Нов брой

ISSN 0204-7209
ISSN 2367-6671 (Online)
ПРОБЛЕМИ НА ГЕОГРАФИЯТА
Книга 1
София 2019



АНОТАЦИИ


Мартин Банов, Венера Цолова, Георги Железов – МЕТОДИЧНА ОСНОВА И СЪВРЕМЕННИ ТЕХНОЛОГИЧНИ РЕШЕНИЯ ЗА РЕКУЛТИВАЦИЯ НА НАРУШЕНИ ЗЕМИ И ПОЧВИ

Основната цел в представената публикация е да предложи методология за изследване на нарушените земи и почви и да представи съществуващите методи за техническа и биологична рекултивация на тези земи. Възстановяването на нарушените терени е комплексен проблем, определящ се от редица фактори: географско-климатични, минно-технически условия, механични и агрохимични свойства на почвените и геологични материали, които се изземват. Основната задача при възстановяване на земите,
нарушени от миннодобивните или други дейности, включва повишаване на почвеното плодородие и създаване на екологично балансирана екoсистема. Рекултивацията е един
от най-радикалните методи за възстановяване и подобряване на нарушените терени и възвръщането им в пълноценния (обработваем) поземлен фонд.

Ключови думи: рекултивация, нарушени земи, почви


Емил Ойнаков, Ирена Александрова – СЕИЗМИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ЗЕМЕТРЕСЕНИЕТО ОТ 28.10.2018 Г., ГЕНЕРИРАНО В СЕИЗМОГЕННА ОБЛАСТ ВРАНЧА, РУМЪНИЯ

Настоящото изследването е провокирано от сеизмогенно активиране в района на Източни Карпати, Румъния. Извлечените данни от сеизмичната история, свидетелстват за силни тектонски движения в разглежданата област.

Ключови думи: земетресение, сеизмогенна зона, макросеизмична интензивност, сеизмичен шум, предвестници


Пламена Райкова, Димчо Солаков, Стела Симеонова – СЕИЗМИЧЕН МОМЕНТ, СВАЛЕНО НАПРЕЖЕНИЕ И РАДИУС НА ИЗТОЧНИКА НА ЗЕМЕТРЕСЕНИЯ ОТ ВРЕМЕВАТА ПОРЕДИЦА, РЕАЛИЗИРАНА ПРЕЗ 2009 Г. В СЕИЗМОГЕННА ЗОНА ВАЛАНДОВО

Разгледани са спектри на P- и S-вълни на земетресения от сеизмичния клъстер (форшокова активност–главно земетресение–афтършокова активност), реализиран във Валандовската сеизмогенна зона, разположена в Република Северна Македония близо до граничния регион България–Гърция. Оценката на параметрите е базирана на
модела на Brune (1970). За главното земетресение (Мw=5.3) от 24.05.2009 г. и събитията от поредиците, генерирани преди (форшокови събития) и след него (афтършокови събития), са оценени параметрите: сеизмичен момент (M0), свалено напрежение (Δσ), както и радиус на източника (R). Разгледани са 11 събития, от които 5 форшока (с магнитуд в интервала 2.8 ÷ 4.3), главното земетресение (Мw=5.3) и 5 по-силни афтършока (с магнитуд в интервала 4.1 ÷ 5.0).

Ключови думи: спектрални характеристики, снето напрежение, сеизмичен момент


Георги Железов, Александър Тодоров – ПРОДУКТИВНОСТ НА ЛИВАДНИТЕ ЛАНДШАФТИ В РАЙОНА НА КРАИЩЕ МЕЖДУ РЕКИТЕ КОНСКА И БИСТРИЦА

Оценката на потенциала на ландшафтите е ключов параметър при изследването ми и е представителна за продуктивността им. Те са важен елемент за развитие на регионите и реализиране на добри управленски практики. Районът на Краище е един от най-бедните райони в България, въпреки близостта до столицата. Изследването на ландшафтното разнообразие и потенциалната оценка на ландшафтите дават реални възможности за промяна на икономическата ситуация в региона. Изследването отчита две основни направления. Първото ниво е свързано с определяне и диференциране на ландшафтното разнообразие. Втората част се състои в оценка на производителността на ландшафта въз основа на растителната продуктивност на ливадните ландшафти.

Ключови думи: ландшафт, потенциал, ливада


Януш Ревуцки – ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ВЪЗДУШНИЯ ТРАФИК ВЪРХУ ИКОНОМИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ В ЩУТГАРТ

В публикацията се анализира влиянието на въздушното движение в Щутгарт, тенденциите и бизнес средата на европейския въздушен трафик. Процесите на глобализация и интеграция са характеристика на новите стратегии на голям брой индустрии, които директно влияят върху икономическото развитие на Щутгарт. От дълго време и в глобална перспектива въздушният трафик е от икономическите отрасли, в които технологиите се развиват много бързо. Приоритетно се развиват информационните и телекомуникационните системи, разработват се и съвременни авиационни двигатели, които намаляват разхода на гориво, но увеличават скоростта на полетите. Имайки предвид социалния и икономическия интерес на Щутгарт към развитието на въздушното движение, при изготвянето на стратегически планове е необходимо да се обърне внимание на всички фактори, влияещи върху него. В миналото въздушният трафик се развива с национална подкрепа. Германия финансира изграждането на летищна инфраструктура и контролни кули в Щутгарт, освен закупуването или обновяването на флота на въздушните превозвачи, чрез преки инвестиции в капиталови инвестиции.

Ключови думи: въздушен трафик, икономическо развитие, Щутгарт, Германия


Стела Стефанова – ПРЕВРЪЩАНЕ НА РИМСКОТО АРХЕОЛОГИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО В ТУРИСТИЧЕСКА АТРАКЦИЯ (НА ПРИМЕРА НА АРХЕОЛОГИЧЕСКИ КОМПЛЕКС „КАЛЕТО“ В ГРАД МЕЗДРА И АНТИЧНА КРЕПОСТ „КАЛЕТО“ В ГРАД МОНТАНА)

Археологическите обекти от римската епоха са неделима част от световното културно наследство. Голяма част от тях са и сред най-известните туристически атракции в
света. Международната им популярност, широката разпознаваемост и значителният интерес към тях провокират действия, насочени към интегрирането им за целите на
туризма и у нас. Значителният брой римски археологически обекти, съхранени в България, е благоприятна възможност за разработването и позиционирането им на туристическия пазар. В този смисъл в настоящата статия се поставя въпросът за превръщането на археологическото наследство в туристическа атракция, като се анализират необходимите за това предпоставки, условия и мотиви. Конкретният процес на социализация е проследен чрез разглеждане на примера на два римски обекта – Археологически комплекс „Калето“ в гр. Мездра и Антична крепост „Калето“ в гр. Монтана. Прави се анализ на извършените дейности в контекста на опитите за тяхното налагане на туристическия пазар и популяризиране на съответната дестинация.

Ключови думи: туристическа атракция, римско археологическо наследство, Археологически комплекс „Калето“ в гр. Мездра, Антична крепост „Калето“ в гр. Монтана