Нов брой

ISSN 0204-7209
ISSN 2367-6671 (Online)
ПРОБЛЕМИ НА ГЕОГРАФИЯТА
Книга 1–2
София 2016


СЪДЪРЖАНИЕ

Mariya Grozeva – Some tendences of tourism development in the age of globalization

Ваня Василева – Основни направления в науката за туризма

Вилиян Кръстев – Планински курорти: туристическа еволюция в териториалната организация

Мариан Върбанов – Параметризация на качеството на водите на българските черноморски реки чрез индекса на кислородния баланс

Кристина Гърциянова – Нитратно замърсяване на речните води в Черноморската отточна област

Georgi Zhelezov – Landscape and hydrochemical specifics of Choklyovo wetland system in Koniavska mountain

Никола Тодоров, Ангел Велчев – Съвременна ландшафтна структура на карстовите територии в Софийската котловина

Александър Гиков, Петър Димитров, Миглена Жиянски – Динамика на земното покритие по северния склон на Троянския проход за 30-годишен период

Тихомир Алексиев – Образователни геопространствени уеб платформи и ресурси за обучението по география и икономика

Сергей Шевчук – Научная школа института географии и картографии Украины

Рецензии и отзиви

Валентин Михайлов – Своеволни интерпретации на класическата география на Европа

Марияна Николова – Новата книга на академик Тодор Николов „Щрихи по житейската пътека“


АНОТАЦИИ


Мария Грозева – НЯКОИ ТЕНДЕНЦИИ ОТ РАЗВИТИЕТО НА ТУРИЗМА В ЕПОХАТА НА ГЛОБАЛИЗАЦИЯ

Статията разглежда някои от световните тенденции в разви- тието на туризма, а именно: връзката му с глобализацията и регионализацията, развитието на въздушния транспорт, компютърните и съобщителните технологии, търговската марка и т.н. Туризмът има един от основните приноси за глобализационните процеси. Той е и двигател на това явление, и резултат от него. На световния пазар днес държавите и регионите продават не само своя туристически продукт – те представят на света и своите национални ценности. Туризмът е източник както на икономически ползи, така е и съществен фак- тор за повишаване престижа на една страна. Тесните му взаимовръзки с ико- номиката, политиката, историята, културата и международните отношения го правят основа за взаимноизгодно сътрудничество между страните. Особено внимание е обърнато на въздушния транспорт, тъй като понастоящем 45% от туристите по света пристигат със самолет.

Ключови думи: глобализация, регионализация, туристическо развитие, международен туризъм, световна икономика


Ваня Василева – ОСНОВНИ НАПРАВЛЕНИЯ В НАУКАТА ЗА ТУРИЗМА

Туризмът е социално-икономическо явление, което преживява бум и се развива успешно в съвременното постиндустриално общество и икономика на обслужването. Парелелно с това възниква, налага се и се развива науката за туризма (туризмология). Това е една относително млада наука, поради което много аспекти относно нейната същност, наименование, структура, взаимовръзки и други са все още дискусионни. Целта на настоящата статия е да се система- тизират основните направления в науката за туризма. За постигането на тази цел е необходимо също да се намери мястото на младата наука в системата на научните знания, както и да се визират връзките и́ с другите науки. Необходимо е също да се обособи понятие за тази относително нова наука.

Ключови думи: туризъм, наука за туризма, туризмология, география на туризма, икономика на туризма


Вилиян Кръстев – ПЛАНИНСКИ КУРОРТИ: ТУРИСТИЧЕСКА ЕВОЛЮЦИЯ В ТЕРИТОРИАЛНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ

В статията е направен ретроспективен анализ на еволюцията на туристи- ческото развитие на планинските курорти от гледна точка на териториалната им организация. По примера на страни с утвърдени позиции в зимния туризъм (Франция, Австрия, Италия, Швейцария и др.) са онагледени основни зависимости в процеса на усвояване на планинските ресурси спрямо преобладаващото пазарно търсене. Те намират пряко отражение върху организационната структура на планинските курорти от началото на ХХ в. до наши дни. Съобраз- но особеностите в териториалната организация се диференцират четири поколения планински курорти, които маркират различни етапи от процеса на „превземане“ на планините от страна на туризма. Познаването и осмислянето на подобна еволюция има важно значение за българската практика с цел избягване на редица грешки, както и за адекватно изработване на политики и стратегии в процеса на бъдещо курортно планиране или последваща валоризация на вече съществуващи планински курорти.

