Нов брой

ISSN 0204-7209
ISSN 2367-6671 (Online)
ПРОБЛЕМИ НА ГЕОГРАФИЯТА
Книга 3
София 2020


СЪДЪРЖАНИЕ

Петър Стефанов – Международен научно-практически форум „Защитени карстови територии – законодателство, туризъм, мониторинг (ProKARSTerra`2019)“

Peter Nojarov – Climate and its changes over the period 1979-2018 in selected model karst regions in Bulgaria

Зоя Матеева – Биоклиматичен комфорт на човека: рискове и ресурси на пещерния микроклимат

Пeтър Стефанов, Диляна Стефанова, Карел Турек – Микроклиматични и радиационни условия и здравни рискове в туристическите пещери в България (на базата на резултати от интегриран мониторинг)

Karel Turek, Petar Stefanov, Hana Orčíková – Radon (Rn-222) concentration in Saeva dupka cave and estimation of effective doses for guides

Стоян Кюркчиев – Микроклимат в моделни карстови пещери в Западните Родопи

Emil Botev, Valentina Protopopova, Iliana Popova, Petar Stefanov – Seismic monitoring in Bulgaria and some interconnections

Ekaterina Shilegarska, Tsvetelina Toleva, Petko Petkov, Albena Pophristova – Karst Monitoring at Zlatna Panega Quarry

Диляна Стефанова, Петър Стефанов, Георги Желев – Промени в земното покритие и земеползването в избрани моделни карстови райони на България

Aleksandra Ravnachka – Trends in the demographic development of the Dabrash karst area of the Western Rhodopes

Dorota Okoń, Ewa Żurowska Oleś – Problems of protection and access to karst areas in Poland on the example of the Eagles’ Nests Landscape Park (Kraków-Częstochowa Upland)


АНОТАЦИИ


Петър Стефанов – Международен научно-практически форум ЗАЩИТЕНИ КАРСТОВИ ТЕРИТОРИИ –
ЗАКОНОДАТЕЛСТВО, ТУРИЗЪМ, МОНИТОРИНГ (ProKARSTerra`2019)

https://doi.org/10.35101/prg-2020.3.1

Форумът се организира от Експерименталната лаборатория по карстология (ЕЛ К) в Националния институт по геофизика, геодезия и география към Българската академия на науките. Той се провежда под мотото „Защитени карстови територии – острови на устойчиво развитие“ и ознаменува три юбилея:
– 10 години научна мрежа ProKARSTerra
– 90 години организирано пещерно движение в България
– 150 години БАН



Петър Ножаров – КЛИМАТ И НЕГОВИТЕ ПРОМЕНИ В ПЕРИОДА 1979–2018 Г. В ИЗБРАНИ МОДЕЛНИ КАР СТОВИ РАЙОНИ В БЪЛГАРИЯ

https://doi.org/10.35101/prg-2020.3.2

Това изследване разкрива климата и неговите промени в периода 1979–2018 г. в избрани моделни карстови райони в България. Моделните карстови райони са Деветашко плато, Брестнишка карстова геосистема, Триград, Дъбраш и Шуменско плато. Използват се основно статистически методи. Климатът на петте моделни карстови района до голяма степен зависи от тяхното местоположение и най-вече от надморската им височина. Трите сравнително ниско разположени района в Северна България се характеризират с по-високи температури на въздуха, умерени валежи и по-голямо изпарение. Това води до по-дълъг период, приблизително половин година, на отрицателни стойности (недостиг на вода) на разликата между валежите и изпарението. Съответно средногодишните стойности на тази разлика са малко над нулата, което все още характеризира тези райони като такива с малък воден излишък. Двата южни и по-високо разположени района в Родопите имат по-ниски температури на въздуха, по-високи валежи, по-ниско изпарение и съответно по-високи стойности на разликата валежи–изпарение. Това ги прави източници на вода през три четвърти от годината. Средногодишните стойности на тази разлика са значително по-високи от тези на останалите три района в Северна България. От гледна точка на тенденциите има широко разпространено покачване на температурите на въздуха през месеците от топлото полугодие. Наблюдава се също значимо увеличение на средногодишните температури на въздуха. Трендовете при изпарението са подобни на тези при температурите на въздуха. Валежите се увеличават главно през септември и октомври, а намаляват през август. Средногодишните стойности не показват значими тенденции. Разликата валежи–изпарение следва тенденциите при валежите. Не се наблюдават значителни промени в приведеното към морско равнище атмосферно налягане. Въз основа на трендовете при средногодишните стойности, където има значимо повишаване на температурата на въздуха и няма изменение на валежните количества, може да се заключи, че процесите в карстовите райони като цяло би следвало да увеличават интензивността си.

