Нов брой

ISSN 0204-7209
ISSN 2367-6671 (Online)
ПРОБЛЕМИ НА ГЕОГРАФИЯТА
Книга 4
София 2017



АНОТАЦИИ


Орлин Димитров, Димитър Пърличев – ПРИРОДНО-ЕКОЛОГИЧНИ ПРОБЛЕМИ НА ДОБРУДЖАНСКИЯ БРЯГ И АКВАТОРИЯ И МЕРКИ ЗА ТЯХНОТО РЕШАВАНЕ

Област Добрич е най-застрашената и най-много губещата от контакта с морето област на нашето Черноморие. Парадоксално е, че при тази ситуация почти нищо не се прави за решаване на острите и неотложни проблеми от страна на отговорните органи,
очевидно дължащо се на неразбирането им, още по-малко на начините и средствата за тяхното решаване. Обстоятелствата налагат мотивирането на най-важните и нуждаещи се от спешно решаване проблеми, свързани с тази част от морския бряг и акваторията, посочването на възможностите за тяхното решаване и на очакваните резултати. Това може би ще стимулира планиращите органи на областта да се заемат с реализацията на съответните проекти, докато са все още налице финансови помощи от страна на ЕС и на трансграничното сътрудничество с Р. Румъния.

Ключови думи: умереноконтинентален и средиземноморски валежен режим, индекс и коефициент на континенталност, топло и студено полугодие


Кристина Гърциянова – ЗЕМЕПОЛЗВАНЕТО КАТО ФАКТОР ЗА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КАЧЕСТВОТО НА ВОДИТЕ В БАСЕЙНА НА Р. ОСЪМ

В статията се прави оценка и анализ на въздействието на земеползването върху състоянието и изменението на качеството на водите в басейна на р. Осъм. В четири мониторингови пункта са обработени стойностите на десет показатели: разтворен кислород, водороден показател (pH), електропроводимост, амониев азот (N-NH4), нитратен азот (N-NO3), нитритен азот (N-NO2), общ азот, ортофосфати (P-ortho-PO4), общ фосфор, биохимично потребление на кислород (БПК5), които са съпоставени с референтните им норми, регламентирани в Наредба № Н-4/2012 г. за характеризиране на повърхностните води. Направен е статистически анализ на данните от дистанционни изследвания за земното покритие и земеползването през 1990, 2006 и 2012 г. Чрез географски информационни системи (ГИС) са анализирани пространственото разпределение и количествените характеристики на земеползването във водосборния басейн на р. Осъм.

Ключови думи: земеползване, качество на водите, дистанционни изследвания, ГИС, р. Осъм


Йоана Сандинска – ИНТЕРАКТИВНО УЕБ КАРТОГРАФИРАНЕ НА ПРИРОДЕН ПАРК „БЪЛГАРКА“

Произходът на географските информационни системи (ГИС) датира от периода, в който информационните технологии (ИТ) навлизат в географските изследвания. Несъмнено най-голямото предизвикателство пред ГИС специалистите е свързано със съхранение, обработка и визуализация на големи по размер геопространствени бази данни за възможно най-кратко време, включително изграждане на стремеж за максимално акуратно представяне на крайни картографски продукти. Класическите ГИС проекти се фокусират главно върху съхраняване, редактиране и интегриране на геопространствени данни за анализ и визуализация. Инфраструктурата за пространствени данни (Spatial Data Infrastructure) разширява покритието на дейности, заложени в класическите ГИС, като добавя нов фокус – управление и дистрибуция на геопространствени данни на организационно, административно, национално, континентално и световно ниво. Понастоящем развитието на компютърните технологии и глобализацията на интернет мрежата непрекъснато води до все по-голямо скокообразно повишаване на скоростта, с която се постига напредък на прогресивния преход от традиционни към уеб ГИС разработки, по отношение на осигурени възможности за обработване, достъпване и запитване (свободно или платено) на геопространствени данни. От една страна, бъдещето на ГИС се състои в разумното и балансирано обединение на притока от познания на компютърните специалистите в сферата на развиване на информационните технологии с притока от познания на ГИС специалистите в сферата на анализиране на географското пространство. От друга страна, потенциалното развитие на ГИС зависи изключително от целенасоченото разширяване на обхвата от доброволчески дейности. Понастоящем двата главни начина за постигане на тази цел се състоят в непрекъснато целеустремено прилагане на оупън-сорсинг (open-sourcing) и крауд-сорсинг (crowd-sourcing) свободнодостъпни доброволчески инициативи. Поради всичко това за обект в настоящото изследване е избран районът на Природен парк „Българка“, който е част от защитените територии по НАТУРА 2000 (2016), тъй като освен публикуваните в интернет карти, илюстративни материали и налични документи досега все още няма обществено достъпно уеб-базирано ГИС приложение за биоразнообразието и туризма.

Ключови думи: Интерактивно картографиране, Уеб ГИС, Природен парк „Българка“


Стефан Генчев, Румяна Вацева – КАРТОГРАФИРАНЕ НА ЗЕМНОТО ПОКРИТИЕ И ЗЕМЕПОЛЗВАНЕТО НА ЗАЩИТЕНА ЗОНА „ДРАГОМАН“

Дистанционните изследвания са доказани като мощен инструмент, необходим за провеждането на екологичен мониторинг, анализи и разработване на политики. Сателитните изображения са основен източник на информация за определяне актуалното състояние на земеползването и земното покритие с висока времева и пространствена точност. Целта на това изследване е да се оцени състоянието на земното покритие и земеползването за 1990, 2000 и 2012 г. на защитените зони от мрежата НАТУРА 2000
– „Драгоман“ и „Раяновци“. Тази задача е част от оптимизацията на мрежата НАТУРА 2000. Получените резултати са представени с тематични карти и таблици.