Ключови думи: планински курорт, планински ресурс, ски туризъм, териториална организация, Алпи


Мариан Върбанов – ПАРАМЕТРИЗАЦИЯ НА КАЧЕСТВОТО НА ВОДИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЧЕРНОМОРСКИ РЕКИ ЧРЕЗ ИНДЕКСА НА КИСЛОРОДНИЯ БАЛАНС

Пред последните десетилетия за оценка на качественото състояние на водните тела все по-често се прилагат комплексните оценки на замърсяването (или на качеството) на повърхностните води. Резултатите обикновено се пред- ставят под формата на бал или ранг, съответстващ на определен диапазон на изменение на стойностите на избрания параметър. В настоящата разработка се прави опит за прилагане и тестване в българските условия на един приет и утвърден в редица страни от Европейския съюз комплексен индекс за оценка на състоянието на повърхностните води чрез изчисляване на техния кислороден баланс. Оценката е направена за осем реки от отточната област с директен отток в Черно море за периода 1990–2015 г. Според получените резултати реките са класифицирани (параметризирани) в пет класа от състояние „много добро“ до
„много лошо“.

Ключови думи: качество на водите, кислороден баланс на водите, черноморски реки, индексни оценки


Кристина Гърциянова – НИТРАТНО ЗАМЪРСЯВАНЕ НА РЕЧНИТЕ ВОДИ В ЧЕРНОМОРСКАТА ОТТОЧНА ОБЛАСТ

Интензивната стопанска дейност по Българското Черноморие предизвиква сериозни изменения в качеството на речните води и в частност на техния нитратен режим. Освен това замърсяването на речните води с нитрати от различни източници крие рискове и за човешкото здраве. С оглед актуалността на проблема в настоящата статия се анализира състоянието на повърхностните води на българските черноморски поречия от гледна точка на тяхното нитрат- но замърсяване. Установяването на тенденциите в промяната на качествените характеристики на речните води по отношение на съдържанието на нитратни, нитритни и амониеви йони както в пространството, така и във времето, е извършено чрез прилагането на интегрален индекс за качество на водите (ИКВ/ Water Quality Index, WQI). Определен е произходът на замърсяващите вещества и източниците на нитратно замърсяване.

Ключови думи: нитратно замърсяване, речни води, Черноморска отточна област


Георги Железов – ЛАНДШАФТНА И ХИДРОХИМИЧНА СПЕЦИФИКА НА ЧОКЛЬОВСКА СИСТЕМА ОТ ВЛАЖНИ ЗОНИ В КОНЯВСКА ПЛАНИНА

Представеното изследване обхваща два основни аспекта на Чокльовската система от влажни зони в Конявска планина. Първият е свързан с определяне на ландшафните характеристики и продуктивността на ландшафтите. Разкриват се по-високи стойности в сравнение с показателите за фитопродуктивността в други изследвани системи от влажни зони. Вторият аспект включва изследване на хидрохимичните особености в три части на системата от влажни зони. Химичните анализи на водите показват по-висока концентрация на кислород и по-ниски стойности на фосфати, фосфор, нитрати и амоняк в южната част на влажната зона.

Ключови думи: ландшафти, хидрохимични особености, влажна зона


Никола Тодоров, Ангел Велчев – География на информацията и географски ландшафт на информацията

В статията се разглежда разпространението на карста в Софийската котловина и оградните ѝ територии. Акцентирано е върху основните природни фактори за образуването на карстовите форми и ландшафтните геосистеми. С помощта на морфологичен анализ е доказано, че в някои части на котловината и околните планини скалният състав (карбонатни скали) и тектонските характе- ристики са от решаващо значение за формирането на физикогеографските особености. В заключение се акцентира върху значението на карстовите форми за икономическото развитие в тази част на страната.

Ключови думи: карст, фактори за карстификация, карстови форми, типове ландшафти


Александър Гиков, Петър Димитров, Миглена Жиянски – ДИНАМИКА НА ЗЕМНОТО ПОКРИТИЕ ПО СЕВЕРНИЯ СКЛОН НА ТРОЯНСКИЯ ПРОХОД ЗА 30-ГОДИШЕН ПЕРИОД

В статията са представени резултатите от картографирането и анализа на земното покритие в ключов участък (площ 7,5 km2) по северния склон на Стара планина. За целта са използвани архивни аероснимки и съвременно сателитно изображение от WorldView-2. Приложена е разпространената класификация на CORINE land cover на 4-то ниво. Анализирани са промените в площта на класо- вете земно покритие и са потърсени предизвикалите ги причини.

