Иван Батаклиев – ГРАНИЦИТЕ НА МИЗИЯ, ТРАКИЯ И МАКЕДОНИЯ
(ПИРИНСКА ОБЛАСТ Е ГЛАВНО ОГНИЩЕ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ)- (Политико-географски преглед)

Този въпрос досега специално не е поставян. Проф. A. Иширков, който единствен у нас нарочно се занима с развитието на границите поотделно на Македония (сп. „Македонски преглед“, год. III, кн. 1, 1927) и на Тракия („Тракийски сборник“, кн. II, 1930), повече се спира на другите граници на тези български области, напр. на северните им граници, особено на Македония, отколкото на границата между тях. Макар че тази граница, която е доста важна, през вековете се е движила ту на запад, ту на изток (както е било и по време на римското владичество), тя не е възбуждала спор. Причината за това е, че от двете страни на тази граница, особено след преселването на славяните в Балканския полуостров, населението е еднакво в етническо отношение. Тя и днес не може да възбуди спор, защото българите и в Македония, и в Тракия са еднакво българи.

Виктор Самойленко, Владимир Пласкални – СЪВРЕМЕННА МЕТОДИКА ЗА АНАЛИЗ НА АНТРОПИЗАЦИЯТА НА ЛАНДШАФТИТЕ

Обосновани са и са разработени съвременните принципи/подходи, както и методика за анализ на степента на антропизация на ландшафтите в Украйна. Методиката е универсална и съответства на общоевропейските и украинските подходи и се състои от четири компонента: общосъдържателен, параметричен, логическо-математически и верификационно-реализационен (проверка-реализация). Методиката включва схема и скали със степените на антропизацията на ландшафтите в зависимост от стойността на антропогенното влияние върху системите на земеплозване и/или земно покритие. Това влияние се определя чрез съответните нива на хемеробност, интензивност на влияние, геоекологична благоприятност/неблагоприятност и естеството на тези системи.

Ключови думи: ландшафти, антропизация, хемеробност, земеползване, земно покритие

Никола Тодоров, Ангел Велчев, Мимоза Контева – АКТУАЛИЗАЦИЯ НА КЛАСИФИКАЦИОННАТА СИСТЕМА НА ЛАНДШАФТИТЕ В БЪЛГАРИЯ (на примера на ландшафтна карта в мащаб 1 : 500 000, 1992 г.)

В статията са разгледани някои основни въпроси за съставянето на ландшафтните карти и са поставени въпросите за актуализацията на класификационната система на ландшафтната карта от 1992 г. Обърнато е специално внимание на актуализации, извършени в ландшафтните карти на Берковска планина, Влахина, Земенска, Малешевска и други планини. Наред с това се акцентира и върху хидроморфните и субхидроморфните комплекси както при влажни зони, а така също и при равнинни и планински условия.

Ключови думи: актуализация, класификация, ландшафти, ландшафтни типове, родове и видове.

Атанас Китев – БИОГЕОХИМИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ЛАНДШАФТИТЕ В ЮЖЕН ПИРИН

В статията се разглеждат биогеохимичните особености на ландшафтите в Южен Пирин (Югозападна България) на базата на образци от избрани растителни видове: кукуч (Pistacia terebinthus), червена хвойна (Juniperus oxycedrus), бук (Fagus sylvatica), зановец (Cytisus sp.), червен бъз (Sambucus racemosa), офика (Sorbus aucuparia), подбел (Tussilago farfara). Направен е анализ на стойностите на химичните елементи (микроелементите) Cu, Zn, Pb, Mn, Co, Cr и Ni в тези растения и сравнение със стойностите им за местния почвено-геохимичен фон. Резултатите са съпоставени със сходни изследвания в България. При анализа и интерпретацията на получените резултати е използван коефициент на биологично поглъщане Ax.

