Нов брой

ISSN 0204-7209
ISSN 2367-6671 (Online)
ПРОБЛЕМИ НА ГЕОГРАФИЯТА
Книга 1-2
София 2020


СЪДЪРЖАНИЕ

Пело Михайлов – За членовете учредители на Българското географско дружество

Вилиян Кръстев – Образът на пространството като изследователски проблем в геополитиката: опит за конструктивна концептуализация

Красимир Асенов – Ромската колонизация. Отвъд „Ойкумена“ – по следите на проторомите

Ваня Василева, Дора Кабакчиева – Видове антропогенни туристически ресурси. Опит за нова типологизация

Велимира Стоянова, Цветан Коцев – Индекс MeTo за оценка на опасността от замърсяване с тежки метали на почвите на дунавските низини в България

Zvezdelina Aydarova, Tsvetan Kotsev, Assen Tchorbadjieff, Emilia Tcherkezova, Velimira Stoyanova – Grouping of groundwater monitoring points in river floodplain according to the conditions for arsenic contamination

Tsvetan Kotsev, Velimira Stoyanova, Zvezdelina Aidarova, Stefan Genchev – Concept of arsenic monitoring in the soil-groundwater-river water system in the mining affected Ogosta river valley

Румен Пенин – Тежки метали в почвите в горната част от басейна на река Калница (Керменско блато)

Вилиян Кръстев – За социалната и културната география: коментар(и), (за)бележки, (по)грешки. Критичен отзив на монографичния труд на проф. д.г.н. Атанас Дерменджиев „Социална и културна география. Анали(зи), контекст(и), (с)мисли“


АНОТАЦИИ


Пело Михайлов – ЗА ЧЛЕНОВЕТЕ УЧРЕДИТЕЛИ НА БЪЛГАРСКОТО ГЕОГРАФСКО ДРУЖЕСТВО

DOI: https://doi.org/10.35101/prg-2020.1-2.1

В статията за първи път са представени всички членове учредители на Българското географско дружество и разпределението на длъжностите в неговото първо настоятелство от 1918 г. Публикувани са два документа – препис на учредителния протокол на Българското географско дружество от 1918 г. и списък на членовете учредители. Всеки от двадесет и тримата учредители от политическия, културния, научния и стопанския елит на тогавашна България е представен чрез кратки биографични бележки. Сред тях са имената на един генерал, двама премиери, трима министри, четирима посланици, петима ректори, шестима журналисти, седем народни представители, осем академици и член-кореспонденти и общо дванадесет професори, от които само трима се занимават
професионално с география – проф. Жеко Радев, Жечо Чанков и Иван Пастухов.

Ключови думи: Българско географско дружество, учредителен протокол, членове
учредители.



Вилиян Кръстев – ОБРАЗЪТ НА ПРОСТРАНСТВОТО КАТО ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПРОБЛЕМ В ГЕОПОЛИТИКАТА : ОПИТ ЗА КОНСТРУКТИВНА
КОНЦЕПТУАЛИЗАЦИЯ

DOI: https://doi.org/10.35101/prg-2020.1-2.2

Статията разглежда проблема, свързан с образното възприятие на географското пространство в геополитиката. За целта е проследена еволюцията в геополитическото отношение към пространството от обективно към субективно с извеждане на водещата роля на постструктурализма като методологична оптика в постмодерната геополитика. Засегнати са атрибутите, изграждащи формирането на геополитическия образ на пространството: геополитическа идентификация и идентичност; геополитически дискурс, образи-архетипи. Разработен е системно-репрезентативен модел на изследване на геополитическия образ на пространството, с който се засвидетелства конструктивната концептуализация, заложена като идея в статията. Моделът синтезира основни детайли, формиращи геополитическото виждане на пространството, които се проектират върху геополитическия му образ в подчинена зависимост.

