Нов брой

ISSN 0204-7209
ISSN 2367-6671 (Online)
ПРОБЛЕМИ НА ГЕОГРАФИЯТА
Книга 1-2
София 2018


СЪДЪРЖАНИЕ

Посвещава се на живота и делото на основоположника на географската наука в България
акад. Анастас Иширков

 

Стефан Карастоянов – Анастас Иширков – основоположник на географската наука в България

Надежда Илиева – Типологизация на селските селища в България за периода 1992–2011 г. в контекста на процесите на депопулация

Светла Георгиева – Дефиниране на селските райони

Спас Ташев – Същност и особености на Източносредиземноморския и Балканския миграционен маршрут

Кристина Гърциянова – Нормативна уредба относно управлението и използването на подземните води в България

Румен Пенин, Лидия Семерджиева – Ландшафтно-геохимична структура на долното течение на река Провадийска

Юрий Яцентюк – Парадинамическая зона минерального (геоморфологического) влияния водохранилищ Подольского региона Украины

Атанас Китев – Тежки метали в почвите на Южен Пирин

Емилия Черкезова – Анализ на земното покритие в района на водосборния басейн на р. Крумовица (Източни Родопи)

Дейвис Динков – 3D моделиране на природни ландшафти с използване на безпилотни летателни системи

Георги Железов, Боян Кулов – Конвенция за планинските региони в Югоизточна Европа (Балканска конвенция)

Дискусии

Елка Дограмаджиева – Разширението на ски зона Банско: проблем или решение за устойчивото развитие на туризма


АНОТАЦИИ


Стефан Карастоянов – АНАСТАС ИШИРКОВ – ОСНОВОПОЛОЖНИК НА ГЕОГРАФСКАТА НАУКА В БЪЛГАРИЯ

Доклад, изнесен на Юбилейната научна сесия в чест на 150 години от рождението на акад. Анастас Иширков, състояла се в аулата на СУ „Св. Климент Охридски“ на 04.04.2018 г.


Надежда Илиева – ТИПОЛОГИЗАЦИЯ НА СЕЛСКИТЕ СЕЛИЩА В БЪЛГАРИЯ ЗА ПЕРИОДА 1992–2011 Г. В КОНТЕКСТА НА ПРОЦЕСИТЕ НА ДЕПОПУЛАЦИЯ

През последните десетилетия човешкият капитал придобива все по-голямо значение. Той се разглежда като водещ фактор в съвременното развитие, имайки предвид, че демографското развитие е тясно свързано с икономическото. Човешкият капитал, заедно с неговите
количествени и качествени характеристики, може да осуети или да ускори развитието на дадена територия. Тези тенденции придобиват друг ракурс, когато се разглеждат в пространствен аспект, като се вземат предвид спецификите на дадена територия. В настоящата публикация е разгледано влиянието на различни по своя характер фактори. Проследява се динамиката и особеностите на основните демографски показатели и влиянието им при формирането на броя на населението по населени места, прилагайки метода на Webb (1963) за периода 1992–2001 г. и 2001–2011 г. Анализират се териториалните диспропорции на депопулационните процеси, които са обвързани с началото на тяхното проявление. С помощта на инструмента „Inverse distance Weighted“ (IDW) в ArcGIS за пространствен анализ и визуализация с голяма подробност и детайлност са очертани ареалите с различна степен на проява на депопулационните процеси.

Ключови думи: селски селища, депопулация, структура на нарастване/намаляване на населението, типологизация на селските селища, ареали с различна степен на проява на депопулационните процеси


Светла Георгиева – ДЕФИНИРАНЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ

Селските райони в ЕС се отличават с голямо разнообразие по отношение на техните природни, социално-икономически и институционални условия и особености. Изграждането на стратегии и прилагането на мерки за тяхното подпомагане налага необходимостта страните членки да дефинират и очертаят тези райони чрез използването на определени критерии. Целта на настоящата статия е да се направи анализ на подходите при дефиниране на селските райони както на международно, така и на национално ниво, да се разгледат основните международни класификации и типологии и използваната в тях методика. За постигането на тази цел е направен подробен преглед на международната литература по темата, както и на нормативната уредба в България, отнасяща се до селските райони.