Ключови думи: биогеохимия, ландшафти, растителни видове, коефициент на биологично поглъщане, Южен Пирин

Кристина Гърциянова – ОЦЕНКА НА КАЧЕСТВОТО НА ВОДИТЕ НА ЯЗ. „ПЧЕЛИНА“

В статията се изследва качественото състояние на водите на яз. „Пчелина“ за периода 2007-2015 г. чрез анализ за качеството на избрани физико-химични елементи и някои приоритетни вещества. Анализът е направен съобразно разпоредбите на Наредба Н-4 от 14.09.2012 г. за характеризиране на повърхностните води и изискванията на Наредба за стандарти за качество на околната среда за приоритетни вещества и някои други замърсители от 01.11.2010 г. Използвани са интегрален индекс за качество на водите (ИКВ), сравнителни и графични методи. Установени са показателите, чийто стойности превишават законовите норми и съответно водят до влошаване на качественото състояние на язовирните води. Определени са възможните източници на замърсяване на яз. „Пчелина“.

Ключови думи: качество на водите, р. Струма, яз. „Пчелина“

Вилиян Кръстев – ТУРИСТИЧЕСКИЯТ ОБРАЗ НА ПРОСТРАНСТВОТО КАТО ИНДИКАТОР НА „МЕКА СИЛА“: ГЕОПОЛИТИЧЕСКА ОЦЕНКА ПО ПРИМЕРА НА БЪЛГАРИЯ

Статията е посветена на проблематика, засягаща туристическия образ на пространството като главен атрибут за присвояване на „мека сила“ в съвременната геополитика. По примера на България е проследено влиянието на туризма върху масовите представи (преди и след 1989 г.), намерили отражение върху потенциала ѝ на „мека сила“ на международно равнище. За постигане на по-висока степен на обективност в геополитическата оценка е проанализирана позицията на България в авторитетни международни рейтинги, измерващи привлекателността и репутацията (като изразители на „мека сила“) на страните в света.

Ключови думи: постмодерна геополитика, мека сила, образ на пространството, България, туризъм

Ваня Василева – СЪВРЕМЕННО СЪСТОЯНИЕ И ПЕРСПЕКТИВИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ТУРИЗМА В ЧЕРНА ГОРА

В настоящата статия е анализирано съвременното състояние на туризма в Черна гора, откроено е мястото ѝ в международния туризъм, като са очертани и вероятни перспективи за бъдещото ѝ развитие като туристическа дестинация. Черна гора е една от най-новите и най-малките по площ, а според броя на населението е най-малката стра- на на Балканите. Страната демонстрира сериозни намерения за развитие на туризма си, на който се гледа като на приоритетен и перспективен отрасъл. Малката й територия съчетава разнообразни и уникални природногеографски условия и е с добре запазена природа. Страната е едновременно морска и планинска, което е важна предпоставка за развитието на морски рекреативен и зимен ски-туризъм. На територията й са формирани 3 туристически района – Планински на север, Централен и Приморски (Ад- риатически). От 2010 г. се запазва тенденцията на ръст както в броя на пристиганията
– предимно от Европа, така и в броя на реализираните нощувки. Водещи генератори на туристопотоци са Русия и Сърбия.

Ключови думи: Черна гора, туристически ресурси, туризъм, туристически райони

Мария Грозева – УСЛОВИЯ И ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ТУРИЗЪМ В СЕЛСКИТЕ ТЕРИТОРИИ НА СЕВЕРОЗАПАДНИЯ РАЙОН ЗА ПЛАНИРАНЕ

Целта на настоящото изследване е анализ на капацитета на настанителната база и възможностите за развитие на селски туризъм в Северозападния район за планиране. Съгласно Закона за регионалното развитие на Република България тази част на страната обхваща следните пет административни области: Видин, Монтана, Враца, Плевен и Ловеч. Развитието на този вид туризъм зависи от много условия и фактори. Най-важни са трите групи фактори: наличие на съхранена природна среда, осигуряваща възможности за отдих и рекреация; самобитен облик на селата и местата за настаняване, позволяващи запознаване с характерните местни обичаи, занаяти, бит и кухня, както и съществуване на атрактивни природни и/или антропогенни обекти, разположени относително близо до местата за настаняване; качеството на настанителната база.

