Нов брой

ISSN 0204-7209
ISSN 2367-6671 (Online)
ПРОБЛЕМИ НА ГЕОГРАФИЯТА
Книга 3-4
София 2019



АНОТАЦИИ


Румяна Вацева – ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ ЗА ПРОСТРАНСТВОТО И ТЯХНОТО ПРЕДСТАВЯНЕ В ГИС

Научните концепции за пространството предизвикват много дискусии и имат важно значение за формализацията на знания и разработването на класификационни системи на географските обекти. В статията е направен обзорен преглед и критичен анализ на научната литература във връзка с изясняване съдържанието на фундаменталните понятия за пространството и тяхното представяне в географска информационна система (ГИС) при разработване на геопространствени данни. Въз основа на това са описани ключовите теоретични географски понятия за пространството (местоположение, разстояние, съседство и регион, мрежа, мащаб, пространствена хетерогенност, пространствена зависимост, обекти и повърхнини), възприетите основни значения и употребата им в ГИС.

Ключови думи: пространство, ГИС, геопространствени данни


Георги Железов, Борис Колев – ЗОНИ НА ПРОСТРАНСТВЕНА ДЕТЕРМИНАЦИЯ НА СТРАНИТЕ В ЕВРОПА

Настоящото изследване е свързано с протичащите процеси на пространствена дерминация на страните в Европа. Разглеждат се историческите, икономическите, политическите и психологическите предпоставки за развитието процесите на интеграция в Европа. На основата на икономически показатели се разкрива съвременната пространствена детерминация на страните в Европа.

Ключови думи: пространство, детерминация, Европа


Красимир Асенов – ГЛОБАЛНОТО ГЕТО – УРБАНИСТИЧНА ХИПЕРТРОФИЯ. РЕАЛИИ И ФИКЦИИ

Настоящата публикация представлява един по-различен поглед върху урбанистичните процеси, които несъмнено са част от основните фактори, водещи до появата на гетото като феномен. Осветяването на определени фрагменти от феномена глобално гето, от друга страна, позволява част от българските гетоизирани градски структури да се имплементират и позиционират на голямата карта на световното гето.

Ключови думи: глобално гето, slums, урбанистична хипертрофия, гетоизирани градски структури


Борис Колев – МЕЖДУНАРОДНОПРАВЕН СТАТУТ НА ЧЕРНО МОРЕ

Република България е морска държава. Тя е сред морските страни на Европейския съюз. Този географски факт й позволява да има морски комуникации с всички други крайбрежни държави в света, което е от голямо значение за развитието на морското търговско корабоплаване. Морските комуникации имат много голямо търговско, геополитическо и геостратегическо значение както за страната ни, така и за нашите партньори в Европейския съюз и НАТО. Статията представя основните правни норми на националното и международното морско право, уреждащи използването на онези морски пространства, върху които се упражнява част от националния суверенитет на страната. Особено внимание е обърнато на правната регулация на Черноморските протоци Босфора и Дарданелите, чрез които както България, така и другите черноморски страни се свързват със Световния океан. Описани са и основните понятия, използвани
в международното морско право. Запознаването дори и накратко с тази правна материя би било от полза за учените географи, икономисти, регионалисти и др.

Ключови думи: морско право, морски пространства, Черноморски протоци, международно морско право


Светла Георгиева – ОЦЕНКА НА ЧОВЕШКИЯ КАПИТАЛ В СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ НА ЮЖНА ЦЕНТРАЛНА БЪЛГАРИЯ

Настоящата статия разглежда човешкия капитал в селските райони на Южна Централна България, като се изследват факторите, които влияят върху неговото формиране, и се прави анализ на ниво община. Сравнителният географски анализ се базира на две групи образователни индикатори: 1)показатели, отчитащи степента на образованост; 2)показатели, свързани с процеса на генериране на човешки капитал в млади възрасти. С прилагането на клъстерен анализ в изследването се идентифицират групи от общини с близки резултати по подбраните показатели. Качествената оценка на човешкия капитал се определя на базата на сравнителен анализ между всяка от групите, от една страна, и средните стойности за селските райони в Южния Централен район, от друга.

Ключови думи: човешки капитал, селски райони, образователни индикатори


Емилия Черкезова – ГИС-БАЗИРАНА ИДЕНТИФИКАЦИЯ НА ФОРМИТЕ НА РЕЛЕФА В АРЧАРО-ОРСОЙСКАТА НИЗИНА (СЕВЕРОЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ)

Настоящата статия представя резултатите от извършен ГИС-базиран анализ за идентифициране и екстрахиране на формите на релефа в Арчаро-Орсойската низина (Северозападна България). На базата на използваната методология, включваща цифров морфометричен анализ и ГИС функции за пространствен анализ са идентифицирани основните форми в изследвания район. Получените резултати са сравнени с предишни геоморфоложки изследвания и сателитни изображения и ще бъдат използвани за рекогносцировъчно изследване и геоморфоложка картировка с цел създаване на геоморфоложка класификация на генетичните типове форми и наслаги в изследвания район.