Ключови думи: дистанционни изследвания, картографиране, земно покритие, зе- меползване, статистически анализ, НАТУРА 2000


Петър Ножаров – ВЛИЯНИЕ НА СЪСТАВА НА АТМОСФЕРАТА НАД БЪЛГАРИЯ ВЪРХУ ПРИЗЕМНИТЕ РАДИАЦИОННИ ПОТОЦИ И ТЕМПЕРАТУРАТА НА ВЪЗДУХА

Настоящото изследване има за цел да определи влиянието на парниковите газове и аерозолите в атмосферата над България върху различни радиационни потоци при земната повърхност и върху температурата на въздуха. Периодът на изследване е от 09.2002 до 12.2015 г. Данните за температурата на въздуха в България, специфичната влажност на различни нива, съдържанието на СО2 и СН4 в атмосферата, оптичната дебелина на аерозолите и различните радиационни потоци при земната повърхност са обработени чрез статистически методи. Резултатите показват, че стандартната температура на въздуха (измерена на 2 m над земната повърхност) се определя основно от излъчваната от земната повърхност дълговълнова радиация. Този радиационен поток от своя страна зависи от насочените надолу (към земната повърхност) късовълнов и дълговълнов радиационeн потоu. Парниковите газове определят насочения надолу дълговълнов радиационен поток, а аерозолите – двата късовълнови радиационни потока (насочени съответно надолу и нагоре спрямо земната повърхност). Влиянието на аерозолите върху температурата на въздуха е комплексно и по-голямо от предполагаемото досега, като ефектът им се удължава във времето, обхващайки най-малко два последователни месеца. По този начин аерозолите са вторият по важност фактор, който влияе върху температурата на въздуха. Основният парников газ е водната пара, но базирайки се на наличните данни, е трудно да се оцени доколко той влияе върху температурата на въздуха и доколко температурата на въздуха влияе върху съдържанието на водна пара в атмосферата. Вторият най-важен парников газ е CO2, но той е третият по важност фактор, влияещ върху температурата на въздуха. Участието и делът на CH4 в парниковия ефект остават трудни за оценяване поради разкритата статистически значима обратнопропорционална връзка между този газ и водната пара. Повишеното съдържание на водна пара води до повишено съдържание на хидроксилен радикал в атмосферата, което на свой ред значително намалява съдържанието на СН4 във въздуха.

Ключови думи: парникови газове, аерозоли, температура на въздуха, радиационни потоци, България


Димитър Пърличев – МОРФОСФЕРА И МОРФОСФЕРНИ БАСЕЙНИ

В процеса на развитието на геотектониката и геоморфологията все по-ясно се очертават различията в обекта и предмета на изследване на двете науки. Геотектониката се интересува от литосферата от гледна точка на въздействиято върху нея на астеносферата чрез радиацията на енергия и вещество нагоре и латерално и от последиците на това въздействие. Геоморфологията се интересува главно от въздействието на хидро-атмо-крио-биосферата чрез гравитацията върху най-горната част на литосферата, надолу и латерално и от последиците на това въздействие. В геологията зоната на въздействие на хидро-атмо-крио-биосферата върху литосферата е известна като зона на хипергенезата. В геоморфологията тази зона следва да се възприема като морфосфера и обект на геоморфологията, тъй като релефът определя в голяма степен дълбочината й и в решаваща степен векторите на движение на веществото в нея, което е съизмеримо с тези в литосферата. Съгласно най-новите изследвания векторите в морфосферата са съгласувани със съвременните тенденции на диференцираните движения на земната кора и при това не им противодействат, а ги улесняват, което се обяснява от теорията на изостазията. Тази съгласуваност на ендо- и екзогенезата се осъществява в рамките на басейновите морфосистеми (езерни, морски, океански), които попадат изцяло в зоната на хипергенезата и следва да се възприемат в геоморфологията като морфосферни басейни, а самата зона като морфосфера. Чрез тях новата парадигма на геоморфологията би могла да се формулира по следния начин: изграждането и развитието на земната кора се осъществява от взаимодействието на две системи в нея – глобалната текто-система от движещи се литосферни плочи и глобалната морфосистема от движещи се морфосферни басейни, явяващи се съответно предмет на изследване на геотектониката и геоморфологията.

Ключови думи: литосфера, морфосфера, литосферични плочи, морфосверни басейни, радиация, гравитация


Александр Федий – СЕМЕЙНО-БРАЧНАЯ СТРУКТУРА НАСЕЛЕНИЯ МИРА В ШКОЛЬНОЙ ГЕОГРАФИИ УКРАИНЫ

Статья посвящена проблеме изучения демографических фактов и процессов, в частности, семейно-брачной структуре населения в школьной географии Украины. Определена потребность в изучении учащимися данной темы для понимания демографических фактов в неразрывной связи с социальными, экономическими, политическими, экологическими процессами с учетом собственных и общественных интересов. В статье раскрыты понятия «семья», «брак», «семейно-брачная структура», дана характеристика современным видам брачных отношений в разных странах. При этом главное внимание уделено важности формированию у учащихся отношения к семье как к наиболее устойчивому и гибкому социальному институту в условиях мировых глобальных преобразований и украинского демографического кризиса. Данное исследование выполнено в рамках работы над проблемой формирования демографических понятий у учащихся школ при изучении социально-экономической географии.

Ключевые слова: семья, брак, семейно-брачная структура населения мира