Ключови думи: относително пространство, постструктурализъм, идентичност, геополитически образ, критична геополитика



Красимир Асенов – РОМСКАТА КОЛОНИЗАЦИЯ. ОТВЪД „ОЙКУМЕНА“ – ПО СЛЕДИТЕ НА ПРОТОРОМИТЕ

DOI: https://doi.org/10.35101/prg-2020.1-2.3

Направен е опит за изясняване на част от теориите, хипотезите, спекулациите и научните факти, отнасящи се до ромския етногенезис, както и на някои слабо изследвани аспекти, свързани с довизантийския период на проторомите (условно обозначаване на митичните прародители на съвременните роми) – социални, етнически, политически, конфесионални, културни, професионални. Резултатите от изследването формират няколко категории от общности, които под една или друга форма могат да бъдат типологизирани като протороми: адиваси (ãdivãsīs); шудри (śūdras); дас/даса (dãsa); неприкосновени (apśya) и пр.

Ключови думи: роми, протороми, варна, каста, арии, адиваси, шудри, неприкосновени



Ваня Василева, Дора Кабакчиева – ВИДОВЕ АНТРОПОГЕННИ ТУРИСТИЧЕСКИ РЕСУРСИ. ОПИТ ЗА НОВА ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

DOI: https://doi.org/10.35101/prg-2020.1-2.4

Антропогенните туристически ресурси са важен компонент в туристико-ресурсния потенциал на България, както и важно конкурентно предимство за българския туризъм. В настоящата статия авторите предлагат собствена типологизация на антропогенните туристически ресурси. Като водещ критерий е използвана осезаемостта, защото възприемането чрез сетивата, осъзнаването и осмислянето на един обект (или явление) е определящото в отношението към него.

Ключови думи: туристически ресурси, типология, културно-историческо наследство, материални и нематериални антропогенни туристически ресурси, специални събития



Велимира Стоянова, Цветан Коцев – ИНДЕКС MeTo ЗА ОЦЕНКА НА ОПАСНОСТТА ОТ ЗАМЪРСЯВАНЕ С ТЕЖКИ МЕТАЛИ НА ПОЧВИТЕ НА КРАЙДУНАВСКИТЕ НИЗИНИ В БЪЛГАРИЯ

DOI: https://doi.org/10.35101/prg-2020.1-2.5

Статията представя индексът МеTo, който е разработен за оценка на опасността от замърсяване с тежки метали и металоиди на почвите на крайдунавските низини в България при евентуален разлив или наводнение. Той включва показателите степен на замърсяване на речните наноси (Me) и форми на релефа (To).

Ключови думи: речни наноси, релеф, риск, уязвимост



Звезделина Айдарова, Цветан Коцев, Асен Чорбаджиев, Емилия Черкезова, Велимира Стоянова – ГРУПИРАНЕ НА ПУНКТОВЕ ЗА НАБЛЮДЕНИЕ НА ГРУНТОВИ ВОДИ ПО УСЛОВИЯ НА ЗАМЪРСЯВАНЕ С АРСЕН В ЗАЛИВНА РЕЧНА ТЕРАСА