Ключови думи: климатични промени, България, карстови райони, тенденции



Зоя Матеева – БИОКЛИМАТИЧЕН КОМФОРТ НА ЧОВЕКА: РИСКОВЕ И РЕСУРСИ НА ПЕЩЕРНИЯ МИКРОКЛИМАТ

https://doi.org/10.35101/prg-2020.3.3

Пещерите, като един от най-важните елементи на карстовата геосистема, представляват значим интерес от гледна точка на тесен, но важен сегмент от човешки дейности,свързан с рекреацията, туризма, научните изследвания и др. Поради нарастващия интерес към пещерите и недостатъчните изследвания за тях в настоящата разработка се поставя акцент върху климата и биостатуса на човека в пещерни климатични условия и измененията на основните климатични елементи в пещерите в сравнение с местата извън тях.

Ключови думи: биоклиматичен комфорт на човека, пещерен климат, биоклиматични рискове и ресурси на пещерата, мерки за адаптация



Пeтър Стефанов, Диляна Стефанова, Карел Турек – МИКРОКЛИМАТИЧНИ И РАДИАЦИОННИ УСЛОВИЯ И ЗДРАВНИ РИСКОВЕ В ТУРИСТИЧЕСКИТЕ ПЕЩЕРИ В БЪЛГАРИЯ (НА БАЗАТА НА РЕЗУЛТАТИ ОТ ИНТЕГРИРАН МОНИТОРИНГ)

https://doi.org/10.35101/prg-2020.3.4

Представени са резултати от интегрирания мониторинг (2010-2020 г.) в 13 туристически пещери в България. Обобщени са изводи за спелеоклимата и потенциалните рискове за посетителите и персонала на пещерите. Набелязани са по-важни проблеми в развитието на пещерния туризъм и е предложена специализирана мрежа за спелеомониторинг, която да обслужва едновременно управлението и експлоатацията на туристическите пещери и научните изследвания в тях.

Ключови думи: карст, карстови геосистеми, туристически пещери, спелеомикроклимат, интегриран спелеомониторинг (Спелео-МИ КС), СО2, радиационно облъчване, радон-222, ефективни дози, гама-фон, активност на радиовъглерода, биоклиматичен комфорт и биоклиматични рискове



Карел Турек, Петър Стефанов, Хана Орчикова – КОНЦЕНТРАЦИЯ НА РАДОНА (RN-222) В ПЕЩЕРАТА СЪЕВА ДУПКА И ОЦЕНКА НА ЕФЕКТИВНИТЕ ДОЗИ ЗА ПЕЩЕРНИТЕ ЕКСКУРЗОВОДИ

https://doi.org/10.35101/prg-2020.3.5

В пещерата Съева дупка в продължение на повече от 8 години се провежда мониторинг на концентрацията на активността на радона (Rn-222). Резултатите от мониторинга са приложими и при изследвания на пещерния микроклимат, циркулацията на въздушните маси и пещерния вентилационeн режим. Мониторингът на радона е важен и за радиационната безопасност на персонала, обслужващ туристическите пещери. Концентрацията на радона в Съева дупка се определя с пасивни измервания, като за целта се използват твърдотели алфа-трекови детектори, поставени в пластмасови камери. Камерите са разположени в няколко пункта за измерване, съобразени с морфологията и микроклимата на пещерата. Времето на облъчване на детекторите варира между 1 седмица и 3–5 месеца. Дългосрочното измерване на концентрацията на активността на радона разкрива периодично повтарящ се всяка година тренд на значителен максимум през лятото и началото на есента. Изчислените сезонни максимални и средни стойности на концентрацията на радона се използват за оценка на ефективните дози за пещерните екскурзоводи. За целта се взема предвид и реалното време на техния престой в пещерата. Получените стойности на дозите са близки до референтното ниво за работни места с облъчване от радон (6 mSv/год.). Това налага въвеждане на постоянно наблюдение на радона в Съева дупка по отношение на радиационната безопасност на обслужващия пещерата персонал.

Ключови думи: пещера Съева дупка, мониторинг на Rn-222, алфа-трекови детектори, концентрация на активността на радона, сезонна променливост, ефективни дози, радиационен риск



Стоян Кюркчиев – МИКРОКЛИМАТ В МОДЕЛНИ КАРСТОВИ ПЕЩЕРИ В ЗАПАДНИТЕ РОДОПИ

https://doi.org/10.35101/prg-2020.3.6

Пещерните системи притежават уникален за всяка една от тях спелеоклимат. Това е породено от структурната сложност и индивидуалност на отделните карстови геосистеми. В настоящото изследване е проучен микроклиматът на подбрани моделни пещери с различна морфология и температурни режими, разположени в два пещерни района в Западните Родопи – Добростански и Пещерски (Попов, 1970).

