова – Структурные и пространственные сдвиги в сельском расселении Беларуси

Сельское расселение Беларуси, сформировавшееся в результате сочетания природно­географических и исторических факторов, со второй половины ХХ века характеризуется рядом тенденций трансформационного характера, свидетельствующих о значительных пространственно­временных сдвигах в системе расселения. Основными факторами, в наибольшей степени воздействовавшими на изменение пространственной структуры, рисунка и функционального лица сельского расселения Беларуси в ХХ веке, были: 1) индустриализация в годы, предшествовавшие Первой мировой войне; 2) Первая мировая и Граж- данская войны; 3) коллективизация, создание совхозов, активная индустриали- зация и транспортное строительство; 4) Вторая мировая война; 5) особенности послевоенного восстановления хозяйства; 6) демографическая трансформация; 7) политические изменения двух последних десятилетий и их влияние на экономику. Кроме этого, на всем протяжении ХХ века немаловажное влияние на эволюцию сельского расселения оказывали постоянные административно­территориальные преобразования.

Анна Рунге – Средноголеми градове в сложни селищни системи (на примера на конурбация Катовице)

Целта на настоящата статия е определяне на тенденциите в демографското развитие и в избрани компоненти на пазара на труда в средноголемите градове, развиващи се в сложни селищни системи. Представените проблеми са изследвани на примера на Катовицката конурбация в Полша. Тази значима европейска градска конурбация е формирана за по­малко от 100 години на основата на промишлената специализация в слабо населен регион в Южна Полша. Нейното развитие е обусловено от разкритите през втората половина на XVIII в. големи находища на въглища. Тяхната експлоатация се превръща в двигател на по­нататъшните селищни и социални трансформации главно в резултат от миграционния наплив на население от други региони. В следствие на това възниква сложна селищна система, обхващаща 33 града, между които 9 големи (над 100 хил. души), 11 средноголеми (20­100 хил. души) и 13 малки града (под 20 хил. жители). През 2008 г. в тях са концентрирани общо 2,4 млн. души, което представлява половината от населението на цялото Шльонско воеводство. Това е най­голямата конурбация на територията на Централна Европа.
Въгледобивът и металургията са факторите, довели до оформяне на монофункционалния стопански профил на много градски центрове в тази селищна система. Това е причина те да останат в категорията на средните градове (Пекари Шльонские, Шиемяновице Шльонские, Швиентохловице, Мисловице). Само в някои от тях отрасловата структура на промишлеността е диверсифицирана, като освен въгледобива се развиват и различни отрасли на преработващата промишленост, главно електронно машиностроене. Това засяга главно стари градове като Тарновские Гури и Миколув. Нарастването на някои от градовете става възможно благодарение на развитието на железопътния транспорт и удобните жп връзки (Мисловице, Швиентохловице, Тарновскиe Гури).
Средните градове са разположени както в ядрото на конурбацията (Шиемяновице Шльонские, Швиентохловице), така и в нейната външна зона (Тарновские Гури, Миколув, Лажиска Гурне, Кнурув, Явожно). Най­многолюдни са средните градове в северната и източната Ј част. Периферното разположение на повечето градове съвпада с исторически установените направления на ранносредновеков- ните търговски пътища, свързващи този район със Западна и Източна Европа.

Основна причина за формирането на значими селища в конурбацията е възникването и развитието на голям по обем трудов пазар (с изключение на земеделието), влияещ не само върху развитието на воеводството, но също и върху други региони на Полша. Увеличаването на броя на новите работни места в периода на капиталистическата и социалистическата индустриализация довежда до търсене на работна сила извън локалните трудови пазари. От средата на 80­те години на ХХ в. е налице намаляване на миграциите във връзка с финализацията на големите инвестиции в промишления сектор с надрегионално значение (металургичния комбинат „Катовице”, фабриката за леки автомобили в Тихи, многобройните инвестиции във въгледобива и др.), а впоследствие – във връзка с упадъка на индустриалния модел в периода на постсоциалистическа трансформация. Освен от тези промени демографските процеси все повече се влияят и от вътрешнорегионални фактори.
Най­негативни демографски процеси се наблюдават в големите градове от централната (Катовице, Битом) и западната (Руда Шльонска) част на конурбацията. Депопулацията е с по­нисък интензитет в Домброва Гурнича и Тихи – градове, разполагащи с големи жилищни ресурси. В повечето от средноголемите градове също е регистриран спад на населението. Високият темп на намаляване на населението засяга в по­голяма степен градовете от централ- ната, западната и северната част на конурбацията (Шиемяновице Шльонские, Швиентохловице, Пекари Шльонские), а в значително по­малка степен това намаляние се отнася за разположените в южната (Лажиска Гурне, Миколув) и в източната част на конурбацията (Мисловице, Явожно). За депопулацията на градовете от централната част решаващи се оказват два основни фактора: първо, тяхната свръхиндустриализация във въгледобива; второ, ограничените възможности за териториално нарастване и за жилищно строителство в градовете (Шиемяновице Шльонские, Швиентохловице), притиснати в центъра на конурбацията от големите градове. Същевременно средните градове от южната и източната част на конурбацията притежават по­разнообразна икономическа структура и представляват „спални“ по отношение на големите центрове с развити трудови пазари.