DOI: https://doi.org/10.35101/prg-2020.1-2.6

Целта на настоящото изследване е групиране на 21 пункта за наблюдение на грунтовите води в долината на р.Огоста между селата Бели мел и Горно Церовене по условия на замърсяване с арсен (As) от почвата и определяне на представителни кладенци от всяка група. Направен е опит за пространствено обвързване на съставените клъстери с главните форми на релефа в долинното дъно на р. Огоста. Групирането на кладенците се извършва с помощта на клъстерен анализ на базата на географски и геохимични параметри. Географските показатели включват относително превишение на терена над река Огоста, модифициран топографски индекс на овлажнение, разномащабен индекс за заравненост на долинни дъна, топографски индекс на отражение на сигнала от въздушното лазерно сканиране (topographic LiDAR intensity), ниво на подземните води, средна дълбочина на речните разливи в периода 1964-1970 г., отстояние на мониторинговите кладенци от р. Огоста и механичен състав на почвата. Групата на геохимичните параметри е съставена от усреднената концентрация на As в целия почвен профил за всеки от пунктовете, съдържанието на арсен на различна дълбочина на грунтовите води – средна, минимална и максимална, съдържание на Fe и Mn в почвата като основни сорбенти на As и активна реакция (pH) на почвата. Използвани са два метода за клъстеризация – йерархичен клъстерен анализ и К-средни величини. Обособени са три групи кладенци. Клъстер 1 включва пиезометрите Р4, Р6, Р11, Р13, Р20, Р25, които съставляват 29% от броя на всички пунктове. Кладенците в тази група имат най-високо средно съдържание на As в почвения профил, което е в границите на 2232-10 328 mg/kg. Превишението им спрямо речната мрежа е от 1,3 до 2 m, а средното отстояние от реката е 18 m. Клъстер 2 включва кладенците P1, P2, P3, Р5, P8, Р14, P15, P16, P17, Р21 (47% от всички кладенци). Усреднената концентрация на As в почвения профил е в интервала 53-3874 mg/kg за отделните кладенци, като замърсяването рязко намалява в дълбочина. Теренът около тези кладенци е с относително превишение спрямо речната мрежа от 1,2 до 3,5 m, а средното разстояние между кладенците и реката е 72 m. Клъстер 3 е представен от P7, Р9, Р10, Р12, P18 (23% от всички пунктове). Тази група се формира предимно от фонови пунктове. Усреднената концентрация на As в почвата е между 24 и 97 mg/kg за различните пиезометри, като концентрацията на металоида остава почти без изменение по целия почвен профил. Превишението на терена спрямо р. Огоста е от 3 до 6,1 m. Средното отстояние на пунктовете от реката е 302 m. Приложен е анализ на основната компонента за определяне на тежестта на всеки параметър за формиране на отделните клъстери. Най-голямо значение за групирането на P4, P6, P11, P13, P20 и P25 в един клъстер има съдържанието на As и песъчливия механичен състав на почвата. Кладенците P1, P2, P3, Р5, P8, Р14, P15, P16, P17, Р21 се обединяват под влиянието на модифицирания топографски индекс на овлажнение (SAGA wetness index), разномащабния индекс за заравненост на долинни дъна (Multiresolution index of valley bottom flatness, MRVBF) и топографския индекс на отражение на сигнала от въздушното лазерно сканиране (topographic LiDAR intensity), които характеризират условията на овлажнение в почвата и на отлагане на речни наноси в заливната тераса. Пунктовете P7, P9, P10, P12, P18 се обединяват в един клъстер под влияние на отстоянието им от р.Огоста, относителното превишение на терена над реката, на който са разположени кладенците, над реката и дълбочината на грунтовите води. Пространственото обвързване на клъстерите с морфографските особености на долинното дъно на р. Огоста позволява да се обособят територии с характерни условия на замърсяване на водоносните пластове. Пунктовете с най-високи съдържания на As в почвата, които образуват клъстер 1, попадат в ниските участъци на ниската заливна тераса (low active floodplain). Кладенците в клъстер 2, които се отличават с по-ниски съдържания на As в почвения профил, се разполагат най-често в по-високи участъци на ниската заливна тераса (upper active floodplain). Фоновите пунктове от клъстер 3 са разположени във високата заливна тераса (higher floodplain). За всяка група е определен диапазон на очакваните концентрации на As в подземните води въз основа на данните от мониторинга за периода август 2014 – август 2015 г. За кладенците от клъстер 1 тя е над 100 μg/l, в клъстер 2 е от 10 до 100 μg/l, а в клъстер 3 се очаква да бъде по-ниска от 10 μg/l. Във всяка от трите групи са определени представителни кладенци. На това условие отговарят наблюдателните пунктове, които в най-голяма степен отразяват условията в групата, достъпни са за пробонабиране, разполагат с възможно най-дълга редица от данни за статистически анализ и не попадат в поливни площи. В клъстер 1 представителни кладенци са P13 и P25, от клъстер 2 са избрани P5 и P14, а като най-характерни за клъстер 3 са определени пунктовете P10 и P12. Определянето на представителни кладенци за всяка от групите подпомага оптимизацията на разходите за изпълнение на мониторинговата програма за изследване на динамиката на арсена в грунтовите води и връзката ѝ с природните условия в заливната тераса. Резултатите от изследването могат да послужат за моделиране на пространственото разпределение на As в грунтовите води.