Ключови думи: селски райони, дефиниции, критерии, типологии


Спас Ташев – СЪЩНОСТ И ОСОБЕНОСТИ НА ИЗТОЧНОСРЕДИЗЕМНОМОРСКИЯ И БАЛКАНСКИЯ МИГРАЦИОНЕН МАРШРУТ

Чрез анализ на структурата и поведението на миграционните потоци се установява,че Западнобалканският миграционен маршрут е естествено продължение на Източносредиземноморския. Коефициентът за годишно натоварване на основните миграционни маршрути, водещи към ЕС, разкрива динамиката в тяхното използване. Направен е изводът, че вторичният миграционен маршрут на Балканите България–Сърбия–Унгария функционира като относително самостоятелен. Това увеличава риска от миграционен натиск дори и през периодите на относително малко натоварване на Западнобалканския миграционен маршрут.

Ключови думи: Западнобалкански миграционен маршрут, Източносредиземноморски миграционен маршрут, вторичен балкански миграционен маршрут България–Сърбия–Унгария, миграционен натиск.


Кристина Гърциянова – НОРМАТИВНА УРЕДБА ОТНОСНО УПРАВЛЕНИЕТО И ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ В БЪЛГАРИЯ

В статията е разгледана действащата нормативната уредба относно управлението и използването на водния сектор у нас, включително и подземните води. Направен е обзор на европейското и българското водно законодателство, като са изведени и посочени основните проблеми и предизвикателства, свързани с използването и опазването на подземните води.

Ключови думи: подземни води, нормативна уредба, Закон за водите


Румен Пенин, Лидия Семерджиева – ЛАНДШАФТНО-ГЕОХИМИЧНА СТРУКТУРА НА ДОЛНОТО ТЕЧЕНИЕ НА РЕКА ПРОВАДИЙСКА

В статията са представени съвременните ландшафтни комплекси и геоекологичното състояние на един от най-техногенните райони на България – Девненският комплекс, разгледан през призмата на естествените природни граници – водосборът на долното течение на р. Провадийска до вливането ѝ в Белославското езеро. Чрез ландшафтно-геохимични методи са установени особеностите и условията на миграция и диференциация на тежки метали в почвената покривка като важен информативен компонент на ландшафтите. Направен е опит да се установят съдържанията на тежки метали, радиалната и латералната им диференциация, както в относително ненарушени (фонови), така и в силно антропогенизирани ландшафти. Изясняват се част от проблемите, свързани с постъпването, трансформацията и акумулацията на техногенни вещества в проучените ландшафти. Направено е сравнение с подобно проучване в района на изследване преди 20 години.

Ключови думи: ландшафти, геохимия, тежки метали, водосборен басейн, радиална и латерална диференциация на микроелементи, р. Провадийска


Юрий Яцентюк – ПАРАДИНАМИЧЕСКАЯ ЗОНА МИНЕРАЛЬНОГО (ГЕОМОРФОЛОГИЧЕСКОГО) ВЛИЯНИЯ ВОДОХРАНИЛИЩ ПОДОЛЬСКОГО РЕГИОНА УКРАИНЫ

В статье водохранилища гидроэлектростанций и окружающие их ландшафты рассмотрены как водохранилищно-долинные парадинамические антропогенные ландшафтные системы (ПДАЛС). В их структуре выделены парадинамические антропогенные ландшафтные зоны (ПДАЛЗ) гидрологического, минерального, гидрогеологического, климатического, биотического, экономического и социального влияния гидроэлектростанций и водохранилищ на окружающую среду. Детально охарактеризованы особенности зоны минерального влияния водохранилищ Подольского региона Украины как органической составной части ПДАЛС типа „плотина с гидроэлектростанцией – водохранилище – зона минерального воздействия – мелководный тип аквальных комплексов“. Рассмотрены абразионные, эрозионные, оползневые, обвальные, осыпные, суффозионные и карстовые процессы, что проявляются в пределах этой зоны, в Украинском Подолье. В основу статьи положены материалы полевых исследований, проведенных автором в период с 2004 по 2017 годы. Кроме полевых, были использованы литературно-картографический и морфометрические методы, методы аналитико-картографического анализа и теоретического обобщения.