Ключови думи: карст, карстови пещери, спелеоатмосфера, спелеоклимат, мониторинг



Емил Ботев, Валентина Протопопова, Илиана Попова, Петър Стефанов – СЕИЗМИЧЕН МОНИТОРИНГ В БЪЛГАРИЯ И НЯКОИ ВЗАИМОВРЪЗКИ

https://doi.org/10.35101/prg-2020.3.7

В статията се анализират проведеният сеизмичен мониторинг и наблюдаваната сеизмичност на територията на България и прилежащите земи за първия етап на проектите DN14-1/11.12.2017 г. и DN14-10/20.12.2017 г. (финансирани от Фонда за научни изследвания в България). Съгласно научния план на тези проекти, с цел да се потърсят корелации с местната или регионалната сеизмичност, са проведени и наблюдения на еманацията на Радон-222 и микроекстензиите по разломи в три моделни български пещери (Бачо Киро, Съева дупка и Лепеница). Анализът на резултатите от сеизмичния мониторинг през изследвания период (2017–2019) показва: – енергийното ниво на наблюдаваната сеизмичност е сравнително слабо – 98% от сеизмичните събития са микроземетресения (M<3.0); събитието с максимална величина (M=5.1) се намира на територията на Гърция; – честотното разпределение на магнитудите на земетресенията показва, че каталогът на земетресенията е почти пълен за събития от M>1,5; – разпределението на епицентрите на всички събития е сравнително дифузно – те не са ясно групирани около добре познатите активни геотектонски разломни структури; – установява се ясно изразено групиране на епицентрите за по-силните земетресения (М>2,0) около Крупнишката, Беласишката, Ковачевската и Маришката разломна зона. Резултатите от наблюдението в трите моделни пещери показват някои значителни аномалии на концентрация на Радон-222 само за пещерата Бачо Киро – установени са три пика, свързани с регионалната сеизмична активност. Според измерването на микроекстензиите около разломите в моделните пещери можем да отбележим две връзки на съседна местна сеизмична активност с микроекстензии само в пещерата Лепеница.

Ключови думи: България, сеизмичност, сеизмичен мониторинг, микроекстензии по разломи в пещери, концентрация на Радон-222 в пещери



Екатерина Шилегарска, Цветелина Толева, Петко Петков, Албена Попхристова – МОНИТОРИНГ НА КАРСТА В КАРИЕРА „ЗЛАТНА ПАНЕГА“

https://doi.org/10.35101/prg-2020.3.8

Карстовият район на село Златна Панега представлява интерес от много години по отношение на добива на карбонатни скали, които се използват като материал за производство на цимент. Влиянието на кариерата върху карстовата среда и по-специално върху подземните водни системи по отношение на качеството и количеството е от особено значение за „Златна Панега цимент“ АД . Това се взема предвид от компанията, когато тя разработва програмата си за добив и въвежда специфични мониторингови дейности, насочени към защита на карстовия феномен, както и за опазване на уникалните карстови екосистеми. Компанията базира добивните и природозащитните си дейности на резултатите от дългогодишни научни проучвания и мониторинг и търси по-нататъшно развитие на кариерата с положително екологично въздействие. Поради тази причина „Златна Панега цимент“ АД извършва ежегодни сеизмични измервания, мониторинг на подземни води и мониторинг на флората и фауната в района на кариерата.

Ключови думи: карст, подземни води, мониторинг, сеизмични изследвания, кариера, биоразнообразие



Диляна Стефанова, Петър Стефанов, Георги Желев – ПРОМЕНИ В ЗЕМНОТО ПОКРИТИЕ И ЗЕМЕПОЛЗВАНЕТО В ИЗБРАНИ МОДЕЛНИ КАРСТОВИ РАЙОНИ НА БЪЛГАРИЯ

https://doi.org/10.35101/prg-2020.3.9

Настоящата статия разглежда типовете земно покритие и неговата динамика въввремето в няколко моделни карстови района (МР ): МР „Брестница“, МР „Деветашко плато“, МР „Шуменско плато“, МР „Дъбраш“ и МР „Буйновско-Мурсалишки“, за периода 1990–2018 г. За целите на изследването е създадена ГИ С база данни (KARST.gdb) с набор от векторни и растерни слоеве. Анализирани са промените на земното покритие на ниво 1. Използването на ниво 3 на КОРИНЕ дава повече детайли с оглед отчитане на потенциални негативни въздействия върху карстовите територии в различните моделни райони. В резултат на извършените анализи на данните за земното покритие и земеползването по номенклатура КОРИНЕ в изследваните моделни райони са установени промени, проследени за четири периода – 1990–2000, 2000–2006, 2006–2012, 2012–2018 г., като е акцентирано върху класовете земеделски земи, гори и полуестествени площи. Установените промени са от незначителни до неголеми и имат пряко или косвено въздействие върху силно уязвимите карстови геосистеми.