Ключови думи: Географски информационни системи (ГИС), цифров модел на релефа (ЦМР), форми на релефа, Арчаро-Орсойска низина


Калин Сейменов – ОЦЕНКА НА ФИЗИКОХИМИЧНОТО СЪСТОЯНИЕ И КАЧЕСТВОТО НА ВОДИТЕ НА РЕКА ЦИБРИЦА

Статията представя анализ и оценка на физикохимичното състояние и качеството на водите на р. Цибрица, съобразно нормативните стандарти в Наредба № Н-4/2012 г. за характеризиране на повърхностните води и посредством прилагането на Canadian Council of Ministers of the Environment Water Quality Index (CCME WQI). Анализът се базира на данните от 60 измервания на 10 физикохимични параметъра, събрани в периода 2003–2017 г. Физикохимичното състояние на речните води е отражение на извършваното във водосборния басейн широкоспектърно антропогенно въздействие, включващо прилагането на неустойчиви земеделски практики, отделянето на животновъдни фекални маси и изхвърлянето на комунално-битови отпадъци от населените места без изградени канализации. Посочените дейности са причина за констатирани превишения в концентрациите на нитратен азот, общ азот, ортофосфати и общ фосфор (до 40 пъти над заложените норми за „добър статус“ в Наредба № Н-4/2012 г.). Съгласно годишните разчети на CCME WQI, качеството на водите се категоризира в „лошо“, „критично“ и „добро състояние“, като се установява положителна тенденция след 2011 г. Устойчивото подобряване на физикохимичното състояние и поддържането на добро качество на водите на р. Цибрица изисква изграждане на пречиствателни станции за отпадъчни води (ПСОВ).

Ключови думи: качество на водите, замърсяване на водите, CCME WQI, река Цибрица


Георги Железов – РЕКОНСТРУКЦИОННИ МОДЕЛИ НА РАЗВИТИЕТО НА СВИЩОВСКО-БЕЛЕНСКАТА СИСТЕМА ОТ ВЛАЖНИ ЗОНИ

Системите от влажни зони са едни от най-бързо променящите се природни системи. Значението на влажните зони се определя от факта, че те предоставят
разнообразни екосистемни стоки и услуги. Настоящото изследване е фокусирано върху проблемите с пространствените трансформации на Свищовско-Беленската
влажна система в България, която е част от водосбора на р. Дунав. Генерирането на различни пространствено-времеви модели въз основа на стари карти дават възможност за изследване на състоянието и параметрите на системата от влажните зони. Въз основа на тези резултати се генерират реконструкционни модели. Изследването на пространствените изменения във времеви порядък е надеждна платформа при процесите на планиране и оптимизиране на стопанските и природноконсервационни дейности в региона.

Ключови думи: реконструкционен модел, влажна зона, система


Мина Багирова – ИКОНОМГЕОГРАФСКИ ПРОБЛЕМИ НА ЕФЕКТИВНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА СТОПАНСТВОТО И РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО
ПО ЮЖНАТА ГРАНИЦА НА АЗЕРБАЙДЖАН (НА ПРИМЕРА НА ЛАНКАРАН-АСТАРСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ РАЙОН)

Ефективната териториална организация на стопанствата е ключов фактор за устойчиво развитие на регионите, за развитие на населените места и разширяване на отношенията между тях, включване на природните ресурси в икономическия оборот, насърчаване на социалните и културните услуги за населението. Въпреки многогодишните реформи за преодоляване на трудностите в преходния период, не е възможно да се увеличи делът на регионите в социално-икономическото развитие на страната. Тези процеси се проявяват и в икономическия регион Ланкаран-Астара в южната част на страната. Недостатъчното и нерационално използване на природните ресурси, неефективната организация на селскостопанския сектор и високите темпове на нарастване на населението през годините в резултат на естествения прираст създават сериозни проблеми при разкриването на работни места и организацията на социалните и културните услуги. Тази ситуация е една от причините за миграциите. За решаването на тези проблеми е важно да се прилагат мащабни и научнообосновани социално-икономически мерки.

Ключови думи: социално-икономическо развитие, икономически регион, преходен период, природен и икономически потенциал, икономически реформи, минерални ресурси, демографско развитие, аграрни реформи, промишлено производство.