Ключевые слова: парадинамическая антропогенная ландшафтная система, водохранилище, гидроэлектростанция, зона минерального влияния, окружающие ландшафты, парадинамические связи, мелководье.


Атанас Китев – ТЕЖКИ МЕТАЛИ В ПОЧВИТЕ НА ЮЖЕН ПИРИН

В статията се разглежда състава на микроелементите в почвите в Южен Пирин (Югозападна България). Направен е анализ на стойностите на някои тежки метали – Cu, Zn, Pb, Mn, Co, Cr и Ni. Получените резултати са сравнени със стойности както за света и Европа, така и за България. Изчислен е местният почвено-геохимичен фон. Използвни са коефициентите кларк на концентрация (КК) и кларк на разсейване (КР) и коефициентът на радиална диференциация (R).

Ключови думи: микроелементи, тежки метали, геохимично изследване на почвите, кларк на концентрация (КК), кларк на разсейване (КР), коефициент на радиална диференциация (Кр/R), ландшафти, Южен Пирин


Емилия Черкезова – АНАЛИЗ НА ЗЕМНОТО ПОКРИТИЕ В РАЙОНА НА ВОДОСБОРНИЯ БАСЕЙН НА Р. КРУМОВИЦА, ИЗТОЧНИ РОДОПИ

Статията представя резултатите от направен анализ на земното покритие и земеползване в района на водосборния басейн на р. Крумовица (Източни Родопи) спрямо локалните морфометрични променливи на релефа надморска височина, наклон и експозиция на склон и форма на склоновете. Използвани са данни за земното покритие и земеползване „КОРИНЕ 2012“. Получените резултати представят морфометрична характеристика на релефа по тези променливи и средните стойности на пространственото им разпределение за отделните класове земно покритие чрез използване на географски информационни системи (ГИС).

Ключови думи: КОРИНЕ земно покритие, цифров модел на релефа (ЦМР), морфометрични променливи, Географски информационни системи (ГИС), р. Крумовица, Източни Родопи


Дейвис Динков – 3D МОДЕЛИРАНЕ НА ПРИРОДНИ ЛАНДШАФТИ С ИЗПОЛЗВАНЕ НА БЕЗПИЛОТНИ ЛЕТАТЕЛНИ СИСТЕМИ

Целта на настоящата разработка е да бъдат представени възможностите за използване на безпилотни летателни системи (БЛС) за заснемане и използване на изображенията за цифрова дигитализация на ландшафт със сложна структура и земно покритие. Извършено е фотограметрично заснемане с БЛС и прилагане на SfM-метода за обработка на цифрови изображения за ПЗ „Ритлите“ в ПП „Врачански Балкан“. Получените крайни резултати за изследвания район включват следните цифрови продукти: ортофото мозайка, цифров модел на повърхнината (DSМ), цифров модел на терена (DTM), триизмерен модел на ПЗ „Ритлите“ с геолокация и оптимизирана структура за визуализация.

Ключови думи: 3D моделиране, БЛС, SfM метод, природни забележителности, Природен парк „Врачански Балкан“


Георги Железов, Боян Кулов – КОНВЕНЦИЯ ЗА ПЛАНИНСКИТЕ РЕГИОНИ В ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА (БАЛКАНСКА КОНВЕНЦИЯ)


Елка Дограмаджиева – РАЗШИРЕНИЕТО НА СКИ ЗОНА БАНСКО: ПРОБЛЕМ ИЛИ РЕШЕНИЕ ЗА УСТОЙЧИВОТО РАЗВИТИЕ НА ТУРИЗМА

Статията проследява проблемния казус с разширението на ски зоната над гр. Банско и представя анализ на съвременното състояние на курорта и планирането на туристическото му развитие, както и на ключовите външни фактори, влияещи върху ски туризма: климатични промени, глобални тенденции в пазара на ски туризма и пазар за ски туризъм в България. Работата е изцяло основана на вторична информация – официални документи, статистически данни, резултати от маркетингови проучвания, научни публикации и публикации в медиите. На тази база се търси отговор на въпросите дали е неизбежно ново разширение на ски зоната, може ли то да реши съществуващите проблеми на туризма в курорта и крие ли рискове за устойчивото туристическо развитие на общината и региона.

Ключови думи: ски зона Банско, ефективност, устойчиво развитие, планиране на туризма