Ключови думи: дистанционни методи, динамика на земното покритие


Тихомир Алексиев – ОБРАЗОВАТЕЛНИ ГЕОПРОСТРАНСТВЕНИ УЕБ ПЛАТФОРМИ И РЕСУРСИ ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО ГЕОГРАФИЯ И ИКОНОМИКА

Бурното развитие на геоинформационните технологии до голяма степен про- мени географията и останалите науки за Земята. Получаването, обработката и анализът на географската информация все по-широко се базират на дистанционните изследвания на Земята (ДИЗ) и технологиите, свързани тях. Съвременните картографски продукти се изготвят и анализират с помощта на географските информационни системи (ГИС). Достъпни са множество удобни за потребителите източници на пространствена информация, както и многобройни геопространствени приложения. В същото време в българските средни училища предметът География и икономика се изучава предимно по традиционни методи, оформили се още през Индустриалната епоха и слабо променени до днес. Изучава се „хартиена“ география в един все по-цифров свят. Това довежда до необходимостта от интегриране на геопространствените технологии (ГПТ) в обучението по география в училище. В глобалната информационна мрежа са достъпни голям брой образователни платформи, ресурси и приложения, някои от които са безплатни и могат да послужат на тази цел. Това изследване предлага описание на някои учебни платформи, ориентирани към интегрирането на ГИС и ДИЗ в училищното образование, както и възможности и условия за тяхното прилагане.

Ключови думи: геопространствени технологии, географски информационни системи, дистанционни изследвания на Земята, образование, география


Сергей Шевчук – НАУЧНАЯ ШКОЛА ИНСТИТУТА ГЕОГРАФИИ И КАРТОГРАФИИ УКРАИНЫ

В статье раскрыты особенности становления первого в Украине географического учреждения академического типа – Украинского научно-исследовательского института географии и картографии (1927–1934). Определены основные направления его научной работы, а также главные достижения в области украинской национальной школы географии. Статья посвящена исследованию ведущих направлений научной работы сотрудников Института. При этом главное внимание уделено научным достижением школы УНИИГК в контексте основных направлений его деятельности: научно-поисковой работы в области физической географии и географии человека, картографической работы и издательской деятельности. Освещены особенности организации экспедиционной работы УНИИГК, подготовка высококвалифицированных специалистов, орга- низация научно-популярной работы и особенности становления сотрудничества с отечественными и зарубежными научными учреждениями. Данное иссле- дование выполнено в рамках работы автора над комплексной темой „Научные школы в украинской географии“.

Ключови думи: история украинской географии, Украинский научно-исследовательский институт географии и картографии (УНИИГК), научная школа, академик Степан Рудницкий


Валентин Михайлов – СВОЕВОЛНИ ИНТЕРПРЕТАЦИИ НА КЛАСИЧЕСКАТА ГЕОГРАФИЯ НА ЕВРОПА

По правило понятията в науката служат за провеждане на обективни наблюдения, изследвания, търсения с цел постигане на резлутати, разкриващи възможно най-обективна картина за същността и характеристиките, присъщи на едно или друго явление от света, в който живеем. Нито публикуването на определени резултати и статии в научни издания, нито титлите, с които са окичени техните призвани или нерядко самозвани автори, не са гаранция за научност, обективност, рационалност, безпристрастност на онова, което се поднася като „научни резултати“. За съжаление, има и такива случаи, в които зад претенциозно натрапвани „научни концепции“ се крият идеологически постулати и политически намерения. В случая, който тук се предлага за обсъждане, не става дума за спорни научни тези, дискусионни твърдения, едностранни трактовки по определени исторически и/или геополитически въпроси, а за смесване на обикновенa некомпетентност със съзнателнo изопачаване на фундаментални понятия като Европа, регион, цивилизация.


Марияна Николова – НОВАТА КНИГА НА АКАДЕМИК ТОДОР НИКОЛОВ „ЩРИХИ ПО ЖИТЕЙСКАТА ПЪТЕКА“

Академик Тодор Николов представи новата си книга „Щрихи по житейската пътека“ на 18 май 2016 г. в Големия салон на БАН. Събитието събра българската академична общност и стана повод да се чуят много ценни и вълнуващи отзиви за книгата и за нейния автор.