Ключови думи: селски туризъм, база за настаняване, Северозападен район за планиране

Анжелика Пушкаш – НЕСЕБЪР. КУЛТУРНО-БАЛКАНСКА ПАРАДИГМА. ВЕЧНОТО ГОСПОДСТВО НА КУЛТУРАТА

Несебър е хилядолетен град (2000 г. пр.н.е.), развивал се едновременно с процъфтяващите до 3-то и 2-то хилядолетие пр.н.е. античнии градове в Близкия изток, както и с тези от Средиземноморския хинтерланд, чиито възход в развитието им е през 2-то и 1-то хилядоление пр.н.е., съчетавайки последователно различни култури и цивилизации. Чрез своята уникалност, свързана със значителна пространствена концентрация на религиозни обекти, днес Несебър е жива легенда. Уникалното културно и религиозно наследство на града, непосредствено обвързано с бурната история на балканския регион, по същество е белязано и обусловено от облика, размера и значимостта на тези обекти. Това ни позволява да проследим в хронологичен ред нивото на икономическото развитие на населението, живяло в града през отделните периоди. В Несебър са съхранени повече от сто архитектурни ансамбли от периода на Българското Възраждане. Построени в края на ХVІІІ и началото на ХІХ век, те принадлежат към оригиналния архитектурен стил, наречен „черноморски стил“.

Ключови думи: Балканска духовност, мултикултурна стратиграфия, религиозна география, религиозна архитектура, гражданска архитектура, традиция, наследство на ЮНЕСКО

Любовь Вишникина – ГЕОГРАФИЧЕСКОЕ ОБРАЗОВАНИЕ: ПРЕДМЕТНАЯ ГЕОГРАФИЧЕСКАЯ КОМПЕТЕНТНОСТЬ

Статья посвящена проблеме введения компетентносного подхода в обучение географии, обусловленного необходимостью изменений концептуальных подходов к содержанию географического образовани и прогнозированию его результатов. Определена потребность в исследованиях теоретического и прикладного характера, направленных на обоснование структуры и содержания предметной географической компетентности учащихся. В статье раскрыты понятия „компетенция“ и „компетентность“, охарактеризованы группы географических компетентностей – ключевые, межпредметно-интегральные и предметные. При этом главное внимание уделено определению функций и структуры предметной географической компетентности учащихся как целостной системы. Освещено содержание отдельных предметных географических компетентностей: географических знаний, географических умений и навыков, опыта творческой деятельности по географии, эмоционально-ценностного отношения к окружающей среде и человеческой деятельности в ней, географического видения мира. Данное исследование выполнено в рамках работы автора над комплексной темой „Методическая система формирования предметной географической компетентности учащихся основной школы“.

Ключови думи: компетентностный подход к обучению географии, компетенции, ключевые и межпредметно-интегральные компетентности, предметная географическая компетентность учащихся.

Димитър Пърличев – МОРФОБЛЕМИ

Авторът продължава критичния си анализ на основните понятия в геоморфологията, предлагайки нова класификационна единица – морфоблеми. Те представляват кратерите върху земната повъхност от метеоритните бомбардировки. Този тип „форми на релефа“ („морфоструктури“ според автора) не са намерили досега място в най-из- вестните и употребявани класификации на земния релеф поради неутралното и неточно название „астроблеми“. Очаква названието „структурна геоморфология“ да бъде заменено от синонима й „морфотектоника“. Възразява срещу изискването всяко понятие в геоморфологията да остава в първичния си вид, за да се осигури „естествения подбор“ на понятията в нея като гаранция за развитието й. Илюстрира някои предимства на генетичната класификация на морфоструктурите.

Ключови думи: релеф, морфоструктури, морфотектури, морфоскулптури, морфолити, морфоблеми.

Ангел Велчев – ЖИВОТ, ДОСТОЕН ЗА ПОДРАЖАНИЕ (по случай 115 години от рождението на проф. Илия Иванов)

През месец юни тази година се навършиха 115 години от рождението на уважавания от географското съсловие в нашата страна проф. Илия Иванов – физикогеограф, ландшафтовед и убеден геоморфолог. По този повод може би трябва да изразим нашето уважение към добрия учител, като отново се върнем и припомним приносите му за развитието на географските науки, неговата учебна и преподавателска дейност за подготов- ката на научни кадри за бъдещи изследвания, да преценим от днешни позиции неговите заслуги и приноси за развитието на нови и съвременни научни направления в географските науки, за реализираните идеи при решаването на редица практико-приложни проблеми на геоморфологията и ландшафтознанието. Необходимо е да оценим и неговата обществена дейност в българското географско дружество, чиято стогодишнина ще честваме следващата година.