В резултат от социално­икономическата трансформация в Катовицката конурбация може да се отбележи, че:

• големите градове губят функциите си на полюси, привличащи трудови ресурси от селища извън конурбацията;
• средноголемите градове променят по различен начин характера на развитието си: в монофункционалните въгледобивни центрове от централната част на конурбацията силно се свива пазарът на труда, а в градовете от външната зона на конурбацията, включително на тези с по­разнообразна икономическа специализация, се наблюдава балансиране на негативните ефекти от трансформацията.

Въз основа на представените тенденции в развитието на Катовицката ко- нурбация, а също и с отчитане на демографските прогнози, може да се очаква, че в близко бъдеще предстои по­нататъшно намаление на броя на населението в средните градове, запазване на тенденцията на застаряване, липса на алтернативни работни места при едновременна силна конкуренция на западноевропейските пазари, което ще води до отлив на работна сила в по­млада възраст.

Емилия Патарчанова, Вергиния Пецева – Външната търговия на България със съседните страни

В настоящото изследване се проследяват основните промени, които настъпват във външната търговия на страната, като се акцентира на причините за тези промени и на териториалните (географски) аспекти на външнотърговската ориентация на страната. Засяга се въпросът за ролята и значението на външната търговия за отвореността на националната икономика и влиянието Ј върху цялостното икономическо развитие на страната. Посочват се най­типичните характеристики на отворената икономика.

Анализира се развитието на външната търговия на България със съседните Ј страни през периода 2000–2010 г. Разглеждат се основните предпоставки за активен стокообмен между България и съседните страни. Проследяват се основните промени, които претърпява общият обем на вноса и износа на страната по отношение на всяка от съседните страни за последното десетилетие, и причините, поради които са настъпили. Представена е продуктовата структура на износа и вноса по страни. Направени са обобщения и изводи за развитието на външнотърговските отношения като предпоставка за образуването на регионален пазар на Балканите.

Ключови думи: външна търговия, отворена икономиката, балкански страни

Иван Дреновски – Промени в съотношението на сезонните валежи за периода 1995-2010 г.

Закономерен завършек на серията от статии върху колебанията на валежите в България през последните в 15–16 години е анализът на вариациите на техните сезонни и полугодишни количества. Този период, макар и кратък, е изключително интересен по отношение на режима на валежите, като през отделни месеци се наблюдават значими промени в сравнение с предишни периоди (Д р е н о в с к и, С т о я н о в, 2009, 2010). Налице е статистически значимо увеличение на валежите през месеците септември и януари за повечето изследвани станции за периода 1995–2010, сравнен с периода 1982–1994 (D r e n o v s k i, K a r a s h t r a n o v a, 2011). Чрез използване на индекса за континенталност на валежите се констатира, че като цяло промените в месечните и сезонните валежни количества са довели до намаляване на умереноконтиненталните черти и до засилване на преходните и континентално­средиземноморските черти във вътрешногодишното разпределение на тези количества в почти всички изследвани станции.

Петър Димитров – Използване на многоканални спътникови изображения за оценка и картографиране на надземната дървесна биомаса на иглолистните гори