Ключови думи: карст, карстови райони, земно покритие, земеползване, CLC



Александра Равначка – ТЕНДЕНЦИИ В ДЕМОГРАФСКОТО РАЗВИТИЕ НА ДЪБРАШКИЯ КАРСТОВ РАЙОН В ЗАПАДНИТЕ РОДОПИ

https://doi.org/10.35101/prg-2020.3.10

В публикацията са разгледани тенденциите в демографското развитие на Дъбрашкия карстов район. Те, в съчетание с извършваната от населението стопанска дейност, оказват влияние върху развитието на карста и пораждат разнообразни проблеми. Дъбрашкият карстов район териториално съвпада с едноименния дял на Западните Родопи, който е формиран между долините на реките Мътница, Места и Доспат. В Дъбраш карстът е с ограничено площно развитие, но независимо от този факт, той е изключително разнообразен по форми и районът се характеризира с голям брой защитени територии и значително биоразнообразие. В статията са анализирани съвременните процеси на обезлюдяване, застаряване и миграционно движение на населението. Изследвани са демографските и социалните характеристики на населението чрез проследяването на определени показатели, което позволява разкриването на редица особености, предопределящи както моментното демографско състояние, така и тенденциите в бъдещето му развитие. Това състояние е по-благоприятно в сравнение с тази на областта и страната, което се дължи на особености в историческото развитие на населението, етническата му принадлежност и религиозните му убеждения. Независимо от това, през целия разглеждан период населението на района намалява, но с по-ниски стойности (-9,8%) спрямо тези за Благоевградска област (-10,6%) и страната (-11,8%). Негативна тенденция на намаление се наблюдава приблизително в 80 % от населените места, което се дължи на отрицателните стойности на естествения и преди всичко на механичния прираст. Налице е макар и по-слабо изразено влошаване на възрастовата структура на населението в района, изрязващо се в нарастване на дела на лица над 65 годишна възраст. Като най-значими демографски проблеми се очертават спадът на раждаемостта, миграцията и високият дял на нискообразовано население. Над половината от населението в района е с основно и по-ниско образование, а делът на лицата, никога не посещавали училище, е 1,2% (2011 г.). Това са процеси, които в перспектива ще оказват все по-голямо негативно влияние както върху демографската ситуация, така и върху цялостно устойчиво развитие на района. Демографските изменения в съчетание с лошото икономическо развитие и ниската инвестиционна активност в района, използването на природните ресурси, както и с големия брой защитени територии, привлекателни за туристите, са определящи за състоянието и промените в карстогенезиса и карста в изследваната територия.

Ключови думи: Дъбрашки карстов район, демографско развитие, обезлюдяване, застаряване, образователна и възрастова структура



Дорота Окон, Ева Журовска–Олес – ПРОБЛЕМИ НА ОПАЗВАНЕТО И ДОСТЪПА ДО КАРСТОВИ РАЙОНИ В ПОЛША НА ПРИМЕРА НА ЛАНДШАФТЕН ПАРК „ОРЛОВИ ГНЕЗДА“ (КРАКОВСКО-ЧЕНСТОХОВСКО ВЪЗВИШЕНИЕ)

https://doi.org/10.35101/prg-2020.3.11

В статията авторите представят избрани примери за защита и достъп до карстови райони, като са приведени примери от Силезийското воеводство, чиято територия е под надзора на организацията „Комплекс от ландшафтни паркове на Силезийското воеводство“ (КЛПСВ). Ландшафтен парк „Орлови гнезда“ (ЛПОГ) е един от най-старите ландшафтни паркове в Полша. В него се опазва разнообразието от природни и културни ландшафти в карстовата зона на Краковско-Ченстоховското възвишение. В статията авторите поставят акцент върху основните вътрешни и външни заплахи за карстовата зона на примера на ЛПОГ и методите за елиминирането им. ЛПОГ разполага с план за опазване, според който паркът е разделен на защитени зони и подзони, както и на функционални зони и подзони. Определени са общо 6 зони с различна степен на защита и достъп. Провеждат се различни дейности за опазване на един от основните карстови райони в Полша. В допълнение към дейностите по опазване на природата, посочени в плановите документи на парка, важен елемент от съхраняването на защитените зони са и дейностите по активно опазване на природата, както и превантивните, рекламните и образователните дейности. От важно значение е също така сътрудничеството между различните институции в Полша, както и сътрудничеството с представители на други институции, които се занимават със защитата на карстовите райони в Европа.

Ключови думи: карстови райони, ландшафтен парк, план за опазване, активни природозащитни дейности, образование, промотиране на защитените територии, Краковско-Ченстоховско възвишение, Ландшафтен парк „Орлови гнезда“