Ключови думи: йерархичен клъстерен анализ, анализ с К-средни величини, уязвимост, активна реакция (pH) на почвата, желязо (Fe), манган (Mn), долината на река Огоста



Цветан Коцев, Велимира Стоянова, Звезделина Айдарова, Стефан Генчев – КОНЦЕПЦИЯ ЗА МОНИТОРИНГ НА АРСЕНА В СИСТЕМАТА
ПОЧВИ–ГРУНТОВИ ВОДИ–РЕЧНИ ВОДИ В ЗАСЕГНАТАТА ОТ РУДОДОБИВ ДОЛИНА НА РЕКА ОГОСТА

DOI: https://doi.org/10.35101/prg-2020.1-2.7

Статията представя концепцията, структурата и техническите характеристики на системата за проучвателен мониторинг в долината на р. Огоста. Изграждането ѝ има за цел изследване на пространственото разпределение на арсена в грунтовите води на заливната тераса, замърсена по време на речни разливи с отпадък от флотацията на сулфидни руди. Впоследствие мониторинговата програма се съсредоточава върху процесите на мобилизация и придвижване на арсена в системата река–заливна тераса. Концепцията на мрежата за наблюдение се основава на връзката между степента на замърсяване на подземните води и формите на релефа в заливната тераса. Тази зависимост се дължи на специфичните условия в различните морфоложки части на заливaeмите територии за акумулация на речните наноси и за придвижване на арсена от почвата към грунтовите води. Изградените 25 пиезометъра са разположени в участъци на активната заливна тераса с различна височина над реката, в прирусловата зона на запълнено с наноси старо речно легло, както и във високата заливна тераса. Пунктовете обхващат широк диапазон от концентрации на арсен в почвата (15–40 300 mg/kg) и в грунтовите води (1–700 mg/l). Пространствената организация на мониторинговата мрежа позволява изучаване на факторите и закономерностите в пространственото разпределение на замърсяването на алувиалния водоносен пласт в границите на заливната тераса. Системата предоставя възможност за проследяване на въздействието на речните прииждания върху мобилизацията на арсена в замърсените почви и неговото придвижване към грунтовите и речните води. Такива проучвания могат да се извършват в тестови полигон в долината, който включва два пиезометъра, хидрометричен пункт на реката, система за наблюдение на почвата и метеорологична станция. Всички те са оборудвани с телеметрични системи. Онлайн достъпът до информация в реално време позволява вземането на решения за пробонабиране от речни, подземни и почвено-порови води в характерни състояния на системата река–заливна тераса. Изградената система за наблюдение представлява основа за превръщането на долината на река Огоста в тестови район за изследване на миграцията на арсена в замърсени речни тераси и за моделиране на процесите на неговата мобилизация и транспорт. Тя може да бъде използвана за оценка на тези процеси в светлината на съвременната концепция за използване на самоочистването на природните системи като стратегия за тяхното възстановяване. При разработване на съответните регресионни модели мониторинговата мрежа може да бъде използвана за прогнозиране на концентрациите на арсен в грунтовите и речните води. Тя може да служи за ранно предупреждение на населението за опасност от наводнение или от химично замърсяване при създаване на системи за оповестяване, включително мобилни приложения и уеб-базирани платформи.

Ключови думи: качество на подземните води, телеметрични системи, програми за мониторинг, заливна речна тераса, динамика на замърсителите



Румен Пенин – ТЕЖКИ МЕТАЛИ В ПОЧВИТЕ В ГОРНАТА ЧАСТ ОТ БАСЕЙНА НА РЕКА КАЛНИЦА (КЕРМЕНСКО БЛАТО)

DOI: https://doi.org/10.35101/prg-2020.1-2.8

На основата на проведеното теренно проучване в горната част от басейна на р.Калница (Керменско блато) са изследвани съдържанията и разпределението на 7 микроелемента (Cu, Zn, Pb, Mn, Ni, Co, Cr) в почвите на района. Изследванията са направени във връзка с организaцията на мониторинга на природната среда в районите, през които преминава автомагистрала „Тракия“. Проучени са общото съдържание на микроелементите, както и тяхната радиална миграция в почвените профили на преобладаващия почвен тип ливадни смолници.

Ключови думи: тежки метали, геохимия, почви, смолници, речен басейн, мониторинг на природната среда



Вилиян Кръстев – ЗА СОЦИАЛНАТА И КУЛТУРНАТА ГЕОГРАФИЯ:КОМЕНТАР(И), (ЗА)БЕЛЕЖКИ, (ПО)ГРЕШКИ

Критичен отзив на монографичния труд на проф. д.г.н. Атанас Дерменджиев „Социална и културна география. Анали(зи), контекст(и), (с)мисли“

DOI: https://doi.org/10.35101/prg-2020.1-2.9