Информацията за биомасата на горите е необходима за тяхното правилно управление, а също и за характеризирането на въглеродния баланс, екологичните изследвания и оценката на местообитанията. Получаването на тази информация чрез наземни измервания е трудоемко, което е причина за нередовното Ј обновяване. Дистанционните изследвания са възможен метод за допълване на информацията, която получаваме чрез инвентаризацията на горите. В статията са използвани данни от лесоустройствените проекти за да се разработят регресионни модели за оценка на дървесния обем и надземната дървесна биомаса за иглолистни гори в Рила с помощта на спътникови данни. Надземната биомаса е изчислена чрез трансформиращи коефициенти на базата на обема. За обясняването на вариациите в двата показателя са тествани данните от спектралните канали на сензорите ASTER (Advanced Spaceborne Thermal Emission and Reflection Radiometer) и SPOT HRG (Satellite Pour l’Observation de la Terre High Resolution Geometric). Коефициентите на отражение в спектралните канали са осреднени по подот- дели и са анализирани съвместно с наземните данни. Най­силна връзка и с двата показателя показва близкият инфрачервен канал на SPOT. Данните от този канал са използвани като независима променлива при нелинейния регресионен анализ. Относителните грешки на предвижданията на базата на съставените регресионни уравнения са 43,4 % и 41,8 % съответно за обема и биомасата. Тези резултати се основават на данните от всички подотдели без значение от състава им. По­малки грешки се получават, когато се разработят модели само за насажденията с преобладаване на бял бор. Точността на получените оценки на ниво пиксел е ниска, макар че е сравнима с тази в предишни подобни изследвания. Получените карти на обема и биомасата могат да служат за характеризиране на пространственото разпределение на двата показателя и за тяхната груба оценка.

Емил Гачев – Връзка между естественото разпространение на горската растителност и природните фактори в района на Смолян, Западни Родопи

В статията се прави подробно рзглеждане на естественото разпространение на горската растителност в средната част на Родопите (района на Смолян в границите на едноименната община от 2002 г.), като по метода на височинните ландшафтни спектри се анализират отношенията между териториалната диференциация на горите и разнообразието в надморската височина, климата, скалната основа, както и на съчетаното действие на споменатите природни фактори. В резултат на направения анализ е разработена карта на потенциалната растителност в изследвания район.

Никола Тодоров, Тихомир Алексиев – Ландшафтни особености в района на Белоградчик

Съгласно Европейската конвенция за ландшафта на национално ниво е нужно да се осигури „законово признаване на ландшафта като най­важния компонент от условията на живот на хората… Качеството на ландшафта има решаващо значение за успеха на редица икономически и социални инициативи както публични, така и частни“ (К о н в е н ц и я…, 2004). Република България ратифицира Европейската конвенция за ландшафта на 13 октомври 2004 г. (Д В, бр. 94, 2004). Във връзка с налагането на понятието ландшафт в законодателството и политиките на управление на територията, възниква и нуждата от разширяване на научните ландшафтни изследвания. Понастоящем повечето от нормативните актове, разработени за опазване на ландшафта в България, са насочени към опазване на неговия природен аспект (Д о п ъ л н и т е л н а…, 2004). Така, като приоритетни за опазване се очертават онези ландшафти, които се класифицират като относително естествени или имат характеристики близки до потенциалните.

Гергана Методиева – Издателска дейност на департамент География при НИГГГ (монографии)

Представената разработка е продължение на публикуваната в бр. 1–2/2011 г. на настоящото списание статия на тема „Периодични издания на Географския институт при БАН (1951–2010)“. Досега не са извършвани подобни изследвания на географски публикации, в т.ч. и на научната продукция на института (понастоящем департамент География в НИГГГ) при БАН. В тази статия е направено сравнение на издадените досега колективни и самостоятелни монографии за периода 1950–2011 г. На базата на тези сравнения и анализи са посочени сходствата и различията между еднородните издания на института.

Георги Алексиев, Хернани Спиридонов – Отзив за монографията „Морфоструктура на Източна Стара планина“ с автори проф. дгмн Ц. Цанков и д-р Св. Станкова

Проблемите и предизвикател- ствата, свързани с развитието на българската геоморфология, изискват постоянен и компетентен анализ на фундаменталните свойства на универсума: триединство, тримерност и троичност, и по­конкретно анализиране на природните събития в миналото, настоящето и бъдещето в геоморфоложкия научен синтез. Наложително е прилагане на принципа за актуализма при палеогеографските реконструкции с оглед по­обективна прогноза на явленията и процесите в природата.

Иванка Ботева – В полза на географското познание

В началото на 2012 г. от печат в Академично издателство „Проф. М. Дринов“ излезе „Географски терминологичен речник“, чиито главни редактори са акад. Тодор Николов и проф. д­р Борис Колев.

Стефан Велев – Нов физикогеографски терминологичен речник

Една интересна новост в областта на справочната географска литература видя бял свят преди месец. Издателство „Амадеус“ осъществи публикуването на триезичен физикогеографски терминологичен речник – есперантско­английско­български.